Постхуманизмът – научно и нравствено предизвикателство на нашата епоха



Въведение

През 1964 г. Йоргос Сеферис пише, че в разговор с виден млад астроном той му казал следното: „Ние се движим с големи крачки към взрив“. И поетът продължава: „Това е един от най-значимите послания в света. Той ми обясни със загриженост, че от 30 години насам знанието се увеличава с невиждани темпове (…). Гласът на този човек притежаваше рядка автентичност. Той успя да ми предаде усещането за опасността, която представлява това внезапно нарастване на човешкото познание.“[1]

Предизвестеният „взрив“ се случва и разтърсва нашата епоха. Човекът е изправен пред изумителни възможности, но и пред ужасни нравствени предизвикателства – повишаване на жизнения стандарт и морална поквара, изобилие и неравенство, научен прогрес и сили за тотално унищожение (мизантропски идеологии, изкуствен интелект, модерни оръжейни системи и т.н.).

Бързото нарастване на знанията накара мислителите и учените да формулират съответните мисли и въпроси[2]:

– Човекът със средствата, с които разполага, сега трябва да търси своето съвършенство и да реализира желанието си за безсмъртие.
– Той трябва да реши световните проблеми, като използва пълноценно своя потенциал.
– Трябва ли да отстоява първенството си в света срещу плашещо нарастващия изкуствен интелект (ИИ), който е на път да се автономизира (т.е. да генерира собствено мислене и да взема решения извън контрола на човека)?
– Следователно, трябва ли човекът да се усъвършенства като вид, т.е. да се „надгради“, за да посрещне това предизвикателство?
– Ще се появят ли генетично и механично модифицирани хора?
– Трябва ли те да бъдат признати за равностойни на хората и другите разумни същества и „съзнателни същества“ (sentient entities) [3], които вероятно ще се появят в резултат от еволюцията на изкуствения интелект?
– Възможно ли е да се осъществи всичко това и с какви последици?

Определение

Горепосочените проблеми се поставят спешно и получават отговор от едно движение с идеологически, научен и философски интерес, наречено постхуманизъм. Друг използван термин е трансхуманизъм. То обединява различни позиции, често разнородни и отчасти противоречиви, поради което не е лесно да бъде дефинирано. Общият знаменател е желанието да се надскочи природата (природата като цяло и природата на живите същества) като ограничителна бариера и да се подобри човешкият вид максимално (дори отвъд това, което е физически възможно).

Британският биолог, дарвинист и евгенист Джулиан Хъксли в своя труд от 1957 г. пръв споменава тази дума и дава оригинално определение. „Човешкият род може, ако пожелае, да надскочи себе си – не само спорадично, един индивид тук по един начин, друг индивид там по друг начин, а като цяло, като човечество. Трябва ни име за тази нова вяра. Може би терминът трансхуманизъм ще послужи (…) „Вярвам в трансхуманизма“ – когато има достатъчно хора, които действително могат да кажат това, човешката раса ще бъде на прага на нов вид съществуване… Най-сетне тя съзнателно ще изпълни истинското си предназначение.“[4] Всъщност това е следващият етап от еволюцията на човека, както е прието от последователите на еволюцията: човекът, какъвто го познаваме днес (homo sapiens), ще се превърне в свръхчовек (подобрен/усъвършенстван човек, трансчовек), като последният етап ще бъде нов антропологичен тип – постчовекът.

Следователно постхуманизмът или трансхуманизмът е течение, което се застъпва за „радикално усъвършенстване на човека“ на четири нива – физическо, умствено, емоционално и нравствено. Под усъвършенстване се разбира всяка намеса в човешкото тяло „с цел подобряване на човека или неговите функции до степен, по-голяма от необходимата за поддържане или възстановяване на здравето“[5]. Интервенции винаги са били правени – например носене на очила за възстановяване на зрението, приемане на лекарства (например за кръвно налягане) за поддържане на правилното функциониране на организма, ваксиниране на деца за укрепване на имунната им система и поддържане на здравето им. Това са интервенции в човешкото тяло, които са широко прилагани и приети, защото възстановяват или поддържат здравето. Съществуват и интервенции, насочени към естетическо „усъвършенстване“, например присаждане на коса или пластична хирургия. Но и те са нравствено приемливи, защото не излизат извън рамките на нормалното: ако присадя коса, добавям нещо, което ми липсва, докато други хора го имат; същото е и с операцията на носа и т.н. „Радикалното подобрение“ е над и отвъд обичайното, биологично възможното, считаното за нормално. То има за цел да надхвърли естествените биологични и умствени граници на човека чрез технологиите.

Според друго определение постхуманизмът е движение, което „защитава възможността и желанието за фундаментално подобряване на човешкото състояние чрез приложно знание“ (т.е. наука и технологии)[6]. То има за цел „да освободи човека от биологичните ограничения чрез неговото физическо, умствено, емоционално и морално усъвършенстване с помощта на технологията“. То също така застъпва тезата, че „биологичната еволюция е незавършена, без посока и затова ние трябва да я поемем сами“. И по-нататък, според известните негови теоретици, трансхуманизмът е „непрестанното развитие на способностите, които исторически отличават човека от другите същества, т.е. привидно неограничената способност за самонадмогване, нашият боголик характер“[7].

За тази цел работят съвместно различни научни дисциплини като медицина, науки за живота, генно инженерство, роботика, нанотехнологии, компютърни науки, изкуствен интелект, както и теоретични науки като социология, психология и философия.

Основни цели на постхуманизма

а) Подобряване и увеличаване на физическите, умствените и психологическите способности на човека.
б) Премахване на болестите, страданията, уврежданията и старостта.
в) Удължаване на продължителността на живота с крайна цел безсмъртие[8].
г) Продължаването и ускоряването на еволюцията на разумния живот отвъд сегашната му човешка форма и отвъд човешките ограничения чрез науката и технологиите.

Как ще бъде постигнато това?

Първите три – чрез научни приложения, които вече съществуват или поне изглеждат осъществими, т.е. невронни импланти (свързани с мозъка и нервната система и въздействащи върху тях), нанотехнологии, генна терапия и генетични интервенции, химикали – както невротропни, така и психотропни, екзоскелети и др. Четвъртата амбиция е свързана с изкуствения интелект – област, която през последните години бележи големи успехи.

Други идеи и убеждения/преследвания на това движение са следните:

Много постхуманисти вярват, че няма фиксирани и необходими граници между мъжкия и женския пол, дори между човека и животните или други видове, тъй като човешката природа е част от универсалната природа и не се различава от природата като цяло (холистична теория). Фанатичната зоофилия и теорията за „социалния пол“ се вписват в този възглед. Те вярват, че е възможно да се свържат човешкият мозък и компютърът, така че в бъдеще да можем да пренасяме и поддържаме съзнанието си (знания, спомени, мисли) върху него, върху някаква електронна микросхема (чип). Така след смъртта на тялото ще прехвърлим чипа или на хуманоид (робот), или на друго тяло, за да постигнем (поне умствено) безсмъртие.

Повечето постхуманисти отъждествяват човешкия интелект с този на изкуствения интелект, т.е. с този на неодушевените механични компютърни системи, който наистина непрекъснато се развива и усъвършенства. Затова те вярват, че в бъдеще висшите форми на изкуствен интелект ще станат самоосъзнати и автономни. Следователно ще се появи по-висша и безтелесна форма на интелигентност, която няма да се подчинява на ограниченията на биологията, в резултат на което човекът в сегашната си форма ще стане еволюционно остарял или дори ще изчезне. С други думи, човекът е създал нещо, което ще го премахне. Това „по-висше от човешкото постчовешко съзнание се разбира като крайната цел на целия еволюционен процес на Вселената, в контекста на който появата на човека е само временен етап“[9].

В контекста на горното, т.е. че ИИ е идентичен с човешкия интелект и съзнание, те приемат за равни на човека и други подобни „съзнателни същности“ (и търсят съответните права за тях), като киборги, хибриди между човек и машина, роботи, „дигитални интелекти“ и надграждане на животни или други видове[10].

Засяга ли ни всичко това?

Но защо трябва да се интересуваме от тези идеологии, които ни се струват странни, далечни или дори нечувани? Смятам, че е необходимо да познаваме, да мислим и да обсъждаме тези идеи, защото, първо, те бързо и систематично набират сила, второ, в много случаи се налагат на обществата по недемократичен начин – изкуствено и отгоре – и накрая, те не са бъдеще, а настояще. Ще се сблъскаме директно със ситуации и приложения, пред които не бива да оставаме невежи и безразлични. Като мислещи хора и като християни ние трябва да заемем позиция и да се противопоставим. По-конкретно:

α) Трансхуманистите систематично разпространяват идеите си и са личности с голямо влияние в обществата. Характерно е, че книгата на историка Ювал Харари „Homo Deus“ (Човекът Бог), която разглежда много от тези въпроси, има огромно влияние и много продажби по целия свят. Хъксли – споменат по-горе – става председател на ЮНЕСКО, известни постхуманисти оглавяват гигантски корпорации (Рей Курцвейл е в Google, Питър Тийл е съосновател на Paypal), а магнати финансират изследвания в областта на надграждането и безсмъртието (молекулярна биология, крионика и др. ); видни учени възприемат тези идеи и работят по тях, така че Силициевата долина[11] се смята за „епицентър на трансхуманизма“.

Това се случва дори в Гърция. Егейският Университет[12] популяризира постхуманизма със събития, а назначеният от правителството (октомври 2023 г.) ръководител на Националния комитет по изкуствен интелект проф. Даскалакис изглежда приема тези тенденции. (вж. бележка 8).

б) Тези идеологии не просто се разпространяват, а ни застигат изненадващо и бурно като дадености – свършени факти. И все пак те са култивирани в продължение на десетилетия в университети и организации, особено в САЩ, насърчавани от институции с авторитет (ЮНЕСКО, ООН) и „сериозни“ медии и изкуствено налагани без възможност за реакция. Типичен пример за това са „джендър идентичностите“. До 2015 г. почти никой не знаеше какво означава този термин, никой не се интересуваше от въпроса (освен може би едно малко малцинство), но той беше буквално насаден в гръцкото общество отгоре и отдолу и сега е основна тема на дискусии, законодателство и училищно образование.

в) Много от тези развития са възможни, а някои от тях вече се случват:

– Илон Мъск, предприемач и основател на невротехнологичната компания Neuralink, обяви, че скоро ще бъде готов мозъчен имплант, който ще бъде свързан с човешката нервна система и ще има (първоначално) терапевтичен характер (за пациенти с тежки неврологични заболявания като Алцхаймер).
– Вече съществуват киборги или „киберорганизми“, което означава същества с биологични части и изкуствени части от електронен характер – т.е. съдържащи софтуер. Това са хора, в чиито тела са вградени устройства и се определят не като човешки същества, а като „киборги“. Британецът Нийл Харбисън с антена в главата, която преобразува цветовете в звук [13], британецът д-р Питър Скот, който страда от невродегенеративно заболяване и някои функции на тялото му се изпълняват от такива микроустройства, и много други. Всъщност Скот заяви: „Аз не умирам, аз се трансформирам“ и че възнамерява „да подобри тялото и мозъка си с помощта на технологиите по такъв начин, че да се превърне в най-напредналото хуманоидно същество, което някога е съществувало в света“ [14]. Ние вече имаме възможности, надхвърлящи възможностите на нормалните човешки същества. Известни са ни и случаи на имплантиране на микроустройство (чип) в ръката за парични транзакции или за влизане в сгради или автомобили.
– На широката общественост се представят сложни хуманоидни роботи със способност да говорят, да водят разговори на живо с хора и да мислят по (засега) насочен начин. Един такъв робот, наречен София, дава интервюта, иска равни права с хората и от 2017 г. получава гражданство (Саудитска Арабия), а сега се смята за първия хуманоиден гражданин в света [15].

Основните аргументи на трансхуманистите

α) Надгражданията са с добра цел – да се лекуват болести, да се подобрят условията на живот на хората и т.н.
б) Те твърдят, че това е следващ етап в еволюцията и прогреса на човека. Древногръцкият идеал – възприет и от западния свят – за превръщането на човека в „добър човек“ чрез образование, постхуманизмът се стреми да постигне чрез технологиите. Защо да не ги използваме, за да се усъвършенстваме, дори отвъд биологичните си граници?
в) Научното развитие не може да бъде спряно. Не трябва да има ограничения (морални, етични) върху научните изследвания или техните приложения. Ако това се беше случило в миналото, нямаше да имаме техническия прогрес и стандарта на живот, който имаме днес.
г) Необходимо е надграждане на човека, за да се отговори на новите условия: цифровите технологии, потокът от информация, комуникациите и данните, бързото развитие на изкуствения интелект, който се доближава и вероятно надминава този на човека.
(д) Децата и младите хора, особено тези под 25 години, се раждат и израстват в условия, напълно различни от тези на предишните поколения; днес реалният свят е неразривно свързан с цифровия свят, компютрите и интернет. Напълно запознато с технологиите и силно зависимо от тях, това поколение ще бъде много по-възприемчиво към техническото усъвършенстване на своите възможности.

Тези аргументи звучат разумно. Но дали е така?

Аргументи „против“

Съществуват много аргументи срещу това движение. Споменаваме ги ориентировъчно:

а) Докато, както отбелязахме, вече има конкретни приложения и научни постижения, които водят към постхуманизма, не всичко, към което се стремят неговите поддръжници, е осъществимо. Много от техните твърдения са само теоретични идеологеми, недоказани и необосновани.
– Питър Скот, за когото споменахме по-горе, умира малко след „надгражданията“ .
– Прехвърлянето на съзнанието върху чип не е постигнато, но ако по някакъв начин беше възможно да се „качи“ мозъкът след смъртта на човека в компютърна система (както искат постхуманистите, вярвайки, че постигат безсмъртие чрез технологиите), това няма да е човекът, а нещо друго; това ще бъде спомен за него, макар и по-сложен и комплексен от видеоклипа или снимката на мъртвия, с които разполагаме днес. Така че това не е безсмъртие.
б) Могат и трябва да бъдат наложени нравствени ограничения. Това се е случвало в миналото с ядрената енергия и се е оказало спасително: в продължение на десетилетия мощни държави са притежавали ядрени оръжия, способни да унищожат планетата, но те не са били използвани дори при големи кризи. Преди няколко месеца повече от хиляда учени експерти подписаха писмо, в което призовават за шестмесечна пауза в разработването на системи за изкуствен интелект от съображения за сигурност [16].
в) Дори и това, което трансхуманистите са успели да постигнат, не е нито желателно, нито етично [17]:
– Надграждане на тялото: дали подобряването на биологичните функции отвъд нормата действително ще подобри живота ни? Ако например човек чува повече от нормалното, това ще го накара ли да се наслаждава повече на музикално произведение или да се наслаждава повече на звуци? Дали ще може физически и психически да понася по-ясно чуването на повече звуци или ще се умори, замаe и обърка?
-Умствено надграждане: ако хората станат по-интелигентни, дали ще бъдат по-креативни и по-щастливи? Не е сигурно, тъй като много интелигентни хора, именно защото възприемат и анализират повече, са по-малко щастливи от средностатистическия човек. А помислете за един свръхинтелигентен диктатор или престъпник.
– Емоционално надграждане: защо трябва да имаме отрицателни емоции, казват постхуманистите, a да не сме радостни, без страхове, спокойни през цялото време? Но отрицателните емоции са полезни. Страхът предпазва от опасност, тревогата от трудностите води до полагане на усилия. Ако премахнем страха или тъгата, ще имаме психически неуравновесени хора. Ако не чувстваш тъга, не разбираш тъгата на другите и ставаш безчувствен.
– Нравствено надграждане: необходимо е, ако се реализират предишните, но в момента е непостижимо. Представете си – както казахме – диктатор или престъпник със свръхчовешки физически, умствени и емоционални способности. Ако това се случи, вероятно ще бъде с помощта на мощни психотропни вещества или – което е по-вероятно – с импланти в мозъка, които ще регулират поведението и ще диктуват определени нравствените правила. Но тогава свободата на човека е нарушена и се премахва нравствената му отговорност, т.е. човекът е отменен. Ако пък правилата не са задължителни и той може да ги игнорира, тогава нямаме нравствено надграждане. Следователно нравственото надграждане се спъва и спира в бариерата на душата.
– Безсмъртие: ако е възможно да се премахне смъртта, както искат постхуманистите, какви биха били последиците за индивидите и обществата? Може ли човекът да се справи и да придаде смисъл на един безкраен живот? Какви морални принципи биха се запазили без събитието на смъртта? Така на всяка крачка се стига до опасни безизходици.
г) Нека да изброим още три фундаментални възражения от многото, които биха могли да бъдат повдигнати:
– Технологията – основата на трансхуманизма – не е направила хората по-добри или по-щастливи. Тя със сигурност е подобрила много практически аспекти на живота, но и днес, както и тези преди нас, ние страдаме, скърбим, грешим, грешим и се убиваме взаимно.
– Ако се въведе някакъв вид надграждане, какъв брой хора и в каква степен ще бъдат надградени? Технически и икономически неизпълнимо е това да се направи за 7,5 милиарда души. Следователно ще има елит от подобрени свръхчовеци (трансчовеци) срещу останалите, които ще бъдат трагично ощетени – едно невъобразимо неравенство с непредвидими последици.
– Надграждането, желано от постхуманистите, ще промени окончателно биологичната, интелектуалната и може би психичната специфика на човека, какъвто го познаваме досега. Ще се промени творението, „образът и подобието Божие“ в неговата цялост, както мъдро определя човека свети Максим Изповедник.

Възражения от православна гледна точка

Промяната на човека, която току-що отбелязахме, е първото възражение. Идеята, че човекът е несъвършен и че трансхуманизмът ще го реконструира и усъвършенства, е очевидно арогантна и богохулна. Другите позиции, които са централни за идеологията на постхуманизма, също противоречат на истината на Евангелието и на православния възглед за живота и света:

– Никъде Бог, духовното и тайната на Неговото присъствие не играят някаква роля; всичко е подчинено на човешкия разум и науката. Всъщност тяхното творение, технологията, има ролята на спасител – месия, който ще изкупи човека и вселената и ще доведе до изпълнението на тяхната цел.
– Трансхуманистите не вярват в нематериалността и метафизичността на душата и съзнанието, в диханието на Бога, т.е. в човека, а вярват, че човешкият интелект може да бъде сведен само до материални елементи, до тъкани, невронни синапси и химически вещества.
– Всички пионери на постхуманизма, минали и настоящи, са атеисти, агностици или последователи на окултни секти.
– Тъй като се създава нов тип човек, се въвежда и нова морална визия, чужда на християнските принципи. Всъщност Хъксли ясно говори за „нова вяра“, придавайки ѝ религиозно измерение.

Какво отношение трябва да имат християните към постхуманизма и различните теории и практики, които произтичат от него? Трябва да бъдем предпазливи, защото това не е развитие на науката или технологията, което е нравствено неутрално (например дали осветлението ще бъде с газова лампа или с електрическа крушка), а – както мисля, че стана ясно – повдигнатите въпроси имат нравствена тежест. Постхуманизмът проповядва нов собствен светоглед, почти религия, и неговите приложения засягат интелекта, душата на човека и пътя на неговото спасение. Християнинът (поотделно) и Църквата (като събрание от вярващи) не могат да възприемат подобни нововъведения прибързано и безразсъдно.

Позицията на Църквата

Еладската църква досега не е заела официална позиция. Има интерес, тъй като Синодалната комисия по ересите вече е направила проучване по темата с критично-отрицателна позиция срещу трансхуманизма, чиито основни положения бяха представени от Пирейския митрополит на съответната конференция. Също така конференцията (октомври 2023 г.) на списанието „Богословие“ на Еладската църква, която се проведе наскоро, повдига точно тези въпроси, но докладите и заключенията все още не са публикувани [18].

От друга страна, учудващо е, че някои йерарси определят тези идеологии като прогресивни и неизбежни. Александрийският митрополит споменава в доклада си за „новата религия на данните“, за „надграждането на човека“ и перспективата след няколко години „хората да бъдат хаквани“, като се изказва неясно, но не и критично [19]. Аркалохорийската митрополия на о-в Крит публикува през 2023 г. календар, посветен на метавселената, приложение на виртуалната цифрова реалност; въпреки че са дадени някои богословски размишления, това приложение по същество се рекламира пред вярващите.

Изводи

Очевидно е, че принципите и повечето от целите на движението на постхуманизма са чужди или противоречат на Православието, а много от тях са арогантни и опасни. Разбира се, приложенията на съвременните технологии, които постхуманизмът боготвори, не могат да бъдат пренебрегвани или отхвърляни с лека ръка. Ние приемаме с предпазливост и проницателност онези, които са в съответствие с нашата логика, етика, православна вяра и не нарушават дадената ни от Бога свобода. Свети апостол Павел ни поучава: „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука“ (1 Кор. 10:23).

Следователно на колективно равнище (общество – Църква – законодателство), както и на индивидуално равнище, трябва да се поставят граници на абсурдните, опасни или принизяващи човека и антихристиянски цели. Освен това ние имаме жива вяра и православно „надграждане“ на човека:

– Светците в живота си и след смъртта си извършват чудеса, чрез които „се побеждава редът на естеството“. Те не са ли отвъд човешките възможности?
– Светците имат дар на прозорливост и познават отвътре душите на хората, които идват при тях. Дори специализирани научни знания са притежавали неуки хора, като съвременния светец Порфирий. Нима те не са „надградени“ (т.е. усъвършенствани)?
– И ние, които сме слаби във вярата, сме усещали просветление понякога в живота си.

Но „надграждането“ на човека в Православието не става с чипове, изкуствен интелект или генетична модификация, а със свободната воля на човека, с неговото активно участие чрез аскеза и духовна борба и най-вече с Божията благодат.

Превод от гръцки: Константин Константинов

Източник: orthodoxostypos.gr

 

Бележки

[1] Γ. Σεφέρη, Δοκιμές, Δεύτερος τόμος (1948-1971)
[2] Θεοφάνη Τάση, Φιλοσοφία τῆς ἀνθρώπινης ἀναβάθμισης, ἐκδ. Ἁρμός, Ἀθήνα 2021, σελ. 13-46
[3] transhumanist-party.org
[4] www.orthros.eu (Доклад на Пирейския митрополит Серафим от конференцията „Постхуманизмът: заплаха за човека“, 22-01-2023 г.).
[5] Θεοφ. Τάσης, ὅ.π.
[6] What is transhumanism. The Original Idea, humanityplus.org
[7] Θεοφ. Τάσης, ὅ.π.
[8] Συνέντευξη κ. Κων. Δασκαλάκη στὸν Δ. Δανίκα, «Всяка година мозъкът ще влиза в друго (по-добро тяло)», www.protothema.gr
[9] Εἰσήγηση δρ. Π. Κλιματσάκη στὴν ἡμερίδα τῆς Ἑστίας Πατερικῶν Μελετῶν ὅ.π.     [
10] transhumanist-party.org
[11] Περιοχὴ στὴν Καλιφόρνια τῶν ΗΠΑ, ὅπου ἔχουν τὴν ἕδρα τους πολλὲς ἑταιρεῖες – κολοσσοὶ στὸν τομέα τῆς τεχνολογίας       [12] 1st Metahuman Futures Forum – Lesvos 2022, metabody.eu
[13] «Ὁ Νὶλ Χάρμπινσον δηλώνει cyborg», kathimerini.gr
[14] kathimerini.gr
[15] lifo.gr
[16] youtube.com и reuters.com
[17] Θεοφ. Τάσης, Ὁμιλία στὴ Λωζάννη, youtube.com
[18] www.aeaa.gr
[19] polymerwsvolos.org
[20] orthros.eu

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...