За „Новото (старо) познание“



Въртележката

Зад злободневните ни обществени проблеми надничат трайните ни комплекси. Тези, от които няма освобождаване векове наред. Те там си стоят, в подсъзнанието загнездени, тормозят ни, избиват наяве, ядосваме им се, безпомощни сме. Докъде се простира общото и къде започва частното? И не е ли всичко лично? Историци и изследователи като Иван Хаджийски говорят за „душевност на народа“, това са ония типичните черти, които ни различават от другите народи. Някои от тия черти ме карат истински да се срамувам. И се опитвам да проумея дали има нещо повече от констатиране на проблемите, тоя срам с терапевтична цел ли е, по-добър ли ставам, когато се срамувам?

Знам, че е вредно да се мълчи. Христос не си е мълчал, когато истината трябва да бъде казана. Опитват се да ме убедят разни познати, че да си християнин значи да бъдеш овчедушен, те го наричат с хубавата дума „смирение“, но за мен смирение е нещо съвсем различно. Да, отвътре навън почва промяната, това няма да се уморя да го повтарям. Изчисти си вътре, ще ти е по-чисто после и навън. Логически нещата се подреждат в тази последователност. Когато вътре е хаос, отвън грозотията става нетърпима. Когато не се отказваме от езичеството си, как да искаме да имаме чисти улици и чиста природа? Фасовете в пясъка на плажа свидетелстват за мръсотията в съзнанието ни.

Пътувате ли с кола или това го правят само ония другите, цапащите? Крайпътните отбивки в България са ослепителна метафора. Спира човек за почивка и вижда боклука. Тонове боклучак. Или не го вижда. Зрението му вече не долавя такива гледки. Зрението е потъмнената съвест. За нея вече няма угризения, защото не съзира злото. Причината за вътрешната и външната ни нехигиеничност е една и съща. Сблъсквам се с тоя феномен постоянно. Интелигентни хора, възпитани уж, образовани наистина, в следващия момент виждаш на ръката им вързан червен конец. Смесват понятията. Не различават кладенчовата вода. Всичко им е едно. Влизат в църква понякога, палят свещичка, попрекръстят се, може дори „Отче наш“ да знаят наизуст. Символа на вярата обаче им е далечен. Четат си хороскопа, ходят да им баят, твърдят, че „така им било писано“.

Няма друг лек освен просветата. Четене и образование. Но и тук го докарваме само донякъде. И не отстъпваме от езичеството. Телевизионният окултизъм, който ни готвят от една обществена национална медия, издържана с нашите пари, е закономерен. Напълно ясен. Очаквах го. Той само потвърждава предреченото в Светото Писание. Не ни чака нищо по-добро и това не е песимизъм, защото съм оптимист, ама от една по-различна гледна точка. И публиката не е виновна. По върховете на политиката, университетите, в изкуството са хора, които не различават чисто от мръсно, езичество от Истина. И за тях всичко е едно, какво остава по-надолу в средностатистическия пласт. На някого пука ли му изобщо? Всичко е материализъм, бизнес. Какви чувства намесвам и аз. Боклукът си настъпва по всички фронтове необезпокоявано. И в това лукавият е най-силен, не подбира средства. За него ограничения няма.

Тръгна подписка за спирането на тв проекта. Изведнъж осъзнахме къде сме и изревахме на умряло. Изненадахме се. След масовото връзване на мартеници и възхвалата на „мъжкото хоро“. Ама пак оная дребнавост е в дъното, да сме добре и с тия, и с ония, и с руснаците, и с американците, и с ангелите, и с падналите ангели. Да не е нещо да се прецакаме, бай Ганьо. А и нещо трябва да им противопоставим на ония либерали и глобалисти, нали. Колорит такъв пъстър. Окултизъм и безпросветност, мрак и тъпота ще се леят от телевизора. Земята ще стане плоска. Ще спре да се върти. Ще слезем от въртележката. Ще я наблюдаваме отстрани. Ще идем на село и ще гледаме кози. Ще си изгорим банковите карти. Ако не направим това, ще трябва да си плащаме, щото живеем и ние в езичеството, няма такова нещо като независимост. Част ли си от обществото, плащаш си. Официално вече окултизмът триумфира. Не, няма да приема мълчанието пред това за смирение. Както не е смирение да твърдиш, че всяка власт била от Бога. Нали ония от властта давали били по някой лев за строеж на църкви – все едно че постройките могат да променят душите ни. Сбъркана работа.

 

 

 

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...