Съвест като камбана. Слово за Антим Първи



О. Ясен Шинев

Има хора, които не слушат съвестта си. Други се вслушват в нея само когато поискат и това няма да ги изведе от техния удобен свят. Има и такива, които са я превърнали в камбана и с нея възвестяват на света не своята лична и егоистична истина, а Божията – висшата и отрезвяваща над-истина. Те са като светилници, които огряват всичко около себе си… Те са личности, които бележат цели епохи в развитието на духа на един народ.

Такава е личност е Антим I (1816 – 1888). Неговото житие е разпятие пред олтара на Бога и Отечеството. Мястото, където е роден – Лозенград (Източна Тракия), в семейството на будни българи, е средоточие между Цариград и етническа България, и предопределя цялостното му поведение и огнен подвиг. Дава невидима, но и неведома посока на цялостната му плодотворна дейност. Става така, че той се превръща във всичко – духовник и пастир, патриот и общественик, творец и организатор. Носи целия възрожденски устрем на една толкова красива и вдъхновена епоха в нашето ново развитие. Сега ние, съвременните хора, деца на духа на условностите и примирителните компромиси, сме толкова далече от нашите предшественици, че заставайки пред техния пример и дело, изглеждаме… жалки. Тяхната духовна мощ и мъжество сякаш ни парализират, дори ни смазват с тихото си величие. Камбаните на съвестите им така прокънтяват в обеднелите ни сърца, че ние вътрешно се свиваме и привеждаме, осъзнавайки своето малодушие.

Но след първоначалния смут трябва да въздъхнем, да вдигнем глави и да признаем, че те ни сочат правилния път… А той започва над и далече от нас, но завършва в нас, като въпросителна. Пареща и трептяща… В превъзмогваме към и във Спасителя Христос, отразен в съдбата на един възкръснал народ. А Той, Вседържителят, изпраща техния пример на съвременниците им и поколенията след тях, за да се опомнят. Защото няма спасение в полусянката, топлохладността, в сивата социална мимикрия, в която така удобно сме се настанили като индивиди и като българи. Трябва да се опитаме да се превърнем в личности и патриоти, за да събудим съвестите и да разгорим сърцата си, възпламенени от техния пламък.

Антим Първи. Ние не обичаме да се отдаваме, а той се е самоотдавал. Не искаме да се жертваме, а той се е жертвал – без остатък и до последен дъх… Всичко, за което се е борил и проповядвал от амвона на духовника, или трибуната на общественика, е превърнал в дело. Защитил е с мъченичество. Това са борбите за отстояване на църковната независимост и утвърждаване на нашата самобитност като българи и благословен народ – с право да потърси своето място в палитрата на Европа, в рамките на собствено историческо битие. Преминал през „огън и вода“, възхваляван и отричан, преживял заточение и изгнание в името на бъдеща възродена България. Така той се е приближава до такива духовни мъже като св. Йоан Златоуст, св. Атанасий и св. Патриарх Евтимий Търновски, които са носили не само своите лични кръстове, но и кръстовете на цели народи. Има обаянието на тяхната осанка и пастирски подвиг.

Първоначалното му духовно образование в Цариград, на остров Халки, и особено престоят му на Атон, в Хилендарския манастир, представляват тази незаменима и благодатна школа, дала отражение в целия му живот, който се превръща в служение на Бога и народа. Неговата камбана започва да бие още от най-ранните му години на всяко поприще, на което е бил призован от Господа Бога. Той, Всемогъщият и Всемилостивият, го е водил напред във всички превратности, сред духовници и светски лица, в Църквата или в света на политиката. Издигнал се е като стожер между небето и земята, без да се съобразява с конюнктурата на Балканите и в света. По Божия промисъл нему е дадено през 1872 г. да бъде избран за пръв общобългарски духовен водач и баща като екзарх, и да се опита да обедини разбитата снага на своето огромно духовно паство. Съвестта му на истински християнин и пастир го води към личностния му протест против зверствата по време на Априлското въстание през 1876г., рискувайки всичко, дори и живота си.

Впоследствие председателства и Великото народно събрание, където издига глас към всички съотечественици в бурните времена, когато новата държава търси своето ново лице и място в Европа. Организирал комитети и спомагал с всичко в Кресненско-Разложкото въстание, и общувал с международни и наши дипломати като застъпник на общото свято и пламенно дело. В свидетелствата на неговите съвременници и пасоми, като архиейрей на Варненската и Великопреславска, и Видинска митрополия, той остава незаменим водач, администратор и организатор на просветни и неделни училища, будител и основател на читалища и истински борец за духовна и народна просвета сред младежта и възрастните.

Образец на отеческа грижа и пълна отдаденост както на своите събратя владици, така и на енорийските свещеници. Наставник, попечител и вдъхновител на идеи и насоки в пастирското им служение. Във всичко неуморим и отдаващ се на мисията си на обeдинител. Извисен високо над страстните „фили“ и „фоби“ по онова време, той запазва своя трезв възрожденски дух и чисто български характер, неосквернен от примамливите предложения отстрани. Пример за горещ патриот, неподатлив на веянията и съблазните, заплахите и коварствата на всяко външно подчинение. Верен на родината си от начало до край и праволинеен в своята независимост от покварата на властта.

Всичко това е извършил поради една проста причина – имал е съвест, незатихнала и трептяща, неспособна да се примири с тиранията и фалшивите условности на обществената реалност. Воден от нея, е променял света на хората около себе си, сътворяващ, вдъхновен и преобразяващ. Неспокоен, но и непоколебим… Превърнал гласа Божий  от шепот в камбана и останал като печат в историческото битие на своя малък народ. Той кънти пред олтара на целокупна България, от Черно море до Охрид, от Бяло море до Дунав, с неувяхващ трепет и самопризнание: „Аз не ще престана да бъда носител на духа на народа си и с най-буден поглед и твърдо постоянство ще вървя към постигането на великата негова национална задача“.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...