Наративът „Православието като мъжественост“

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Според New York Times много млади, консервативни мъже се стичат към Православната църква, защото тя предлага рядко срещано пространство, което възхвалява мъжествеността. Този разказ за „Православието като мъжественост“ не е нов. Той се прокарва от инфлуенсъри в социалните мрежи и репортери от популярни издания от няколко години насам. И в него има известна доза истина — съществува агресивна онлайн „Orthobro“ култура, съставена от наскоро обърнали се мъже. Увеличеният интерес на мъже към Църквата поне отчасти се обяснява с изкривената представа за православното учение и практика, която те разпространяват.

Проблемът с есето на Times не е толкова в това, че отразява тези тенденции, а в това, че го прави, без да признае, че разказът за „Православието като мъжественост“ последователно се отхвърля от църковни водачи и учени, тъй като е очевидно несъвместим с богословието и историята на Църквата.

Като изследовател на ранното християнство бих могъл дълго да говоря за радикално егалитарната визия на ранната Църква, за подриването на гръко-римските полови норми, за утвърждаването на жени водачи или за факта, че тя е насърчавала жените да се откажат от брака и детеродството в стремежа към святост. Бих могъл също да подчертая, че аскетизмът не е въпрос на „мъжка твърдост“, а на духовно преобразяване — както за мъжете, така и за жените.

Не ме тревожи толкова, че материалът на Times не успява да представи основните християнски учения или историята на вярата ни. Нито пък съм особено обезпокоен от склонността му към сензационно, плашeщо читателя отразяване: „Внимавайте, токсично-мъжествените православни идват!“.

По-скоро ме тревожи, че подобен тип разкази само увеличават заплахата, която наративът за „Православието като мъжественост“ представлява за Църквата – особено за онези, на които е възложена катехизацията на потенциалните новообърнати.

В повечето енории катехизацията пада изцяло върху енорийския свещеник, който и без това е претоварен, често с ограничени ресурси и нерядко без специална подготовка като катехизатор. Тъй като нито една православна юрисдикция в Съединените щати няма официален катехизис, всеки енорийски свещеник е принуден сам да изработва своя учебна програма. Това означава, че строгостта, продължителността, съдържанието и самото преживяване на катехизацията варират значително от енория до енория и от юрисдикция до юрисдикция. В такъв контекст за свещеника е достатъчно трудно да наставлява търсещите, които идват с относително приемливо разбиране за това какво е православното християнство, по какво то се различава от традицията, от която може да произхождат, и защо да проявяват интерес да научат повече.

Още по-трудно е за свещеника или мирянина-катехизатор да помага на търсещите, когато те пристъпват към вярата, защото са били сериозно дезинформирани за това какво представлява православното християнство, или защото търсят религиозна традиция, за която са им казали, че ще засили вече съществуващи културни или политически идеологии. Именно това правят онези, които прокарват наратива за „Православието като мъжественост“ — те продават мит и го правят, защото се стремят да прекроят Църквата по начин, който да съответства на предварително зададен социален и политически дневен ред, несъвместим с такава древна вяра като православното християнство.

Другата, очевидна заплаха, която наративът за „Православието като мъжественост“ поражда, е отчуждаването на вярващите жени, които са част от традицията. Не е изненадващо, че млади жени напускат Църквата в рекорден брой. Това само по себе си е трагично, но става още по-трагично, ако се има предвид, че ранното християнство в голяма степен е било и движение на жени — първото движение в историята на света, което провъзгласява присъщото достойнство на жените.

Възможно е младите в Съединените щати да възприемат християнството като пречка за равенството на жените — възглед, усилван от наратива за „Православието като мъжественост“. Но това не е посланието на православното християнство. Представете си какво би могло да стане възможно за Църквата, за младите жени и за младите мъже, ако успеем да катехизираме всички по подходящ начин.

Източник: Public Orthodoxy

Дарение с кредитна/дебитна карта