Жертвите на тероризма: дошло ли е времето Църквата да признае тяхното мъченичество?

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

В неделя, 22 юни 2025 г., когато Гръцката православна църква „Св. Илия“ в Двейлаа, Дамаск, посрещаше своите вярващи по време на вечерната Божествена литургия, ужасяваща сцена прекъсна молитвите: атентатор-самоубиец се взриви вътре в храма, а престъпниците, които го придружаваха, откриха огън по молещите се в Божия дом.

Тази сцена не е нова за християните в Антиохия и целия Изток. Такова кръвожадно насочване срещу тях се е превърнало в трагична част от тяхната действителност, повтаряща се отново и отново, а с всяко ново повторение се появяват стандартни изявления на международно осъждане, които нито спират смъртта, нито пазят живота, нито възпират агресорите.

Но може би по-болезнено от самото престъпление е това, че мъчениците обикновено се погребват сред официално мълчание, без Църквата ясно да признае тяхното мъченичество. Църквите се колебаят, въздържат се и избягват да обявят светостта на тези мъченици. Те се въздържат да опишат мъченичеството такова, каквото е в действителност – умиране заради вярата, систематично преследване заради християнската идентичност, в атмосфера на безконтролен религиозен тероризъм.

Това колебание може да се дължи на страх от ново насилие, на желание да се запази крехко „съвместно съжителство“ или на сложни политически съображения. Но пред тази пролята кръв върху олтара на молитвата няма място за учтивост или двусмислие. Кръвта на невинните, смесена с елея, тамяна и Причастието, която е покрила икони и стени, не позволява колебание. Тя вика към нас за правда, признание и достойнство.

Мъчениците, както казва митрополит Георг (Ходр), „не се нуждаят от човешко свидетелство. Тяхната кръв свидетелства, че Духът е в тях. Чрез любов те са надмогнали тялото от прах и са станали стълбове от светлина. Бог няма да ги съди в Съдния ден — те вече са преминали през съда към славата. Те не се нуждаят от човешко слово, за да се разкрие силата им. Ако ние обявим тяхната святост, правим го само от послушание към Онзи, Комуто те са достойни. Те са в компанията на Христос, както казва апостол Павел. Те имат надежда за най-висшата слава, за онова, което православното богословие нарича „рай“. Но само мъченикът преминава през всички небесни кръгове и сяда на престолите на славата. Ние му принадлежим, както той принадлежи на Христос.“

Затова днес Антиохийската църква е призвана да предприеме смела и пророческа стъпка. Време е Светият Синод да обяви светостта на тези мъченици и на онези, които са ги предшествали по същия път, и да ги признае за мъченици на религиозния екстремистки тероризъм.

В този контекст се отправя също призив към християнските църкви в Близкия Изток да преодолеят различията си, обединени от мъченичеството на кръвта, и да установят общ празник за всички християнски мъченици, загинали заради религиозен тероризъм в целия Близък Изток.

Такова признание не цели да разпалва озлобление или да подхранва омраза. То е акт на истина и справедливост, израз на вярност към онези, които „възлюбиха до смърт“, и доказателство, че Църквата, въпреки раните си, все още пази завета на мъчениците, повтаряйки на всяко ново поколение: „Кръвта не се забравя и светостта не се побеждава.“

Мъчениците, паднали в църквата „Св. Илия“, както и другите мъченици, не бяха убити случайно, а защото се молеха в името на Христос. Това само по себе си е достатъчно, за да издигнем техните икони, да търсим тяхното застъпничество заедно със светиите и да ги посочваме като примери, когато се разказва историята на Църквата — винаги побеждавайки смъртта с вяра, и омразата и злото – с любов.

Източник: Notes on Arab Orthodoxy

Дарение с кредитна/дебитна карта