Рождество Богородично
В допълнение към празника на Благовещението, в Църквата има още три големи празника в чест на Мария, Пресвета Богородица. Първият от тях е празникът на нейното рождество, който се чества на осми септември.
Сведения за раждането на Мария не се намират в Библията. Преданието за това събитие е взето от апокрифните писания, които не са част от Новия Завет. Според това предание, възпявано в химните и стиховете на празничната литургия, Йоаким и Анна били благочестиво еврейско семейство, част от малкото верни „нищи и бедни“, които очаквали обещания Месия. Те били вече стари и бездетни. Горещо се молели на Господа за дете, тъй като сред юдеите безплодието се считало за знак за Божие неблаговоление. В отговор на техните молитви и като награда за тяхната непоколебима вярност към Бога, възрастната двойка била благословена с дете, което заради своята добродетелност и святост било предопределено да стане Майка на Месията-Христос.
„Твоето Рождество, Пречиста Дево, възвести радост на цялата вселена. От тебе възсия Слънцето на Правдата, Христос, нашият Бог. Той развали проклятието и дари благословение, Той унищожи смъртта и ни дарува вечен живот.“ (Тропар)
„С Твоето Рождество, Пречиста Дево, Йоаким и Анна се освободиха от безплодието, Адам и Ева – от тлението на смъртта. И ние, Твоят народ, избавен от вината на греха, празнуваме и Ти пеем: Безплодната роди Богородица, Кърмилницата на нашия Живот.“ (Кондак)
Фактът, че няма библейско потвърждение за раждането на Мария, е второстепенен за смисъла на празника. Дори детайлите около историческата достоверност на описаното събитие да са спорни, неговото божествено значение за нас и за нашето спасение е очевидно. Трябваше да се роди човек от плът и кръв, който да бъде духовно способен да стане Майка на Христос, и тя самата трябваше да се роди от родители, духовно достойни за това.
Затова празникът Рождество Богородично е прославяне на раждането на Мария, на самата Мария и на нейните праведни родители. Той е и празнуване на първата подготовка за спасението на света. Защото Бог Сам приготвя на земята „Съда на Светлината“, „Книгата на Словото на Живота“, „Вратата към Изтока“, „Престола на Премъдростта“ – чрез раждането на светото момиче Мария.
Богослужебните текстове на празника са изпълнени с обръщения към Мария, подобни на тези по-горе. Те са вдъхновени от посланието на Библията – и на Стария, и на Новия Завет. Специалните библейски четива за празника потвърждават това.
На вечернята трите старозаветни четива се тълкуват „мариологично“ в светлината на Новия Завет. Така стълбата на Яков, която съединява небето и земята, и мястото, наречено „дом Божий“ и „врата небесни“ (Бит. 28:10–17), се възприемат като образ на съединението на Бога с човека, което най-съвършено и пълно – духовно и телесно – се осъществява в Мария – Богородица, Родителката на Бога. Също така видението за храма с „врата, обърнати към изток“, винаги затворена и изпълнена със „славата Господня“ символизира Мария, наречена в химните „жив храм на Бога, изпълнен с божествената Слава“ (Иез. 43:27–44:4). Мария е отъждествявана и с „дома“, който Премъдростта Божия е построила за Себе Си според Притчи 9:1–11.
Евангелското четиво на утренята е същото, което се чете на всички празници на Богородица – прочутият Магнификат от св. Лука, в който Мария казва: „Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове“ (Лк. 1:47).
Апостолското четиво на Божествената литургия е известният откъс за идването на Божия Син, Който „прие образ на раб и се уподоби на човеци“ (Фил. 2:5–11), а евангелието е същото, което се чете винаги на празниците на Богородица – жената от народа възхвалява майката на Иисус, а Сам Господ отвръща, че същото блаженство е и за всички, които „слушат словото Божие и го пазят“ (Лк. 11:27–28).
Така, на празника Рождество Богородично, както и на всички литургични празници на Майката на Иисус Христос, ние възвестяваме и празнуваме, че чрез Божията благодат към човечеството всеки християнин получава това, което получава Богородица – „великата милост“, дарена на човешкия род заради Рождеството на Христос от Дева.
Откъс от книгата „Православната вяра“. Източник: Православна църква в Америка

