Издателство „Омофор“ представя „Евхаристия и аскеза в традицията на Църквата“ на прот. Стоян Чиликов
Издателство „Омофор“ има удоволствието да представи на вниманието на читателите книгата „Евхаристия и аскеза в традицията на Църквата“ на прот. Стоян Чиликов.
Протойерей Стоян Чиликов е доктор на науките, доцент по патрология и догматическо богословие към Катедра по теология при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Преподава догматика в Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. Служи като енорийски свещеник в храм „Св. Георги“ в гр. София, квартал „Дървеница“ и в параклиса „Св. Йоан Рилски“ в Студентски град.
Автор е на книгите: „Учението за Божията майка в богословието на св. Григорий Палама“ (2003); „Спасението на човека според св. Йоан Златоуст“ (2006); „Красотата на света“ (2007); „Въведение в богословието на отците“ (2007); „Православната вяра и живот“ („Омофор“, 2012); „Празникът Успение Богородично в православната богослужебна традиция“ („Омофор“, 2019).
„Традицията на Църквата, в лицето на светите отци и техните съчинения, така както и химнографските и литургичните текстове, изразяват недвусмислено една и съща идея. В спасението и обожението на човека важно място заемат тайнствата на Църквата, чрез които Бог освещава човека. Заедно с това от значение е и свободната човешка воля, чрез която избираме как да живеем, дали да се подвизаваме или не. Ето защо, при акта на причастие с Христос при тайнството на светата Евхаристия има значение пристъпването с чисто сърце, с добра съвест, за да можем осветени да живеем внимателен живот в Христос. Живот, който продължава и след смъртта ни в Царството на славата, където да славословим Отца, Сина и Светия Дух, сега и винаги и през всички векове.“
прот. доц. д-р Стоян Чиликов
„Книгата „Евхаристия и аскеза в традицията на Църквата“ разглежда една чувствителна тема в съвременното православно богословие: съществува ли органична връзка между евхаристия и аскеза? Казано простичко: трябва ли да се подготвим чрез пост, молитва и покаяние и изповед, преди да пристъпим към светото Причастие? Дискусиите през последните десетилетия се движат между две крайности: едни богослови подчертават участието в Евхаристията без предварителна подготовка, а други виждат духовния живот предимно като изпълнение на правила и спазване на процедури. Настоящият труд предлага друг път: участието в Евхаристията и аскетическият подвиг са дълбоко и органично свързани в историческия опит на Църквата от апостолските времена до днес.
Авторът изгражда своя аргумент чрез система от основни богословски корелации: догмат и етос, образ и подобие, благодат и свобода, същност и енергии, спасение и обожение. Тези двойки не функционират като формални рамки, а като аналитични средства, които позволяват да се мисли единството на църковния опит в неговия догматически, литургичен и пастирски аспект. Именно през тях се аргументира тезата, че Евхаристията предполага аскетически труд, път на покаяние и духовно упражнение за онзи, който живее „в Христос“.
Трудът се отличава с умението да поставя този богословски въпрос едновременно в исторически, библейски, светоотечески и пастирски контекст. Вниманието към аскезата в елинистичния свят и в юдаизма служи за очертаване на културния фон, в който се разгръща новозаветното учение, което променя мотивацията за аскеза: тя става път на подражаване на Христос (срв. 1 Кор. 11:1) в Неговото снизхождане, призив към носене на кръста и синергия между благодат (Божия милост) и свободен отговор. Така аскезата се очертава като етос, път на самоограничаване заради любовта. В първото послание до коринтяни евхаристийната тема е силно присъстваща. Отец Стоян ясно показва, че апостол Павел не отделя Евхаристията от аскезата: не можеш да участваш в чашата Христова и в „чашата на бесовете“ (1 Кор. 10:21); не можеш да дойдеш на Трапезата без разпознаване на тялото Христово (11:29); не можеш да живееш егоистично и после да участваш в общението. Така подражаването на Христос става естествена подготовка за участие в Евхаристията – сватбената дреха (срв. Мат. 22:11–12), която прави видим вътрешния порядък на „чистото сърце и обновения дух“.
В този контекст Евхаристията е сърцевина на живота „в Христа“, а аскезата не е външно условие, а вътрешно преобразяващо усилие, за да се изобрази Христос вътре в нас (срв. Гал. 4:19).
Особено ценна е внимателната грижа на автора към пастирските въпроси: подготовката за св. Причастие, смисълът на поста, честото причастяване, връзката между личния духовен живот и литургичната практика. Отец Стоян не разглежда тези теми като дисциплинарни проблеми или като спор между „строгост“ и „снизхождение“, а като богословски въпроси, в които се решава разбирането за човешката свобода, за действието на Божията благодат и за начина, по който човек участва в живота на Църквата. В този смисъл книгата предлага богословски критерии за различаване, необходими на всяка зряла пастирска практика.
Аргументацията се движи свободно между различни равнища на православната традиция. Тя въвежда в диалог новозаветното учение, светоотеческото наследство, литургичните текстове и съвременните богословски направления. Библиографската основа на изследването е широка и добре подбрана. Авторът диалогизира със значими представители на съвременното православно богословие, без да ги приема като авторитети, които просто потвърждават предварителна теза, а като участници в богословски разговор, в който се очертават и силните, и слабите страни на различните подходи. Особено внимание е отделено на евхаристийната еклезиология, представена от автори като митр. Йоан Зизиулас, о. Николай Афанасиев и о. Александър Шмеман. Тяхното влияние е признато, но не безкритично: показани са както силните страни на тази богословска линия, така и нейните едностранчивости, включително опасността от редукционизъм, когато аскетичната перспектива бъде поставена в опозиция или подценена спрямо литургичната. Различните модели на съвременната еклезиология – евхаристийна, терапевтична, антиклерикални тенденции – са анализирани в светлината на техните антропологични и сотириологични предпоставки, което придава на книгата не просто информативен, а аналитичен характер.
Една от силните страни на изследването е неговата богословска трезвост. Авторът постоянно подчертава, че меродавно е учението на Църквата, предадено ни като израз на нейната съборност, докато отделните богословски мнения подлежат на корекция. Този принцип задава тона на изложението: твърденията се формулират отговорно, без да се изпада в идеологизиране на която и да било позиция. Посочването на примери като „Поправките“ на св. Августин е богословско напомняне за динамиката на личната отговорност в рамките на църковното Предание.
Книгата впечатлява с уважението към цялостта на православното учение. Тя показва, че разбирането за Евхаристията изисква богословски прочит на новозаветната антропология, еклезиология и сотириология като единен есхатологичен опит на обновения в Христа човек. Същото важи и за аскезата: тя не е историческа добавка, нито монашеска специфика, а форма на свободния човешки отговор на Божието действие, начин на съучастие в кеносиса на Божия Син и следователно неотделима от тайнствата. В този смисъл книгата на о. Стоян Чиликов предлага концептуално ясна и еклезиологично последователна перспектива, която може да бъде основа както за академично изследване, така и за пастирско разглеждане на въпросите, свързани с подготовката за св. Причастие, с духовния живот на миряните и с разбирането за самата същност на Църквата. Тя не претендира да дава окончателни решения, а създава контекст за богословска дискусия, която е отговорна към Преданието, критична към съвременните опростявания и внимателна към реалния духовен живот на вярващите.“
прот. доц. д-р Павлин Събев
Евхаристия и аскеза в традицията на Църквата
прот. доц. д-р Стоян Чиликов
Година на издаване: 2025
Страници: 208
ISBN 978-619-7802-01-6
Цена: 15 €
За поръчки от издателството: ИК „Омофор“, София 1504, ул. „Проф. Асен Златаров“ 22, тел. 0886 149 991;
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>

