Великата тайна на Боговъплъщението

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Разговор с прот. Георгий Бреев

В последните години ние сякаш се събудихме. Рождество Христово стана дори официален празник. Но както и преди, мнозина не разбират какво се случва. Христос се ражда, Бог идва на земята. А с каква цел? Нали Той е Вездесъщ?

Това е така, ако мислим за Бога като за духовен Абсолют. Бог е Дух, според определението на св. Йоан Богослов, невидим и непостижим в Своята същност. Разбира се, такава представа за Бога е надсветовна, за никакво Негово раждане в земни условия не може да става и дума.

Но ние говорим за Христос като за Богочовек, Спасител, Второто Лице на Светата Троица – Сина Божи, Който, по волята на Небесния Отец, се въплъти, за да преодолее пропастта, възникнала между човека и Бога след грехопадението; въплъти се, за да стане достъпен за хората. Точно в това е смисълът на Рождеството на нашия Спасител и Бог.

Само догматът за Светата Троица поставя правилните акценти в това събитие. И ние ставаме способни да го разбираме и приемаме като радостно и светло. То, по думите на св. ап. Павел, е „велика тайна на благочестието“. Тайната на снизхождането на Бога в света – чрез въплъщението от Пречистата Дева Мария и Светия Дух.

Не можем да кажем за Христос, че Той е Човек. Не, Той е Бог. Но ние говорим за Него не като за Бог – най-чист Дух, а именно като за Богочовек. „Словото стана плът“ – четем в Евангелието от Йоан.

А не можеше ли това да стане без въплъщението на Христос?

Разбира се, можем да поставим така въпроса. Чисто по човешки. Но не така е определил Бог. Това е Негово решение. А всичко, което идва от Него, се явява висша премъдрост и е единственото необходимо за нас.

Спомням си думите на бл. Августин. Той също се замислял за тайната на Боговъплъщението. И в някакъв момент възкликва примерно така: „Господи! По Твоето всемогъщество Ти би могъл да създадеш светове, по-големи от този. По Твоята благост Ти би могъл да дадеш на човека още по-висше битие, по-съвършена природа. Но когато се вглъбявам в тайната на Твоето въплъщение, снизхождане на земята, не намирам нищо по-премъдро“.

Бл. Августин има предвид отношенията между Бога и човека. Подобното се лекува с подобно. Падналият, греховен човек не би могъл да се възстанови с други средства. Нужно му е онова лечение, което той може да приеме. И Бог ни възстановява чрез нашата природа, като я съединява със Себе Си. Твори наново, открива ни перспективите на друг живот.

Където няма страдания и смърт?

Виж как светите отци обясняват просто какво е смъртта – тя е крайният резултат на нашите страдания. Физическата смърт е отделяне на душата от тялото. А духовната смърт е отделяне на благодатта от нашата душа. Виждаш, че висшето (душата) може да съществува сама по себе си. А низшето (тялото) не съществува без висшето. Ето колко е просто. И пътят на възстановяването на човека също преминава по този начин: отначало трябва да опазиш своята душа, да я направиш разумна, живееща по Божи образ и подобие. И тогава Светият Дух влива в нея Божията сила. Чрез обожението, човекът става пряк наследник на вечния живот.

1998 г.

Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru, откъс от книгата „Радвайте се!“

Дарение с кредитна/дебитна карта