Учението на св. Григорий Палама за Божествените енергии

В отпуста, както и в повечето песнопения в богослужението на празника, посветен на св. Григорий Палама, последният бива наричан „проповедник на благодатта“ (κῆρυξ τῆς χάριτος). В действителност той като богослов и писател, като пастир и учител на верните, проповядва най-вече дадената на човека Божия благодат. Благодатта Божия като непосредствена Негова лична енергия за спасението на човека е нетварна. Това преподават отците на Църквата, това е учението и на Григорий Палама в почти всичките му полемични творения, насочени против разбиранията на Варлаам и неговите сподвижници. Той пише: „че самата енергия е нетварна и това с Божията помощ ни е прекрасно засвидетелствано от светиите; същото [като пребиваващо] заедно с Бога доказваме и изследваме във всичките си съчинения“¹

Това учение не представлява индивидуален богословски подход на св. Григорий Палама или на църковните отци, а първенствуваща истина на християнската вяра.

Тварната енергия проявява тварна природа, докато нетварната е характерна за нетварната същност: „защото необходимо е съответните природни свойства да са на природите“² . Иначе нетварната благодат (и енергия на Бога) е насочена също към хората и тварите, които са сътворени от Него. Следователно човекът може да познае Бога по два начина. Първият е чрез причастност в Неговата нетварна благодат, вторият е чрез докосването до Неговите творения. Така имаме естествено и свръхестествено откровение. Естественото откровение помага на човека да приеме съществуването на Бога, без обаче да му предоставя спасение, а свръхестественото откровение спасява и обновява човека.

Естественото откровение ни показва последиците от творческата и промислителна дейност на Бога, т.е. „естествените дарове“, които са тварни.³ Свръхестественото откровение предлага обновяващата благодат на Бога, която е нетварна. Тварната благодат не е непосредствена енергия на лицето, а обект или явление, което дължи съществуванието си на нея. Тварната благодат – или по-просто казано, творението – е базисно различна от нетварния Бог. Тя свидетелства не само за съществуванието и премъдростта на Твореца, а и за Неговото отсъствие. Както изкуството, докато открива положителните качества на майстора, ограничава едновременно с това апофатически изкуството като различно от него, така и тварната благодат, макар и да свидетелства за свойствата на Бога, ограничава едновременно с това апофатически Бога като различен от нея. Изкуството препраща зрителя към майстора. Тварната благодат препраща човека към Твореца.

Тварната благодат не е в състояние да ни доведе до контакт и общение с Твореца, както и творението на един майстор не е способно да ни доведе до личен контакт и общение с него. Ние можем да получим и задържим тварната благодат, както сме в състояние да притежаваме творението на един майстор. Нетварната благодат обаче можем само да осезаваме и да я живеем, както по подобен начин осезаваме и живеем присъствието на един майстор. Нетварната благодат не се предоставя по магически начин за подсилване на физическите сили на човека или на духовните му способности. Такава благодат би била тварна, защото, най-просто казано, не ще бъде лично отношение, а обективен принос.

Нетварната благодат е светлината на Бога. Тя е прошествието и пребиваването Му във вярващия (Йоан 14:23).⁴ Нетварната благодат е Христос, Който е застанал „пред вратата“ и хлопа (Откр. 3:20). Духът на Сина Божи е Този, Който вопие в сърцата ни: „Авва, Отче!“ (Гал. 4:6). Нетварната благодат е славата на Преображението, диханието на Петдесетница, енергията на Светия Дух, която възражда човека чрез кръщението и го свързва с тялото Христово чрез божествената евхаристия (1 Кор. 12:3)⁵ . Нетварната благодат е животът на Христа във вярващия и животът на вярващия в Христос.

Отхвърлянето на нетварната благодат представлява отричане на личното отношение и общение (κοινωνία) с Христос. Това отричане представлява отхвърляне на възможността за общение с троичния Бог. Нетварната благодат като лична енергия на Бога не се отделя от Него, а привлича човека към Бога.⁶ Чрез нетварната благодат се отнема всеки междинен елемент между Бога и човека. Заличава се буквата, която убива, и се въвежда Духът, Който животвори. Разрушава се законът на робството и навлиза свободата на осиновлението. Отминава сянката и идва лицето.

Благодатта на Бога приближава човека посредством Църквата и го приканва за нов живот. Този призив изисква отговор. Когато обаче поканата не среща отговор, остава напразна. Когато благодатта не намери отговор, остава празна (виж 1 Кор. 15:20). Когато човек отговаря на призива, отправен към него от Бога чрез Неговата благодат, тогава благодатта Божия остава действена в него и носи плодове.

Нетварната благодат, възсъединяваща човека с Бога, Който е извор на живот, заличава смъртта и принася истинен живот. По такъв начин чрез нетварната благодат се осъществява онтологичната обнова на човека. Както казахме обаче, нетварната благодат не се съхранява независимо от Бога, нито се влага за постоянно в тварната природа на човека. Тя се живее и на нея се става причастен. С други думи, победата против смъртта и причастието в новия живот не се придобива магически, нито се запазва механично, а се живее мистично вътре в Църквата чрез причастността на човека в смъртта и възкресението на Христос.

Това участие на човека няма само онтологични измерения. То има и етични последици. Етичните последици изразяват онтологичните. Причастността в смъртта на Христос, пише апостол Павел, има като последствие в настоящия живот ходенето в обновен живот, а в бъдещия – живеенето в ново съществуване. „И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот. Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението, като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха; защото, който е умрял, той се е освободил от грях. Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него…“ (Рим. 6:4-8).

Когато верният живее тайнствено и нравствено смъртта и възкресението на Христос и когато има жив и действен Христос в себе си, той е причастник и съпричастник на нетварната божествена благодат.

Благодатта Божия не се намира само в тайнствата на Църквата, а и в призива, отправен лично от Христос към човека да понесе своя кръст и да Го последва. Благодатта Божия не освобождава човека от жертвата, а остава достъпна за причастност единствено чрез жертва.⁷ Ако човек не пожертва своя „Аз“, не може да има благодатта Божия в своето битие. Иначе чрез тайнствата, както пише св. Григорий Палама, не се храним само духовно, а „и се учим да сме причастни на Неговите добродетели и страдания“⁸ . Благодатта Божия не трябва да се търси само в кръщението или в божествената евхаристия, а и в живота, живян по образа на кръщението и на божествената евхаристия.

Тайнствата на Църквата и животът на човека, живян съгласно образа на тайнствата и заповедите на Христос, представляват цялостна рамка на просветлението на божествената благодат и са силна лична връзка и отношение на човека с Бога. Свети Григорий Палама е проповедник на благодатта, тъй като живее обновяващата ѝ сила и изпитва нейното действено присъствие. Неговият живот, като живот в аскеза и светост, съзерцание и действие, не може да се мисли иначе, освен в светлината на нетварната Божия благодат.

* Оригиналното заглавие на текста, така както е публикуван, е: „Нетварната благодат според св. Григорий Палама“. Текстът е базиран на лекция, изнесена на 22.03.1970 г. в залата на Дружеството за македонски изследвания в Солун.

Откъс от Паламика на проф. Георгиос Мандзаридис, Омофор, 2016, превод от гръцки и старогръцки: Светослав Риболов

Бележки: