Да откриваш Бог в масовата култура


Споделете

Нашият свят е изпълнен с нови и странни думи. Изтегляме любимите си mp3, jpeg и wav файлове на лаптопите си. Слушаме любимата си музика на iPod. Четем новини и коментари по текущи събития от любимите си блогъри. Омръзнало ни е от разходките за удоволствие в моловете – затова се обръщаме към dot.com сайтове. Щракаме върху икони, съвсем различни от онези, които почитаме в църквата. Изразяваме чувствата си с емотикони.

Разбира се, някои от нашите думи – и културните реалности зад тях – не са съвсем нови, макар да са нови за нас. Наслаждаваме се на суши или бурито – да не говорим за пица – не по-малко от хамбургери и хотдог. Посещаваме изискани ресторанти с „фюжън“ кухня. Зареждаме се с трудно произносими подправки и сосове от всички континенти, освен Антарктида.

Съвременната култура – от литературата и изкуствата до спорта и модата – е станала глобална по обхват. От една страна, тя е по-широка и по-проникваща от повечето култури в миналото. Където и да живеем на земята, ние сме свързани чрез интернет и мобилни телефони. Пием „Кока-Кола“. Гледаме филми от Холивуд. Гледаме и филми от Боливуд (Бомбай). Но тази култура е и по-повърхностна от повечето култури в миналото. Лесно е да определим общите технологии и храни. По-трудно е да намерим споделени ценности и стремежи.

Как ние, православните християни, трябва да реагираме на тази нова културна ситуация? Имаме ли богословско слово, което да предложим? Понякога „словото“, което чуваме, е не просто критично, а откровено враждебно. Знаем, че през вековете Православието е показало удивителна способност да се приспособява към различни култури, и дори да ги преобразява и освещава. С гордост посочваме делото на светите Кирил и Методий, на св. Инокентий Аляскински, на св. Николай Японски. Знаем по принцип, че нашата вяра може да се изрази в разнообразни културни форми, в отговор на разнообразни обстоятелства. Но понякога сме изкушени да отъждествим вярата си с определена култура – може би отминала, може би и въображаема – така че ни е трудно да си представим нови и различни културни изрази на Православието. Понякога сме толкова запленени от великите си културни постижения от миналото, че изпадаме в отчаяние пред едно бъдеще, в което нашата православна вяра – а дори и самата християнска вяра – изглежда все по-маргинализирана. Изкушаваме се да се оттеглим в сектантска изолация от света, вместо да се ангажираме с него по нов и творчески начин. Или, по-често, просто се опитваме да игнорираме бързо променящия се свят около нас (безуспешно начинание!), приемайки го за духовно незначителен.

Подобни подходи – контракултурни или антикултурни – често се позовават на Писанието. Христос казва на Своите ученици: „Те не са от света“ (Йоан 17:16), макар и да са още в света. Християните са предупредени: „Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца“ (1 Йоан 2:15). Но същевременно знаем, че „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3:16).

Тези думи – на пръв поглед противоречиви – ни поставят пред предизвикателство. Те ни призовават да обичаме света, но по нов начин. Действително трябва да отхвърлим „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска“ (както продължава текстът от 1 Йоан). Но сме призвани да обичаме света така, както Бог го обича – по начин себеотдаден и в крайна сметка изкупителен. Знаем, че светът е паднал. Но знаем също, че Бог го е сътворил като добър – за да участва в Неговата доброта, да отразява Неговата красота и творческа сила.

Една разходка из мола или няколко часа в интернет могат да ни покажат безброй примери за „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска“. Но съвременната култура предлага и много примери на човешко стремление към справедливост, красота и истина. Какво можем да научим от самотата и уязвимостта на супергероя (напр. младия Супермен в „Smallville“), от несломимата смелост на хобита Фродо Бегинс от „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин, от разобличаването на лицемерието в „Семейство Симпсън“? Полагаме ли усилие да търсим Христос – и човешкото търсене на Христос – в тези и други изрази на съвременната култура? Може би лично нас не ни вълнуват комиксовите супергерои или фантастичните светове на Толкин, още по-малко семейството Симпсън. Може би дори не използваме интернет и не пазаруваме в молове. Но хората около нас го правят. И може би, в тези привидно невероятни места, и те ще срещнат Христос.

Божият зов може да се чуе на най-неочаквани места из този свят, който Той толкова възлюби. Той ни призовава по неочаквани начини. Несъмнено трябва да отхвърлим онова, което е „от света“ – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска. Но същевременно нека се опитаме да обичаме света така, както Бог го обича – с отворени очи и неоглушали уши.

Статията е публикувана първоначално в програмата за Образователния ден на Православната духовна семинария „Св. Владимир“, 2005 г., със заглавие „Икони и айподи: Откриване на Бога в популярната култура“.
Източник: suprasl.substack.com

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. 

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

За дарения по банков път, използвайте тази сметка: Титуляр: Фондация Покров Богородичен, банка:Обединена българска банка, IBAN: BG90UBBS81551067092215

Дарение с кредитна/дебитна карта


Споделете

Може да харесате още...