За съкровищата

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разяждат, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги разяжда, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Матей 6:19–21

Всички сме запознати с израза „парите са коренът на всяко зло“. И често дори разговорът за пари се възприема като нещо лошо. Когато темата се повдигне в църква или в политиката, първата ни мисъл често е: „някой иска МОИТЕ пари“. Всъщност Иисус говори много за парите в Евангелията. Това не е проява на алчност от Негова страна, нито подготовка за това бъдещата Църква да може да говори за тях и да ги изисква. Напротив, това е израз на състрадание, за да ни помогне да разберем преходността на парите и как те могат да доведат до зло. Христос дойде, за да ни води към доброто, към Божието, и в крайна сметка към вечното – Небесното царство.

Проповедта на планината е била предназначена да бъде ръководство за това как трябва да изглежда животът в Божието царство – не само в някакво далечно бъдеще, а как да живеем в това царство още сега и как трябва да изглежда този живот. Голяма част от живота на всеки човек се върти около придобиването на пари. Подготвяме се как да ги придобием чрез образование и учене. След това работим, за да ги придобием. После започваме да купуваме неща с придобитите пари. После искаме да купуваме още неща – по-хубави, по-големи. А когато остареем, искаме да сме сигурни, че сме придобили достатъчно, за да можем да спрем да придобиваме и пак да живеем добре. Надяваме се да оставим част от придобитото на децата си като наследство. Повечето деца са благодарни за парите, които получават като наследство. Но много хора оставят дом, пълен с вещи, които децата им трябва да прегледат, като най-вероятно ще изхвърлят повечето от тях. Многото неща, които сме придобили, биват раздавани или извозвани до сметището.

Всички сме виждали снимки на стари стадиони или молове, които вече не се използват. Хората са платили много пари, за да ги придобият и използват. Но многото придобивки изискват и поддръжка, и когато престанат да влагат пари за поддръжка върху вече похарченото за придобиването, ръждата, за която говори Иисус в Проповедта на планината, се прокрадва и поглъща това, което някога е било красиво, превръщайки го в нещо без стойност. Всъщност разрушаваща се сграда има отрицателна стойност – тя трябва да бъде съборена, така че дори струва пари да се отървеш от придобивката.

Затова Иисус ни напомня, че целта на живота не е просто да придобиваме неща, които един ден няма да бъдат наши или изобщо няма да съществуват, а да събираме съкровища на небето – съкровища, които ще траят вечно. Когато умрем, няма да вземем нищо от земното със себе си – дори телата си. Красивото тяло, за което сме харчили пари – за подстригване, за хубави дрехи, за козметика и продукти за коса – дори то ще се разложи и ще се превърне в нищо. Когато умрем, ще вземем със себе си само това, което е в душите ни. С какво сме били изпълнени – с доброта или с хитрост? Със щедрост или със стиснатост? Били ли сме толкова заети с придобиване, че сме забравили да служим на другите?

Финансовата сигурност е илюзия. Крадец може да влезе и да открадне. Ураган, наводнение, земетресение или друго природно бедствие може мигновено да унищожи това, за което сме работили цял живот. Инцидент или болест може за миг да ни отнемат способността да се радваме на живота.

Днешното Писание може да се прочете и като мрачно предупреждение, и като насърчително послание. Иисус ни насърчава да инвестираме във вечното, защото ни казва, че има вечна награда. Мнозина от нас (включително и аз) използват финансови съветници, за да ни кажат как да извлечем най-доброто от спечеленото. Надявам се, че мнозина от нас използват и духовни наставници (свещеници, духовен отец), които да ни насочват как да “инвестираме” за вечността.

Интересно е, че Иисус ни казва, че където е съкровището ни, там ще бъде и сърцето ни. Където води съкровището, там следва сърцето. Повечето хора вероятно мислят обратното – че където отиде сърцето, там го следва съкровището. Но Иисус казва, че там, където вложим съкровището си, там отива и сърцето ни.

Веднъж чух проповед, в която проповедникът предизвика слушателите да погледнат календарите и чековите си книжки и да направят равносметка как са изразходвали времето и парите си – и това ще покаже къде са приоритетите им. Ако човек погледне чековата си книжка и види, че самият той е основният получател на всяка покупка и че малко се отделя за благотворителност, той ще види, че собственото му щастие е най-висшият му приоритет. Ако погледне календара си и той е изпълнен с работа или семейни ангажименти, без време за вяра, той ще види, че работата или семейството са неговият най-висш приоритет. Ако няма време за молитва, богослужение, четене на Писанието или милосърдие, човек лесно може да заключи, че тези неща не са важни за него. Най-ценният ресурс, който имаме, не са парите, а времето, защото човек винаги може да се надява на повече пари, но не може да придобие повече време. Затова е много важно да бъдем внимателни както с времето, така и с парите си, а още по-важно – да бъдем благодарни и да разбираме, че всяко време, което имаме, е дар, благословение от Бога. И чв всички пари, които придобиваме, са резултат от талант, който ни е даден, за да ги печелим – а източникът на този талант е Бог. Всъщност ние нямаме нищо свое, което да дадем – можем само да връщаме.

Никой не инвестира 100% от парите си, защото част от тях са нужни за ежедневни разходи. Никой не може да инвестира 100% от времето си в духовни занимания, защото трябва да има време за работа, семейство, грижа за другите и за себе си. Затова е важно всеки от нас с молитва да обмисли каква част от времето и средствата си ще вложи в Божиите неща – в подготовка за вечния живот. Бог ще направи равносметка на живота на всеки от нас, когато той свърши, пред Своя съд, и ще определи дали вложеното във вечността е достатъчно, за да влезем в нея.

Възвръщаемостта на инвестицията (ROI) е основният мотив, когато инвестираме пари. Истината е, че възвръщаемостта на всички финансови инвестиции в крайна сметка е 0%, защото не можем да вземем нищо със себе си. Възвръщаемостта на духовните инвестиции обаче е вечният живот – безкрайност в проценти; благословения толкова големи, че не могат да бъдат изчислени. Затова нека се замислим къде инвестираме времето и парите си и да се уверим, че значителна част е вложена в духовни неща, за да бъде привлечено сърцето ни натам, а не само към материалните придобивки, които един ден ще бъдат погълнати от смъртта. Нека инвестираме в духовното, за да го последва сърцето ни и така да можем да черпим от тази инвестиция във вечността, без никога да се страхуваме, че тя ще се изчерпи.

Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената: и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах. Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание. Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си: “защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?”

Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте: човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него: скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога, щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб. Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други. Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена. Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват.

Псалом 48

Въпрос за размисъл: Колко влагаш в своето спасение? Какъв процент от живота ти е посветен на Бога и на вечните неща?

Източник: Orthodox Christian Network

Дарение с кредитна/дебитна карта