В очакване на нови тиражи: „Ще видим Бога както си е“ на св. Софроний Атонски и „Пътят към сърцето“ на архим. Захария

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Броени дни, след като „Молитвата и животът“ на митр. Антоний Сурожки (2005 г.), „Аскетика на любовта. Майка Гавриила“ на монахиня Гавриила (2015 г.) и „Нашата литургия“ на архиеп. Павел Финландски (2013 г.) отново са на книжния пазар, в началото на месец юли предстои да излязат нови тиражи на още две от емблематичните заглавия от каталога на издателство „Омофор“.

Има книги, които са учители; има книги, които дават утеха и мъдрост; има книги, които са дар – ти не ги търсиш, те намират теб в точния момент и променят начина, по който виждаш света. Има книги, които са всичко това вкупом.

Велико е само едно – да се смирим.

Защото гордостта ни пречи да обичаме.

Св. Силуан Атонски

Едва ли можем да посочим православен подвижник и богослов от ХХ в., който да говори и пише с повече разбиране, извиращо право от сърцето, топлота и обич към човека, от архим. Софроний Сахаров. Почитан като светец от 2020 г., св. Софроний Атонски е един от прославените молитвеници и духовни писатели на нашето време. Книгите му „Свети Силуан Атонски”, „Ще видим Бога както си е“, „За молитвата”, „Раждането на непоклатимото Царство“, „Подвигът на богопознанието“, „Духовни беседи“ 1 том,  „Духовни беседи“ 2 том вече трайно са влезли в съкровищницата на православното предание.

Неговата духовна автобиография “Ще видим Бога както си е” е уникална по рода си книга. Сред нейните страници блаженият старец Софроний – ученик на безспорно най-големия православен подвижник на съвременната епоха – преподобни Силуан Атонски –  ни представя в синтезиран вид най-важното от православното подвижническо и догматическо предание, като при това зрителният фокус и акцентите са съобразени със съвременната гледна точка.

Без никакво преувеличение може да се каже, че осъщественият от св. Софроний синтез е най-силното днешно свидетелство за неизменно пребъдващата през вековете вечна актуалност на Православието. Сам опитно преживял онова, което споделя с нас като свое „лично откровение”, авторът по най-убедителен начин ни показва, че Христовите заповеди не са просто някакъв „морален кодекс”, а явеният на Земята Божествен живот.

В наши дни, когато размиването на критериите за различаване на доброкачествените от злокачествените духовни плодове е станало едва ли не „знамение на времето”, свидетелството на тази своеобразна изповед е още по-ценно и поради това, че ни посочва вкуса на същински християнския живот, та имайки вече здрава опорна точка, да можем по-лесно да разпознаваме истинската стойност на онова, което ни се предлага като „духовно“.

В статията си „Старецът Софроний Сахаров“ от 2007 г. архим. Алипий от Троице-Сергиевата Лавра изтъква:

„Тази духовна автобиография на Стареца беше високо оценена преди всичко от монашестващите, защото в нея той със смирение и огромно доверие към читателя е описал своя път на покаянието, пречистването и освещаването с нетварната Божествена светлина. В книгата се разкриват най-важните положения на православната аскетика, сочи се пътят на преображението на човека „от тление към нетление, от временност към безсмъртие“.

Заедно с това книгата бе предназаначена преди всичко за западния читател и написана на по-друг език в сравнение със „Стареца Силуан“. Тя е много по-сложна и рационална като стил и изисква определена богословска и духовна подготовка от читателя. За мнозина това съчинение на Стареца се оказа „лъжица не за тяхната уста“, както се казва. Някои монаси разказваха, че в началото на иноческия си път са пристъпвали към четене на „Ще видим Бога както си е“, но прочитайки няколко страници, я затваряли, защото им се струвала твърде сложна. След няколко години те се завръщали към книгата и вече не могли да се откъснат от нея – сякаш някакво перде падало от очите им и духовната сила на тази творба ги разтърсвала из основи“.

През 2009 г. архимандрит Захария (Захару), духовно чедо в продължение на 27 г. на св. Софроний Атонски, пише от манастира „Св. Йоан Кръстител” в Есекс:

„Благодаря на Бога за неговия неизказан Промисъл, който отведе стъпките ми в прекрасната страна България, за да се запозная с Неговата пресвета Църква тук.

По време на двете ми посещения у мен се породи желанието и молитвата малкият, но благословен квас, който съзрях в България, да закваси цялото тесто на нейния народ. Тази молитва отправям и сега.“

Архимандрит Захария е роден през 1943 г. в Кипър. В продължение на повече от 40 г. той е член на братството на основания от св. Софроний Атонски манастир „Св. Йоан Кръстител” в Есекс, Великобритания. Изучавал е богословие в Православния богословски институт „Св. Сергий” в Париж и Богословския факултет на Солунския университет, където получава и докторска степен. На българския читател е познат и със сборника „Разширяването на сърцето“ („Омофор“ 2017).

В книгата „Пътят към сърцето“ са събрани беседи, изнесени от него в България през 2007 и 2008 г. Тема на сборника са пътищата за намирането, просвещаването и благодатното разширяване на сърцето, които авторът разкрива въз основа на опита и богословието на св. Силуан Атонски и св. Софроний Атонски. Поместени са също и други негови лекции, които разкриват основната тема. А тя, както посочва заглавието, е пътят за намирането на сърцето, духовния център на човешката личност.

Душеспасителните му слова днес са по-необходими отвсякога:

„Сърцето е истинският „храм“ на срещата на човека с Господа.

Огромната трагедия на нашето време е в това, че ние живеем, говорим, мислим и дори се молим на Бога извън сърцето си – извън дома на нашия Отец. А сърцето е мястото, където иска да почива „Духът Божий”, за да се „изобрази в нас Христос”. Само тогава можем да се изцелим и да станем личности-ипостаси по образа на истинската и съвършена Ипостас на Сина и Словото на Бога, Който ни е сътворил и изкупил с драгоценната Си Кръв в непостижимата Си саможертва. Ако „обработваме” почвата на сърцето си с плуга на покаянието и непрестанно го напояваме с живата вода на благодатта, ще дойде време, когато „ще се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ни”. В един момент енергията на Духа на Истината, натрупала се в сърцето, ще го отвори, ще го разшири до безкрайност и то ще стане способно да обгърне небето и земята и всичко съществуващо. В онзи ден човекът ще влезе в Истината и ще се роди отново като истински човек.“

Дарение с кредитна/дебитна карта