Какво означава да простиш

Ако някой постоянно ни предава и постъпва подло спрямо нас, длъжни ли сме да продължим да общуваме с него, сякаш нищо не се е случило?

В една от своите проповеди св. Николай Велимирович отбелязва: „Какво би било човешкото общество без прошката? Друга зверилница сред зверилницата на природата“.

Според светите отци прошката е добродетелта, която ни уподобява на самия Бог. Богът, чието име е Любов.

Когато апостолите попитали колко пъти е възможно да се прости на човек: „До седем пъти ли?“ – Спасителят отговорил: „Не до седем, а до седемдесет пъти по седем” (Вж. Мат. 18:21-22). Което означава, че трябва винаги да прощаваме, защото без прошка сърцето ни, според думите на св. Ефрем Сириец, се превръща в камениста почва, в която зърното на християнската вяра никога няма да може да покълне.

Спомням си, в един филм имаше такъв епизод – по време на Втората световна война едно момче живееше сред невъобразимите зверства на СС, толкова жестоки, че косата му буквално побеля за няколко дни. Малко по-късно то, заедно с група партизани, се натъкна на унищожен немски конвой, където намери портрет на Хитлер. От гняв момчето започна да стреля по портрета, но по време на „разстрела“ снимката неусетно започна да се променя –  с всеки изстрел Хитлер ставаше все по-млад и накрая това вече не беше водачът на Третия райх, претендиращ за световно господство, а дете в ясла. В този момент момчето, което междувременно се бе превърнало в старец, спря да стреля.

Тази история много образно показва какво е прошката в истинския смисъл на думата. Да простиш по същество означава да видиш в човека не кой е той в момента – в момента на неговото предателство или жестокост, – а кой е бил преди, какъв е бил преди да стори зло.

Да простиш означава да видиш в човека не грешника, а образа и подобието Божие. Именно това трябва да ни служи като своеобразно напомняне в момента, когато сме изправени пред избора да простим или не.

Да, по човешки понякога е много трудно да простим на този, който ни е предал, да продължим и занапред да общуваме с този човек, сякаш нищо не се е случило. Но в същото време трябва да помним Оногова, Чието име носим като наше общо име.

Ние сме християни, което означава, че сме последователи на Христос. Как Христос се отнася към онези, които го предадоха? И тук изобщо не става дума за Юда, а за Петър, който също предаде своя Учител, но впоследствие се разкая и стана първовърховен апостол.

Помнейки неговия пример, но преди всичко помнейки думите и делата на самия Иисус Христос, ние също трябва да простим и да имаме вяра и надежда, че човекът, който е съгрешил срещу нас, непременно ще се поправи.

Източник: pravlife.org