Изкуственият интелект и Църквата

За Православната Църква целта на човека е обожението. Човекът е сътворен по Божи образ с перспектива и крайна цел богоподобието, съединението и общението с Бога, виждането на Бога. Както казва и св. ап. Павел, сега виждаме смътно, като през огледало Бога, но когато отмине условността на материалния свят, тогава лице в лице. Без тази цел не съществува причина за съществуването на човека. За Църквата целта на живота е общението с Бога. Всяко развитие и постижение на науката бива прието доколкото засилва тази перспектива или най-малкото не я възпрепятства. Истина е, че съвременните процеси в сферата на генетичното инженерство, на биотехнологията, на подпомагащите технологии, на възможностите за технологизиране на генетичната и нервна клетка, на самия живот засягат сърцевината на човешката идентичност и затова предизвикват силния интерес на Църквата и православното богословие и не само на тях. Тъй като ИИ симулира човешката мисъл и познавателния механизъм с огромни по размер и брой възможности с неконтролируеми последици, навярно е най-голямо предизвикателство до днес, тъй като засяга важни елементи от човешката онтология. Това, което предизвиква сериозен размисъл и безпокойство в съвременните общества, е безпрецедентната способност на една машина да подражава алгоритмично на човешката интелигентност, товае символичен ИИ, или дори да възпроизвежда познавателните функции на един човек, това е подсимволичен ИИ, каквото е изучаването, планирането и креативността, и то в несравнимо по-голяма степен от човека. Освен това тези машини имат възможност чрез разнообразни приложения да диалогизират, да си взаимодействат с човека и помежду си, да създават програми – така мислим – необходими за решаване на проблеми и създават оригинални образи, видеа, архитектурни идеи, музикални клипове, гениални текстове, подобни на създадените от човека, всичко в голямо разнообразие. Това е тяхното приложение и това създава усещането, че тези машини „разбират“ тяхната среда, че за тях е характерна автономност и възможност за самоорганизация и и се държат като човеци, и то като свръхчовеци с дивна широта от познания и удивителен интелигентност. Това е впечатлението на повечето от нас. Разпространението на ИИ, който не само обгръща ежедневните дейности, но и динамично се налага в обществата, бързо създава противоречиви чувства и размисъл, тъй като, от една страна, улеснява много живота и стимулира въображението, а от друга страна предизвиква резервираност и страхове поради неизвестните последици.

Ще дам пример колко бързо е разпространението на интернет. Той се появи се през 1991 г. И минаха седем години докато набере 100 милиона потребители. Фейсбук се появи 2004 г. и стигна 100 милиона потребители за 4,5 години, Туитър се появи през 2006 г. и му бяха нужни 5,5 години за същото, Whatsapp – 3,5 години, Инстаграм се появи през 2010 г., Тикток през 2016 г. – стигна 100 милиона потребители за 9 месеца, Chatgpt през 2022 г. – и стигна 100 милиона потребители за два месеца, Threads се появи през 2023 г – и стигна 100 милиона потребители за 5 месеца. Виждаме колко бързо се разпространява, колко бърз е този процес и понеже се разпространява по впечатляващ начин колко много поглъща интереса на човека и повлиява живота ни. Трябва да отбележим, че от миналогодишните петима наградени нобелови лауреати в категория физика и химия четирима не са физици или химици, а изследователи, специализирани в ИИ. Дори само това, което споменах като пример, показват актуалността, но и проникването му във всички сфери на науката, на живота и оттук и на богословието. Човешкият интелект е измислил, създал и изработил свръхинтелект, който на много равнища го превъзхожда. Всъщност неговият създател не е един, а много хора. Сходството с човешкия интелект впечатлява и неограничените възможности плашат особено когато някои ИИ приложения са подвеждащо реалистични или когато машините вместо да подпомогнат човека като негов инструмент, го изместват като подобрени негови версии. Най-големият проблем е безсилието да се създаде контролиращ механизъм, както в случаите на изобретяване на свръхинтелигенни системи, които произвеждат знание, което дори не може да се разбере. Постижението е дивно, но е неотложен критичният въпрос как ще се контролира и кой ще определи нравствените критерии, кои ще бъдат те и как ще се приложат. В глобален мащаб това е и сърцевината на проблематиката и присъства в различните комисии по техноетика. Проблемът става по-голям, ако и когато ИИ стане независим от човека и се наложи над него и в резултат на това човекът, създателят, стане подвластен на създанието си. Затова е нужно голямо внимание в неговото създаване и употреба от човека-творец и човека-разпоредник с него. В крайна сметка контролът над ИИ е новото голямо предизвикателство, това, което показва и огромната ценност и превъзходство на човека. Очевидно интелигентността, която сега е необходима за контрол над технологията, е много по-голяма от необходимата, за да я изобрети и сътвори.

Освен многобройните дилеми основен проблем, който ИИ технологията представлява, е съдържанието и значението на думата интелект. И затова бих искал да поговоря. Във всеки английско-гръцки речник думата интелект се превежда като ευφυΐα (интелигентност), ή νοημοσύνη (благоразумие). Сякаш двете думи са идентични. Но в действителност гръцкият превод на термина ИИ като изкуствен интелект не е точен в технологичен, но и в богословски аспект, най-малкото за православната антропология. Според някои специалисти най-точният термин е компютърна интелигентност/интелект. Терминът изкуствен не дразни богословската мисъл. Но терминът νοημοσύνη при положение, че етимологично е свързан с ума (νους), изразява нещо много различно от интелигентността/интелекта, което препраща към IQ, към умствената способност, към интелектуалната гениалност.

Интелигентността/интелектът е естествен дар, докато νοημοσύνη (благоразумие, мъдрост) ясно има нравствени черти и е свързано със съвестта на човека. Някой може да е много интелигентен, но не и благоразумен, може да разбира трудни неща, но да е лишен от благоразумната мъдрост и преценка. Въпреки това сблъсъкът на един интелигентен робот с естествения човек би могъл погрешно да доведе до замяна на човека от един алгоритъм и до промяна на човешката онтология. В оценката на един компютър съществува т. нар. turning test, според който един компютър се смята за интелигентен, когато отговорите, които дава на въпросите, които му задават, са такива, че не можеш да различиш дали идват от човек или от машина. Предимствата, които има ИИ в сравнение с човека, е огромната широта от знания в наличната памет под формата на информация, скоростта на обработка, прецизността в отговорите, минимализацията на вероятната грешка, възможността за прогнозиране и предварителна оценка, това, че не се изморява, не остарява, не умира, а постоянно се развива. Например относно прогнозирането и диагностицирането в медицината вече съществуват съответните приложения, където лекари се опитват да поставят диагноза в даден труден случай, но и не могат да направят цялата тази свръзка, докато едно приложение от такъв тип оказва точната помощ. Въпреки това, докато познанието на интелигентния алгоритъм е много обширно, то изобщо не е дълбоко, докато мисълта му е много бърза, не е свободна, докато постоянно се обновява, не създава гениална оригиналност. Например теорията за относителността е напълно различна концепция от дотогавашното разбиране на природните явления и закони и естествения човешки опит. Тя съдържа гениалност, която впоследствие се потвърди, и не стъпи върху друга информация, а бе нещо напълно ново, което излезе от човешкия ум. Машината не може да направи това. Докато зависиш от робота, не чувстваш, че той изпитва чувства към теб, нито те мрази, нито ти състрадава; докато показва нравствено отношение към потребителя, не се гневи, не хули, не губи хладнокръвие, това отношение няма съзнателна основа, с други думи, не съществува свобода. Машината не умира, защото не живее и предимството й не е, че не умира, а недостатъкът й е, че не живее и е лишена от съзнание. Напротив, човешкият мозък има способността да разбира и да тълкува по-лесно човешките преживявания и има превъзходство по спонтанност, креативност и оригиналност. Всъщност ИИ, както казахме, е компютърен интелект с креативна и асоциативна памет и в този смисъл не смущава връзката между човека и машината. Както казва почетеният с нобелова награда в раздел химия кипърец Демис Хасабис, условията за съжителство между учения и машината засега са ясни, след като технологията не може да замени човешката изобретателност. Това е правилно, но и не са толкова ясни и навярно едно такова разбиране пренебрегва скритата заплаха от мислещата машина. Взаимодействието и балансираната подкрепа между ИИ и човешкия мозък навярно биха могли да бъдат ключът за по-големи успехи и постижения. Човешкият мозък е по-гъвкав и би могъл да се научи от ИИ и като използва неговите алгоритми, да успее да го контролира.

Тъй като говорим и за Църквата, бих искал да направя едно малко изморително, но съществено тълкувание, за да разберем какво е умът за човека и как той се описва и разкрива чрез библейските текстове и светите отци. ИИ прилича на човека по отношение на интелигентността, навярно и го превъзхожда, но няма чертите на благоразумието. Както казахме преди, интелигентността е свързана с интелекта, с IQ-то, докато благоразумието с ума, със съзнанието, с най-дълбокото битие на човека, дълбокото сърце според псалмите, скритият човек на сърцето. Някой може да бъде много умен, способен и образован, но това не означава, че е мъдър, благоразумен, добродетелен, просветлен и свободен. Дълбочината на човека е свързана със съзнанието, със свободната воля, с възможността да върши добро, когато може да го извърши. Към тази дълбочина се отправят вярата, етиката, богословието, към ума, не към интелигентността. Там е мястото на срещата на човека с Бога. Св. Максим Изповедник казва, че умът е свято място и Божи храм за човека и няма предвид мозъка и мисленето. А авва Исаак казва, че той е седалище на тайнствените видения. Чрез чистотата на ума човекът стига дотам да вижда тайните на Бога, да вижда откровения и знамения, както видял пророк Иезекил.
Св. Григорий Богослов, казва, че образът има порив Първообраза и това става чрез ума, който е наречен божествен и боговиден. Умът според св. Григорий Палама пази богообразието на човека и е най-висшият елемент на човека. Чрез ума човекът осъществява своето предназначение – богоподобието и общението с Бога. Умът е вратата на спасението и освещението, органът на обожението. Древногръцката философия също загатва за по-дълбокото значение на ума.

„Идеалната държава“ на Платон се крепи върху четирите добродетели – мъдрост, смелост, умереност и справедливост. ИИ може да знае точното значение на тези думи, но тези добродетели по никакъв начин не са негови черти. Същото става и с големите библейски добродетели, каквито са мъдростта, вярата, надеждата, любовта, добродетелите, които св. Ефрем Сириец споменава в своята молитва, които са целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и т. н. Това, което е характерно за човека, е упражняването на добродетелите, а не философското познание на тяхното значение. Човек би могъл да се отличава с тези добродетели и да не може да ги определи, също така би могло да може да ги определи и той самият да не е нито мъдър, нито справедлив, нито да ги живее. Това го казвам като пример за разликата между интелигентността и благоразумието, както най-малкото се разбира в Църквата. Затова смятам, че предизвикателството на ИИ е много важно, за да разберем ценността на благоразумието и на ума. В библейските и светоотеческите текстове често срещаме термините сърце и ум. Сърце бива наречен вътрешният човек, което се определя като обиталище на Светия Дух или трон на Божеството според св. Макарий Египетски. И както под термина сърце в аскетичната традиция разбираме нещо по-дълбоко от естествения орган на тялото или любящото чувство, така и под термина ум разбираме нещо по-дълбоко от мозъка или логическия и интелектуален процес. И двете са свързани с духа на човека. Отците заели термина ум, който всъщност означава разум и нарекли енергията на душата ноетична енергия, която в мозъка функционира като разум, а в сърцето като ум, както твърди митрополит Йеротей (Влахос). Човекът има два познавателни центъра, единият е умът, който е подходящият орган да приеме Божието Откровение, което впоследствие се формулира чрез разума, а другият е разумът, която познава сетивния свят, който ни заобгражда. Най-дълбоката молитва се нарича молитва на ума, т. е. на ума. Той описва и състоянието, където умът според св. Софроний Сахаров пребивава в сърцето, но няма и следа от диалогична мисъл. По време на молитвата умът работи, слиза в сърцето, но това не е интелектуална мисъл, където човек седи и мисли различни неща – за Бога или за нещо друго. А след това умът, бидейки гол и свободен, преминава в състояние на божествено приобщение. Умът се свързва повече със сърцето, отколкото с мисълта, затова и в библейските текстове срещаме израза човек да придобие ум Христов. Това е насочено към вътрешния свят на човека. Борбата на вярващия е и практична, но най-вече е свързана с ума и се състови именно в очистването на ума. Добротолюбието говори за оползотворяването на ума и неговите невероятни възможности за влизане в божествената тайна и освещение. Св. Силуан казва дръж ума си в ада и не се отчайвай. Това не означава да започнеш да мислиш, че си в ада, а да придобиеш вътрешно смирение. С това показва, че покаянието е последица не от разумни мисли и мозъчни процеси, а от духовен труд. Същото важи, когато отците говорят за пазенето на ума, за неговото окриляване, пленяване и грабване в божествените неща.

Господ е дал на хората науката „Затова Той е дал на людете знание, за да Го прославят в Неговите чудни дела“ (Сир. 38:5), тя е велик Божи дар и е за Негова слава. Съответно и технологията е Божие благословение за човека, която го прави участник в Неговата творческа благодат.

Ако науката и технологията загубят тази цел, славата на Бога, тогава човекът остава с едно впечатляващо, но частично познание и някои забележителни, но несъвършени дела, затворен в своя смъртност и осиротял от хоризонта на Божието присъствие. Когато няма благоразумие, той е постигнал малкото и е загубил голямото без да го разбере. Опасността, която се крие в успехите на ИИ, е самото постижение да замени смирението поради безсилието и несъвършенството със самохвалната гордост на „съвършения“ поради голямото си познание и успех човек. С други думи, да се появи човек, обзет от лъжеусещането за своето всезнание и всемогъщество, новият лъжлив бог, а неговият идол да е прогонил единствения истинен и вечен Бог от живота си. Желанието за абсолютно познание на първосъздадените хора и славолюбието на строителите на съвършената – Вавилонска – кула, довели до крах и объркване. Когато човекът загуби своята съвест и съзнание, той се лишава от благоразумието си. Когато той се определя само от идентичността на учен или инженер, от неговите способности и постижения, тогава обожествява себе си. Зачеркването на Бога от миросъзданието и на миросъзданието от човека отменя неговите мними успехи и постижения и подчертава неговата смъртност.

Отговорът на предизвикателството на ИИ е изтъкването на значението на благоразумието и на възможностите на ума. Това въздига човека, оживява неговата ценност, посочва неговата истина, силата и величието на човешката природа.

Благоразумието категорично превъзхожда интелекта и само чрез него той се оползотворява и контролира. Човешкият род се нарича Хомо Сапиенс, което се превежда като разумен човек, човек с благоразумие, с мъдрост.

Мъдростта е печатът и специалното завещание на човека, това, което го отличава от всички други творения в материалния свят, тя е многоценно съкровище. Несъмнено интелигентността на човека доведе до удивителното изобретяване на ИИ. Това, което остава, е нашата мъдрост да използва нашата интелигентност и да ни направи по-мъдри. Четем в притчи Соломонови, „дай съвет (повод в оригинала) на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър“. ИИ може да се окаже този повод да станем малко по-мъдри. Като Църква не ни интересува ИИ, а ни разтърсва възможността за духовното благоразумие, пробуждането на вярата, на любовта, на тайнствения божествен копнеж, на движението на човека към Бога.

Превод: Константин Константинов
Източник: YouTube