Защо грузинците обичаха патриарх Илия II

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Ираклий Гудушаури-Шиолашвили (по-известен като Католикос-Патриарх Илия II) е роден на 4 януари 1933 г. във Владикавказ (Орджоникидзе). Родителите му били дълбоко вярващи и успели да възпитат като християни и четирите си деца, макар че времената (30-те–40-те години) не били особено благоприятни за това.

Детството на Ираклий съвпаднало с периода на гонения срещу църквата. Храмове се затваряли, свещеници били хвърляни в затвора.

„В нашия дом често се укриваха преследвани духовници — спомня си патриарх Илия много години по-късно — те оставаха при нас с месеци и оставиха незаличим отпечатък върху моите мисли и характер… Когато идваха при нас, събличаха расото си в друга стая. Аз тайно отивах и го обличах.“

Всички гонени намирали подслон в този дом. Хранели ги и ги обличали, без да жалят средства. Също така два пъти годишно, на именния ден на бащата, домът се изпълвал с бедняци. Семейството сядало на масата само заедно с тях.

По онова време хората се страхували дори да влизат в малкото останали отворени храмове и по някакъв начин да покажат вярата си. Но в семейството на бъдещия патриарх молитвата звучала винаги:

„Всяка вечер преди сън нашият баща ни нареждаше — братя и сестри — пред иконите и ни четеше молитви, а някои четяхме сами. Например 90-ти псалом баща ни винаги възлагаше на някого от нас. След това ни поръсваше със светена вода и ни изпращаше да спим, а сам продължаваше да се моли. Завършваше молитвите пред иконата на Всички светии, като коленичеше толкова пъти, колкото светци са изобразени на нея, и от всеки просеше благословение.“

Учудващо, но гоненията сближавали християните и мюсюлманите. Патриархът си спомня, че когато мюсюлмански приятели идвали на гости, родителите постилали килими в най-хубавата стая, за да могат да се помолят, а самите те се молели в друга стая пред иконите. После всички заедно сядали на трапезата.

Когато Ираклий навършил 14 години, баща му купил два парцела земя във Владикавказ, на същата улица, където бил домът им. Това било вече след войната, когато постепенно започнали да се отварят храмовете, и семейството решило да построи молитвен дом.

За разрешение трябвало да се обърнат към Москва; домът бил открит и именно там бъдещият патриарх служил като иподякон (днес там се намира храмът „Покров на Пресвета Богородица“).

След като завършил училище през 1952 г., Ираклий постъпил в Московската духовна семинария, а след това и в академията. На втори курс решил да приеме монашество. Благословение получил първо от ректора и патриарх Алексий I, а след това и от грузинския патриарх Мелхиседек III.

На 16 април 1957 г. в тбилиския храм „Александър Невски“ бил постриган в чест на пророк Илия. Старецът, който го постригал (епископ Зиновий), предсказал на младия монах, че ще стане патриарх. Тогава той бил на 24 години.

През следващите двадесет години (до избирането му за патриарх) завършил академията, служил като свещеник в катедралния храм в Батуми и само три години по-късно (на 30 години) станал епископ. След още година успял да открие в Мцхета единственото тогава духовно учебно заведение в Грузия — пастирските богословски курсове, които по-късно се превърнали в семинария. Бил неин ректор около седем години.

Единадесет години преди патриаршеството си оглавявал Абхазката епархия — една от най-трудните. Именно той започнал да произнася възгласите на литургията на няколко езика (църковнославянски, грузински, абхазки и гръцки) — в знак на уважение към многонационалното си паство. По-късно, вече като патриарх, напълно превел богослужението в страната на грузински език.

Патриарх станал от втория опит. През април 1972 г. починал Католикос Ефрем II. Планирали да изберат Илия, но кандидатурата му била отхвърлена и бил избран Давид V. Само две години по-късно престолът отново се овакантил и през 1977 г. Илия II го заел.

Тогава грузинската църква била почти унищожена. От 15 епархии в пет нямало епископи (общо били останали само седем в цяла Грузия). Действащи били едва 34 храма, а хората се страхували да ги посещават. Дори на патриаршеските служби идвали не повече от десетина души.

Само за половин година патриархът ръкоположил четирима нови епископи. След година открил още 12 храма, получил разрешение за издаване на църковен календар и списание, открил неделно училище. Въпреки риска от изключване от институти и уволнение, млади хора започнали да идват в църквата. Ставали четци, певци, иподякони, преподаватели. Дори някои партийни дейци тайно посещавали Сионския катедрален храм.

Храмове се откривали, свещеници се ръкополагали. През 1985 г. било разрешено издаването на Библията на съвременен грузински език. Същата година била открита Тбилиската духовна академия.

По време на неговото управление християнството в Грузия се възродило и станало вяра на народа. И в това огромна заслуга има Илия II. Той умеел да намира необичайни подходи към хората. В началото на 80-те предложил на вярващите да вземат за седмица по домовете си древни икони от Сионския катедрален храм, при условие да осигурят свободен достъп за всички. Хората започнали да си гостуват и да се молят заедно — нещо, което сплотило вярващите. Тази традиция съществува и до днес.

През 90-те, по време на войни и глад, по негово нареждане монахини събирали сираци от улиците и ги настанявали в приюти. Създадени били и безплатни кухни за всички нуждаещи се.

Хората били обезверени. Тогава патриархът ги помолил да си пишат бележки с добри думи. Всяка сутрин хората получавали писма с нещо хубаво за себе си — малък жест, който връщал надеждата. Друг път призовал всички да искат благословение от родителите си — нещо, което променило отношенията в много семейства.

В началото на 2000-те обещал лично да кръщава третото и всяко следващо дете в семействата. Това довело до ръст на раждаемостта. До декември 2025 г. той кръстил над 51 хиляди деца.

При него възникнала традицията на отворени вечери в Патриаршията, където всеки можел да дойде. Събирали се различни хора, разговаряли, слушали музика. Понякога самият патриарх свирел на пиано.

Може да се говори и със статистика: построен е огромният катедрален храм „Света Троица“ в Тбилиси, открити са около 1500 храма, 170 манастира, множество духовни училища. Но грузинците най-често помнят личното добро, което е направил.

Например, когато семейство загубило децата си при трагедия, патриархът прекарал цяла нощ с тях и им помогнал да намерят сили да живеят.

Или когато тежко болна учителка, която му носела хляб, останала без грижи — той я взел в Патриаршията и лично се грижил за нея до края.

Той превърнал църквата в най-уважаваната институция в Грузия. Писал песни, молитви, музика, създавал скулптури и икони.

Но може би най-важното, което го отличавало, било желанието му да бъде не толкова владика, колкото християнин – брат и баща за нуждаещите се. Просто, но рядко срещано качество сред мнозина църковни йерарси.

Дарение с кредитна/дебитна карта