В памет на Българския патриарх Максим
„Свършекът на земния път на Българския патриарх Максим запечата един живот, изпълнен с вяра, всеотдайност, преданост на Бога. Вестта за неговото упокоение в ранната утрин на 6 ноември 2012 г. извика спонтанна и неподправена скръб в цялото паство на Църквата, която той предстоятелстваше в продължение на 41 години“. Тези думи са част от обръщението на Негово светейшество патриарх Даниил, поизнесено на днешната заупокойна служба в Троянския манастир, с която беше отбелязана тринадесетата годишнина от смъртта на приснопаметния Български патриарх Максим. Той си отиде на 98-годишна възраст.
Българският патриарх Даниил възглави заупокойната света Литургия в съслужение с митрополитите Ловчански Гавриил и Старозагорски Киприан и епископите: Мелнишки Герасим, главен секретанр на Светия синод на БПЦ, Велички Сионий – игумен на Бачковската света обител, Маркианополски Богослов – викарий на Старозагорския митрополит, Браницки Йоан – викарий на Софийския митрополит и Драговитийски Василий – игумен на Троянската света обител, архим. Стефан, архим. Панкратий – протосингел на Старозагорска св. митрополия, архим. Григорий, ставр. ик. Нелуц Опря – представител на Румънския патриарх у нас, ик. Марин Божков, прот. Войден Божков, свещ. Димитър Кутлев и протодяконите Иван Петков и Артемий (Старозагорска епархия). След светата Литургия бе отслужена и панихида, като в нея участие взеха и митрополитите: Великотърновски Григорий, Плевенски Игнатий, Пловдивски Николай и Русенски Наум, както и Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп – първи викарий на Пловдивския митрополит, архим. Максим – духовен надзорник на Пловдивска епархия и архим. Евтимий.
„Патриарх Максим остави посланието, че единението е това, което може да спасява църквата и народа ни, и да ни позволява да преодоляваме трудни моменти от историята си.“ – отбелязва кметът на община Троян, Донка Михайлова, която присъства на богослужението.
Патриарх Даниил каза още пред журналисти: „Помним патриарх Максим с неговата блага мъдрост, натрупана в годините и в изпитанията. Днес виждаме колко много имаме нужда от тази негова мъдрост, от неговото дълготърпение, благост, кротост, въздържание. Дядо Макисм беше образ на Христовите добродетели. Вярваме, че той се застъпва за нас пред Бога, защото добросъвестно и докрай извървя пътя на вярата. Вечна и блажена да бъде паметта му“.
Източник: БТА, bg-patriarshia.bg

