Армения и „Планът за преврат“ – конфликт между властите и църквата

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

На фона на публикуването на „Плана за преврат“ и ескалацията на конфликта с църквата, арменските власти започнаха мащабни обиски и арести, в центъра на които е архиепископ Баграт Галстанян.

В сряда, 25 юни, вътрешнополитическото напрежение в Армения се засили, след като проправителствени медии публикуваха документ, наречен „План за преврат“, и аудиозаписи с предполагаеми призиви за насилствено сваляне на настоящото правителство. Правоохранителните органи извършиха серия от обиски и задържания сред поддръжници на опозиционното движение „Свещена борба“. Една от ключовите фигури беше архиепископ Баграт Галстанян – духовното и символично лице на протестното движение. Ситуацията се развива на фона на конфликт между властите и Арменската апостолическа църква (ААЦ), както и на неотдавнашния арест на руския милиардер от арменски произход Самвел Карапетян .

Арести и обвинения в „конспирация“

Причината за спешните действия на правоохранителните органи беше разпространението от проправителствена медия на документ, озаглавен „План за преврат“. По съдържание той представлява поетапен план за дестабилизиране на правителството в Армения – от създаване на „ударни екипи“ до подкопаване на ключова инфраструктура. Документът веднага стана публично достояние, а премиерът Никол Пашинян, съпругата му и членове на управляващата фракция и техни сътрудници започнаха да го разпространяват. Документът беше придружен от колаж с изображения на Серж Саргсян, Роберт Кочарян, Самвел Карапетян и Католикоса на всички арменци – фигури, с които правителството напоследък има обтегнати отношения.

На сутринта на 25 юни в Ереван и други населени места бяха извършени обиски и задържания на поддръжници на движението „Свещена борба“. Сред задържаните беше и неговият лидер, архиепископ Баграт Галстанян, фигура със значителна символична тежест. Активното му участие в протестите и откритите призиви за смяна на властта го превърнаха в нов център на консолидация на опозицията.

Следственият комитет заяви, че е успял да предотврати опит за насилствено завземане на властта, включително чрез терористични методи. Според разследващите, участниците в движението са планирали да създадат над 200-250 бойни единици – „ударни групи“, състоящи се от бивши служители на службите за сигурност, за извършване на координирани атаки срещу транспортната и енергийната инфраструктура.

Като доказателство, Следственият комитет представи аудиозаписи, за които се твърди, че съдържат обсъждания на евентуален саботаж и актове на насилие. В отговор, защитата на Галстанян заяви, че записите показват признаци на редактиране и не могат да послужат като надеждно основание за наказателно преследване. Към момента, според опозиционното движение, са задържани най-малко 14 души. Сред тях е лидерът на движението, архиепископ Баграт Галстанян. Всички те са изправени пред съда. Разследването обяви намерението си да поиска задържането на Галстанян.

За какво спорят опозицията и властта?

Опозицията и властите спорят за достоверността на публикуваните записи. Цяла дискусия около наративите се разгърна онлайн и в медиите. В интервю за DW, Гегам Манукян, член на опозиционната партия АРФ Дашнакцутюн, която е част от най-големия опозиционен блок в Армения, нарече делото срещу опозицията „пореден изкуствено скалъпен процес“ и заяви, че това е пример за „политическа репресия“, организирана от властите „по указание на Никол Пашинян“. Според него, публикуваните от разследването материали пораждат съмнения: „Не вярвам в тяхната автентичност“, каза Манукян. Прави впечатление, че по същото дело е задържан и член на ръководството на АРФ.

Междувременно адвокатът на архиепископ Галстанян изрази съмнения относно автентичността на представените материали в интервю за медиите, като подчерта, че записите „носят признаци на редактиране“ и „могат да подведат обществеността“. Според него, законността на разследващите действия ще бъде оспорена в съда.

От друга страна, ръководителят на кабинета на премиера на Армения Араик Арутюнян отхвърли обвиненията в политическа мотивация на наказателното дело срещу участниците в движението „Свещена борба“. Според него, материалите, представени от Следствения комитет, са „достатъчно обемни и качествени“, за да обезсмислят всякакви съмнения относно обективността на разследването. „Като се има предвид естеството и съдържанието на публикуваните данни, внушенията за каквото и да е политическо преследване, според мен, е просто неуместно“, каза близък сътрудник на арменския премиер Араик Арутюнян в интервю за DW.

Арестът на руски милиардер, църквата и вътрешната ескалация

Събитията от 25 юни бяха продължение на по-широка ескалация, която се разгръщаше през последните седмици. Няколко дни преди обиските беше задържан Самвел Карапетян – крупен руски бизнесмен от арменски произход от списъка на Forbes, ръководител на групата Ташир и един от най-големите инвеститори в енергийния сектор на Армения. Арестът на Карапетян последва публичното му изявление в подкрепа на духовенството, в което той изрази готовността си да „се намеси в кампанията срещу Църквата по свой начин“. Малко след това беше претърсена резиденцията му в Ереван, след което той беше задържан и арестуван по подозрение, че публично призовава за насилствено сваляне на правителството.

Същевременно, премиерът Никол Пашинян обяви стартирането на процеса по национализация на най-големия актив на Карапетян в Армения – „Електрически мрежи – критична инфраструктура“ и на най-големия оператор за разпределение на електроенергия в страната, собственост на структурите на Карапетян, което предизвика нова вълна от дискусии за политизирането на бизнеса и собствеността.

Тези действия съвпадат с период на рязко влошаване на отношенията между правителството и висшите йерарси на Арменската апостолическа църква, които властите обвиняват в участие в политиката и нарушаване на каноничните правила. Премиерът Никол Пашинян и редица депутати открито поставиха под въпрос легитимността на католикоса Гарекин II, призовавайки за оставката му и обвинявайки го по-специално в нарушаване на обета му за безбрачие.

Външна реакция и политически оценки

Събитията в Армения не останаха незабелязани от международната общност. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков нарече събитията „вътрешна работа на Армения“, като същевременно отбеляза, че поддържа контакт с Ереван във връзка със задържането на бизнесмена Самвел Карапетян, тъй като той е гражданин на Руската федерация.

Тази позиция е забележимо по-мека в сравнение с предишни изявления на руските власти, по-специално на официалния представител на руското външно министерство Мария Захарова, която преди това остро критикуваше политиката на Ереван. През същия период медийни личности, известни с прокремълската си позиция, се активизираха, включително Маргарита Симонян и Владимир Соловьов, които открито подкрепиха Самвел Карапетян и остро осъдиха действията на арменските власти. Тези изявления за пореден път предизвикаха вълна от дискусии в Армения относно целесъобразността от запазване на излъчването на руски телевизионни канали, включително „Россия-1“ и „РТР-Планета“.

На този фон в публичната реторика на управляващите кръгове започнаха да се появяват намеци за „външна намеса“ и „хибридни атаки“. Докато активисти и правозащитници, които критикуват политиката на Кремъл в Армения, открито посочват Русия, властите избягват директните упреци към Москва.

Според ръководителя на кабинета на министър-председателя Араик Арутюнян, в контекста на засилващите се хибридни атаки отвън, включително разпространението на дезинформация в чуждестранни медии, не може да се изключи наличието на външна намеса. „Разследването ще даде окончателни отговори, но с интензивността, с която днес се разпространяват фалшифицирани и изопачени материали в чужбина, може да се предположи наличието на външен компонент“, отбеляза той в интервю за DW. Арутюнян припомни още, че самият архиепископ Баграт Галстанян е споменавал преди това за контакти с чуждестранни центрове.

Как са свързани арестите с изборите през 2026 г.?

Почетният председател на Ереванския пресклуб Борис Навасардян смята, че събитията, случващи се в Армения, включително арестите на опозиционни активисти, влошаващите се отношения между властите и Арменската апостолическа църква, както и „натискът върху бизнес структурите“, свързан със Самвел Карапетян, не трябва да се разглеждат изолирано.

Според него всички тези епизоди образуват една обща картина и се вписват в логиката на политическата мобилизация преди парламентарните избори през 2026 г. „Разглеждам всички тези действия като част от по-широк политически процес. Може би е имало реални опити за дестабилизация, но самата концентрация на силови мерки в момента – като се има предвид, че подозренията може да са се формирали в продължение на дълъг период от време – изглежда като политическо решение за атака срещу потенциални конкуренти във всички посоки“, отбеляза Навасардян в интервю за DW. 

Източник: dw.com
Снимка: Александър Патрин/ITAR-TASS/IMAGO

Дарение с кредитна/дебитна карта