Авторитарни култове – харемът на Отец Йод

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Докато Отец Йод не се насител, момичетата от общността трябвало да влизат в палатката. Ако някоя красавица отказвала да изпълни „дълга“ си, я наказвали сурово. Самият Отец Йод казвал: „Трябват ми колкото може повече жени – и колкото може по-млади.“

На 4 юли 1922 година в Синсинати, щата Охайо, в семейство на американка с фамилия Бейкър се родил син. Момчето нарекли Джеймс, но за близките си той станал Джим Едуард.

Бащата напуснал семейството рано – просто един ден излязъл за цигари и не се върнал. Майката на Джим обаче не скърбяла особено. Още тогава при младата жена често започнал да идва съседът с фамилия Браг. Учител по физическо възпитание в местното училище – спортист, алпинист и собственик на магазин за здравословни храни – именно той в крайна сметка заменил бащата на момчето. Браг научил Джим на бойни изкуства, основно на джиу-джицу. В спорта младежът постигнал такива успехи, че на едно от регионалните състезания бил признат за „най-силния младеж в САЩ“. Приемният баща искрено се гордеел с успехите на доведения си син.

През 1940 година, когато Джеймс Едуард Бейкър навършил 18 години, той постъпил на служба в Корпуса на морската пехота на САЩ. След няколко години в армията Джим се уволнил.

По-късно Бейкър разказвал на всички, че по време на службата си бил награден със „Сребърна звезда“, макар това да не било вярно. Хората обаче с готовност му вярвали и го черпели. Така Бейкър разбрал, че в Америка е по-важно не кой си всъщност, а как се представяш.

Скоро Джим вече уверено се наричал майстор по джудо и разказвал, че на турнир в Синсинати победил известния аржентинец „Дивия Бил Зима“. Разбира се, и това било лъжа.

Така или иначе, Джеймс Едуард Бейкър изглеждал впечатляващо: висок, атлетичен и доста привлекателен мъж. По онова време неговата запазена марка бил класическият гардероб – смокинги, строги ризи и вратовръзки. Обсебен от мечти за слава, богатство и женско внимание, един ден Бейкър осъзнал, че в Синсинати вече нищо не го задържа. Премислил и заминал за Калифорния – там се надявал да стане каскадьор в Холивуд.

Не успял да подпише договор с киностудио, но затова пък се запознал с група местни ентусиасти, които пропагандирали спорт и „естествен начин на живот“. Те се наричали Nature Boys. Джим започнал да експериментира със собственото си тяло – станал суровоядец и се увлякъл по йога. Чрез Nature Boys Бейкър се свързал с популярния индийски гуру Йоги Бхаджан. Идеите на Бхаджан направили дълбоко впечатление на Джим. Той се запалил по философията на сикхизма и си пуснал брада.

Към края на 60-те години Бейкър оформил собствено учение, в което съчетал елементи от сикхската философия със западната мистична традиция. След това напуснал „семейството“ на Йоги Бхаджан. През 1969 година успял да се сдобие с голяма сума пари. С тях открил в Холивуд, на булеварда Сънсет Стрип, заведение с органична вегетарианска кухня. Ресторантът получил името The Source („Източникът“). Сред редовните посетители били много знаменитости, включително Джон Ленън и Марлон Брандо. Бизнесът потръгнал и скоро на същия булевард се появили още два ресторанта на Бейкър. Дневният му оборот достигал десет хиляди долара и не след дълго той станал милионер. Много млади хора мечтаели да работят в The Source: там плащали най-добре, давали щедри бакшиши, а на сцената често се изявявали известни музиканти.

През 1970 година в „Източника“ започнала работа 19-годишна сервитьорка на име Робин Попър. Момичето било напълно очаровано от 48-годишния брадат мъж, когото всички наричали гуру. Джим Бейкър също проявил искрен интерес към Робин. Това запознанство му помогнало да осъзнае своето „истинско предназначение“: да стане Гуру, Учител на младежта, Духовен Отец. Скоро Бейкър се оженил за Робин Попър и приел ново име — Отец Йод.

Малко след сватбата Отец Йод поканил всички желаещи на първата медитация в ресторанта The Source. Желаещи не липсвали — предимно млади хора от разбити семейства, скитащи из Америка. Отец Йод приемал под крилото си всяка „заблудена душа“, обграждал я с грижа и я наставлявал. Младите последователи били запленени от образа на добродушния брадат великан, който им се струвал като истински баща. Така се формирало „Семейството на Отец Йод“, което той нарекъл „Семейството от Източника“. Самият Бейкър станал Отец, а Робин — Майка.

Общността живеела в имение в Холивудските хълмове, в района Лос Фелис. Бейкър го наел на цена значително над пазарната. Броят на последователите бързо нараствал: до 1972 година те вече били около 150 души. По настояване на Отеца всички прекъснали връзките си с роднините и приели обща фамилия — Водолей, тъй като той предсказвал настъпването на „ерата на Водолея“.

„Водолеите“ работели на смени в ресторантите му – почти целият външен персонал бил уволнен. Приходите издържали общността. Значителна част от средствата отивали за дрехи – бели тоги и екзотични костюми. В същото време членовете често пребивавали и костюмите на Адам и Ева – тоест, както майка ги е родила. Вегетарианството било задължително, както и медитациите по методите на Отец Йод.

Важна част от живота били и общите плувания в студен басейн, които според него калявали тялото и пречиствали духа. Освен това членовете се увличали по психеделичен рок. Самият Йод бил вокалист и барабанист. Записали няколко албума под името Yahowha 13. Плочите се продавали в ресторантите и станали доста популярни, привличайки нови последователи. Сред новодошлите имало много непълнолетни момичета, което довело до сериозни проблеми. Родителите им подали жалби и съдът разпоредил те да се върнат у дома.

Отец Йод намерил решение: обявил, че всички непълнолетни трябва да сключват брак вътре в общността. Появили се първите „семейства“, а след това и деца – общо 55. Самият Йод бил официално женен само за Робин, но през 1973 година се провъзгласил за бог Я-хо-уа и решил да вземе още жени. Многоженството вече било позволено за всички мъже в общността. Робин била съкрушена, но той останал непреклонен. Скоро си създал харем от тринадесет жени. От тях се родили двама негови синове.

На 14 август 1974 година Робин родила дъщеря Тау – единственото му законно дете. През декември същата година възникнали сериозни конфликти с властите и съседите. Йод решил да продаде бизнеса и да се премести с общността си  в Хавай. Там условията били много по-тежки – вместо луксозно имение, те живеели натъпкани в малка къща. Общността започнала да се разпада.

На 25 август 1975 година Отец Йод, без да има никакъв опит, решил да лети с делтапланер. Скочил от 400-метрова скала на остров Оаху. Полетът завършил с катастрофа и девет часа по-късно той починал на 53 години. Този ден бил наречен от общността „Черният понеделник“.

След смъртта му Робин още две години се опитвала да задържи последователите, но общността се разпаднала. Членовете ѝ постепенно се върнали към нормалния живот.

През 2001 година имало опит за възстановяване на „Семейството“, но без успех. През 2012 година излязъл документалният филм „Семейството от Източника“, който показва вътрешния живот на сектата чрез архивни кадри.

Повечето членове си спомнят за Отец Йод с благодарност, макар някои да признават, че нещата „били отишли твърде далеч“ – особено след като той се обявил за бог.

Според тях, след въвеждането на многоженството животът в общността се влошил, а жените започнали да се чувстват несигурни.

Най-силният момент от филма е интервюто с Робин Попър. Държейки снимка на бившия си съпруг, тя казва: „Той беше просто един раз-вра̀т-ен старец.“

Източник: Wikipedia, otdohnu.net

Дарение с кредитна/дебитна карта