В София хиляди демонстрираха в подкрепа на предмета „Религия и добродетели“
Хиляди граждани взеха участие в шествието „Добродетели и религия в училище“, организирано от граждански сдружения и подкрепено от Св. Синод на БПЦ – БП, което се проведе на 17 май в София.
Преди началото на шествието в ПКСХП „Св. Александър Невски“ Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужи молебен, в който молитвено участие взеха Техни Високопреосвещенства Ловчанският митрополит Гавриил, Неврокопският митрополит Серафим, Видинският митрополит Пахомий, Техни Преосвещенства Мелнишкият епископ Герасим – гл. секретар на Светия Синод, Велбъждският епископ Исаак – викарий на Софийския митрополит, Константийският епископ Михаил – викарий на Ловчанския митрополит, Знеполският епископ Мелетий – ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, столично свещенство и духовенство от други епархии на страната.
След молебена пред катедралния храм Негово Светейшество произнесе слово, в което сподели:
„Благодаря на всички вас, които дойдохте на днешния ден, за да подкрепим една дългогодишна инициатива, подета от Светия Синод още в началото на 90-те години, веднага след демократичните промени – за връщането на предмета Вероучение, или, както сега е работното му наименование – „Добродетели и религия“, в редовната учебна програма.
Благодаря ви, че дойдохте да подкрепим инициативата на Министерството на образованието и науката и конкретно на министър Красимир Вълчев – за разбирането, доблестта и куража да подеме това дело, за да се възвърне полагащото се място на този предмет в учебната програма.
Тук, на някои от плакатите, видяхме продължението на един от лозунгите на хората, които не желаят въвеждането на предмета – че „училището не е Църква“. Да – то е нейно чедо, защото българското училище е родено от Църквата.
Чрез въвеждането на предмета в редовната програма не само ще се възстанови историческата правда, но ще се даде възможност да бъдем истински продължители на делото на нашите първоучители – светите братя Кирил и Методий, на техните свети ученици и на всички труженици на родната ни просвета до ден днешен. Без вярата, в която те са ни просветили, не е възможно да осмислим и да имаме адекватно разбиране нито за нашата история, нито за книжнината и културата ни.
Ако ние днес не знаем и не можем да вникнем защо те всеотдайно са се трудили, без да мислят за себе си и да се страхуват от нещо, но с дръзновение са полагали душата си за своите събратя, как ние ще се трудим всеотдайно, безкористно – за семействата ни, за хората около нас, за родината ни, за всички човеци? Господ Иисус Христос е Този, Който ни е дал примера какво означава думата „любов“. Днес мнозина говорят за любов, но когато се вгледаме в душите си, виждаме по-скоро униние, незнание, недоумение, страхове, разделение, недоверие, себелюбие, страх за себе си. Но именно, когато от ученическата скамейка дадем възможност на нашите деца да се запознаят с вярата, която е родила и е опазила добродетелите в душите – най-напред на светците, и на всички наши предци, тогава ще имаме надеждата, че семето на доброто ще покълне и в техните души, ще даде плод на добродетел, на вяра; ще имаме надежда за нашето Отечество.
От времето, когато този учебен предмет и въобще вярата бяха маргинализирани, виждаме до каква бездуховност, срив на ценностите и разпад на семейните връзки и връзките в обществото се достигна. Защото празно място в природата и в човешката душа няма. Ако не се постараем да устояваме в доброто, то разрушителната сила на греха, която действа във всеки човек, върши своето и деградира както нашата личност, така и обликът на цялото общество“.
„Нека мирно, кротко, с дръзновение да подкрепим министър Вълчев, Министерството на образованието и науката и всички, които поеха върху себе си в този момент политическата отговорност за въвеждането на този предмет в редовната програма на българското училище, за да знаят, че не са сами. Това е желанието на болшинството от народа. И нека не се използват такива несъстоятелни аргументи, че нямало място за религията в съвременното училище и общество, което е голяма заблуда.
Множеството плакати с мисли на световно известни учени, Нобелови лауреати, които са били дълбоко вярващи човеци, свидетелстват, че вярата им е помогнала за техните научни търсения, за тяхната безпристрастност и усърдно изследване на заобикалящия ни свят, в който те виждат проявата на Божията сила, премъдрост, човеколюбие и чрез изследването на творенията много от тях са достигнали именно до вярата в Бога.
Какво научно може да имаме в това да отричаме своите предци? Нима има научен аргумент да пренебрегнем делото на светите братя Кирил и Методий, на светите Седмочисленици, на свети цар Борис-Михаил, на свети Паисий, на просветителите по времето на нашето Възраждане. Какво научно има в това да отречем техния принос, който в сърцевината си е именно – вярата и любовта към своите сънародници“, сподели още патриарх Даниил.
Шествието започна от катедралния храм-паметник, премина по улиците „Раковски“, бул. „Цар Освободител“, продължи покрай Министерството на образованието и науката, по ул. „Съборна“ и достигна площад „Св. Неделя“, след което продължи по бул. „Витоша“, ул. „Алабин И. Вл.“ и минавайки по ул. „Граф Игнатиев“, завърши в градинката пред храма „Св. Седмочисленици“.
Източник: Софийска света митрополия
Снимка към публикацията: Весела Игнатова

