Притчата за блудния син

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Скъпи братя и сестри!

Днес започва втората подготвителна неделя към Великия пост – неделята на Блудния син. Във времето на поста ще пеем: „Да се издигне моята молитва…“. Но това издигане започва още сега. Миналата неделя сравнявахме две молитви: молитвата на фарисея и молитвата на митаря – и говорихме, че не може да се молим със съзнанието: аз не съм такъв като останалите. Не може да се обръщаме към Твореца на света, Когото непрестанно възпяват ангелите, и да хвалим самите себе си. Не може да стоим пред Създателя на небето и земята и да не виждаме нищо по-далече от своите скромни добродетели.

Евангелското слово – притчата за блудния син – което чухме днес, също продължава да ни наставлява и се опитва да издигне нашата молитва, като разкрива друг много важен неин аспект, без който не е възможно да се приближим до Бога.

Един човек имал двама сина и по-младият от тях казва на баща си: Татко, дай ми част от твоя имот. Бащата от притчата – това, разбира се, е Бог Отец, а синовете – това сме ние, Божиите деца. И колко често, подобно на младия син, ние се обръщаме към Бога, но ни интересува не Самият Той, а Неговото имане, Божиите дарове, и нещо повече, само част от тези дарове: сила, здраве душевно равновесие, успокоение.

Да познаваме Бога – означава да имаме живот вечен (вж.: Йоан 17:3). И Господ е готов да ни надари с това неограничено от нищо богообщение. Той е готов да ни връчи Себе Си. Но ние, подобно на по-младия син, искаме да поживеем самостоятелно далече от Отца, но при това да се възползваме от Неговите дарове. „Дай ми част от твоето имущество, което ще ми позволи да си тръгна от тебе, да забравя за тебе и твоя дом“ – ето го безумното искане (молитва, ако щете) на по-младия син.

Но после след много скитания, несгоди, позор, нищета и глад, синът, както е казано в притчата, „дойде в себе си“, т. е. избавя се от заблудите. Той се връща при баща си, и в ума му и на устата му стоят съвсем други думи: Татко… приеми ме в качеството на твой работник. Тоест: Вземи ме обратно, готов съм да бъда твой слуга!

Каква огромна разлика между „Дай!“ и „Вземи!“. Между „Дай ми твоите дарове“ и „Вземи моя живот“. Ето отново две молитви, но само втората ни приближава истински до Бога. Защото, за да чуем от Бога: „Чедо… всичко Мое е твое“ (Лука 15:31) – ние трябва да имаме мъжеството да Му кажем: „Вземи ме, вземи ме целият, всичко мое е Твое“.

Това е и единственото правилно отношение между бащата и сина (с малка буква) и между Отец и Син (с главна буква). В Евангелието от Йоан четем как Божият Син се обръща към Своя Отец и казва: „И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое…“ (Йоан 17:10). Ако искаме да бъдем Божии чеда, а Бог да бъде нашият Небесен Отец, трябва да се учим не само да молим за дарове, но и да отдаваме себе си. Подобно на по-младия син трябва да се учим на молитвата: „Приеми ме, вземи моя живот, готов съм да бъда последният твой слуга!“.

Тази готовност за отдаване на себе си отличава праведниците във всички времена. Когато Бог извиква към Авраам, той отговаря: „Ето ме!“ (Бит. 22:1). Тоест „Ето ме, вземи моя живот!“. Също Исаия, когато чува гласа на Господа: „Кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас?“ – веднага отговаря: „Ето ме, проводи мене“ (Ис. 6:8).

Гласът на тази молитва се чува и в наши дни. Добре известна е молитвата на Сурожки митрополит Антоний: „Господи, вземи живота ми в Своята ръка и направи с него каквото искам да направя, но не мога“.

Амин!

Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru

Дарение с кредитна/дебитна карта