Тембърът на Иисус Христос



Знаем, че всеки глас, наред с другите си характеристики (честота, сила и времетраене) има и свой специфичен тембър[1], „цвят”, чрез който е разпознаваем[2]. Той е като пръстовия отпечатък на човека – уникален и неповторим.

Сигурно някои ще помислят, че е неуместно свързването на името на Спасителя с термина тембър; че е неуместно да говорим за това. Имайки предвид обаче факта, че Бог стана един от нас („Словото стана плът, и заживя между нас” – Йоан 1:14), че Словото прие човешка плът, такива опасения би трябвало да се отдалечат от нас. Защото Бог прие човешки образ в пълнота.

Както казахме, всеки човешки глас е уникален и неповторим. Неповторим като всяка личност. А гласът е част от личността – гóворен или певчески (да си спомним думите на Сократ: „Говори, за да те видя.”). Гласът е част от човешката пълнота. Някой е казал, че гласът е като второ лице на човека.

„Като изключителен майстор на формата Рилке си служи със свещенодействен език, достигащ до границите на възможно изразимото”[3] – думи на писателя Венцеслав Константинов[4] за поета Рилке, този истински слуга на Словото. Най-удивителният и важен факт в историята на човешкото слово, нейната опорна точка е това, че в определен исторически момент Словото, Второто Лице на Триединния Бог, започна да говори с човешки слова. И никога думи, произнесени от човешки уста, не са звучали и няма да звучат така истинно и дълбинно. В гласа и речта на Христа човешкото слово достига апогея си – то минава границите на изразимото.

Всеки от нас има любими хора, които, щом заговорят, нещо в нас откликва – спомнете си евангелския епизод, описващ срещата между св. Богородица и сродницата ѝ праведна Елисавета, майката на св. Йоан Кръстител – „Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго”(Лука 1:41). Виждаме, че гласът на Богородица достига до душата както на св. Елисавета, така и на заченалия се в утробата ѝ Йоан, бъдещия велик Предтеча Христов.

Благодарение на звукозаписа ние имаме възможността да се насладим на гласовете на мнозина прекрасни певци (един от първите фиксирани гласове е този на прочутия италиански тенор Карузо[5]). А как са звучали гласовете на прославените певци на миналото, можем само да гадаем. Каква обаятелност е имал примерно гласът на великия църковен певец, станал символ на църковната музика, св. Йоан Кукузел (14-15 в.), или пък този на прочутия белкантов[6] певец от 19 в. Рубини[7], любимец на композитора Белини?

Сам Спасителят Христос, ставайки човек, е имал Свой специфичен глас и тембър. Посредством него Той е общувал с учениците Си и народа. И не само е имал, но и продължава да има! Защото, както знаем, Той се възнесе на Небето при Отца заедно с тялото Си.

„Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят” (Йоан 5:25). Това изречение е част от описваното от Самия Спасител Негово Второ пришествие. Виждаме, че в тази апокалиптична картина има нещо много важно – това „като чуят, ще оживеят” е способността на творението да разпознае конкретния глас на своя Творец, на Личността на Иисуса Христа. Да разпознае богочовешкия глас, притежаващ собствена неповторима украса и специфика, собствен тембър. Мъртвите ще оживеят от същия този глас, чрез който Спасителят проповядваше на Своите последователи; с който порицаваше и изобличаваше лъжливите праведници – книжниците и фарисеите; с който извика: „Лазаре, излез вън!” (Йоан 11 гл.).

Известно е, че по време на Тайната вечеря Сам Спасителят запял, като слял гласа Си с тези на апостолите, и това неповторимо хорово звучене огласило Сионската горница („И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина” Матей 26:3; Марк 14:26)[8].

След Възкресението Си Спасителят Христос се явява на св. Мария Магдалина, която го разпознава в обръщението Му към нея: „Иисус ѝ казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: „Равуни!” което значи Учителю.” (Йоан 20:16). Сигурно никак не е случайно, че Мария разпознава гласа на Христа в момента, когато се обръща към нея по име – най-вероятно разпознава таящото се в гласа Му пределно познание за конкретната човешка личност.

Знаем, че още в първите векове от християнската ера художници-зографи са рисували образа на Спасителя, но, за съжаление, никой от нас няма представа за звученето на Неговия глас – първите звукозаписи се появяват 19 века по-късно (сещам се за бомбастичните думи на Селин Дион, че ако Бог можеше да пее, би пял с гласа на Андреа Бочели).

Бихме могли да предположим, че колкото по-богат е животът на Христос в сравнение с тези на създадените от Него хора, толкова по-богат би бил и Неговият глас и тембър. Известно е, че гласът отразява психичния и духовен живот на човека[9]. „Гласът винаги е едно огледало на човешката душа” твърди прочутата ни оперна певица Анна Томова-Синтова.

Каква ли красота има в гласа на Този, Който дарява широкия спектър красиви гласове, радващи слуха и сърцата ни? Не бихме били далеч от истината ако кажем, че във всички красиви гласове има частица Вечност, частица от райската красота.

Със сигурност гласът на Христа Спасителя е пълен с любов, разбиране, съчувствие, надежда и власт (Той е говорил като такъв, Който има власт –срв. Матей 7:29). Глас, от чийто тембър струи мир, топлина и светлина (гръцкият термин „фони”[10], превеждаш се като „глас”, се извежда от „фос” – светлина[11]).

Знаем, че от възможността да чуят Божествения глас на Христа, ще се възползват вярващите, на които Спасителят при Своето второ пришествие ще каже: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира” (Матей 25:34). Знаем също така и това, че в това царство няма да престане „гласът на тези, които празнуват” (св. Василий Велики)[12].


Бележки

  1. Тембърът е цвят на звука, един от признаците на музикалния звук, по които се различават звуците с еднаква височина и сила, но изпълнени от различни инструменти или гласове.
  2. Срв. Максимов, И. Вокална фонология. Наука за гласа, С., 1993.
  3. Константинов, В. Райнер Мария Рилке, liternet.bg, 12.10.2007 г.
  4. Венцеслав Константинов (2019) е български писател и преводач на редица немскоезични автори, между които е и Рилке.
  5. Енрико Карузо – прочут неаполитански тенор, починал през 1921 г.
  6. Белканто – стил на солово вокално изпълнение, отличаващ се с лекота на пеенето, красота на звука, напевност в изграждането на мелодията.
  7. Джовани Батиста Рубини – прочут италиански тенор, починал 1854 г.
  8. https://www.pravoslavie.bg/Музика/пял-ли-е-господ-иисус-христос/
  9. Срв. Максимов, И. Цит. съч., с. 7.
  10. От там и фонетика – клон на лингвистиката, изучаващ звуците на човешката реч.
  11. Срв. Тончева, Е. Исон-практиката в църковната музика на източноправославния балкански регион: идеята за многогласие. – Българско музикознание, 2001, 3, с. 5.
  12. Из молитва към Господа, съчинена от св. Василий Велики (†379).

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...