Духовни размисли в Деня на всички светии
Всеки ден от църковната година Православната църква чества свети Божии угодници. Голям е сонмът от светии, от века угодили на Бога, прославени с вечна слава и чествани от земната Христова църква!
Когато с духовните си очи съзерцаваме сонма от светии, който е неизброим, не можем да не се преизпълваме с чувство на най-дълбока, синовна, благодарна любов към Господ за любовта, която Той ни подава. Това множество светци е нагледно свидетелство за непресъхващата любов на Небесния Отец към хората. Откривайки дверите на царството небесно чрез възкресението и възнесението Си, Господ Иисус Христос зове при Себе Си всички за вечен живот с Него, за вечна радост – без разлика на положение, възраст, пол.
Помислете, кой е прославен от Бога в Неговото небесно царство? Тук са и апостоли, и благоверни князе, и воини, и монаси, архиереи и миряни, деца, старци, неграмотни и учени – всички, които са изминали своя земен път като истински християни, в смирение и чистота на сърцето, пазейки вярата в Христа до последния си дъх. И нас, както и всички хора във всички времена по цялата земя, Той зове при Себе Си в Своето царство. Неговият Стопанин е Господ Иисус Христос. Всеки от нас, какъвто и труд да упражнява – физически или умствен, във всяко положение – семеен или сам, може и трябва да спасява безсмъртната си душа. Господ очаква, че всеки от нас, оставайки на житейския си пост, ще бъде истински християнин, ще изпълнява Неговите заповеди.
Пътеводителят, който ни води в царството небесно, е нашата православна вяра. С тази вяра трябва да живеем, с нея трябва да дишаме, чрез нея да се спасяваме. Тя ни води при Христовите нозе; тя ни подкрепя, когато сме слаби; тя ни утешава в горестите; тя осветява пътя ни във вечния живот.
Изминават двадесет века, откакто Господ Иисус Христос ни е завещал Божественото Си учение. За това време колко царства са изчезнали от лицето на земята, колко нови държави са възникнали, колко велики човешки умове са се сменили! А светата вяра и Божественото слово остават и ще останат неизменни до свършека на века, защото това слово е Божествено, открито и завещано ни от Божия Син Иисус Христос. Тази вяра са вярвали апостолите, великите светители – Николай Мирликийски, Василий Велики, Йоан Златоуст; вярвали са всички свети Божии люде: вярвали са нашите предци и са я завещали на нас. Тази вяра е истинна, спасяваща.
Като ни подготвя за вечния живот, тя ни учи, че изповядвайки вярата си, трябва да я проявяваме в дела на любовта: да простим, да услужим, да състрадаваме, да помогнем в беда, да не се гневим, да не осъждаме. Всички тези видове любов трябва да бъдат достояние на християнското сърце. Християнинът съкрушава в себе си всяка гордост, не изнася лъжи, клевети, сияе със смирение, кротост, снизходителност. Истинно християнското сърце пази своята вътрешна и телесна чистота, и когато греховна сквернота омърсява безсмъртната душа на човека и съвестта го изобличава, то бърза към Христос със сълзи на разкаяние.
По този път – на молитвата, любовта, покаянието, чистотата, смирението – са вървели преди нас онези, които са влезли в царството на вечната слава и които в него се наслаждават на вечен живот в общение със своя Спасител. Тази вяра води и нас в семейството на Божиите деца, които изграждат Небесната, тържествуваща на небето, Христова църква.
Огромното множество свети угодници, достигнали святост в разнообразни подвизи, е нагледно опровержение на неправилното мнение на някои хора за християнското учение: сякаш християнството призовава хората да мислят само за вечния живот и да пренебрегват земния, да не се грижат за земното си благополучие, като приемат почти за грях трудовете на човека за земното му щастие. Съвсем не!
Всички ние сме хора от плът и кръв, имаме свои грижи и нужди и изобщо не се отвръщаме от тези нужди и проблеми. Християнството не само не осъжда грижите на човека за земното му щастие, но благославя трудовете, насочени към умножаване на земното благополучие. Православната Христова църква е майка на своите деца и тя не може да не желае на децата си земно благополучие, здраве и щастие. Тя не може да не се радва, като вижда как хората постигат материално благосъстояние и увеличават земните си блага.
Християнското учение съвсем не забранява на изповядващите го да се наслаждават на чистите земни радости – красотата на природата, музиката, изкуството; да носят и да укрепват в себе си чувствата на взаимна любов и приятелство. Църквата благославя всичко, което не опетнява с грях душата на човека.
Само едно тя ни повелява никога да не забравяме: че временното винаги е временно и постепенно преминава, а вечното винаги е вечно. Светата църква винаги е изисквала и изисква едно, едно очаква Господ от нас: сред всички трудове, сред всички развлечения и радости на този земен живот, никога да не забравяме, че той е стъпало към вечния живот, че трябва да подготвяме безсмъртната си душа за онзи живот, в който са влезли всички истински Божии раби и в който ще влезе всеки от нас, и че грижата за това следва да бъде на първо място сред всички останали наши грижи и трудове.
В лицето на светите угодници, които са преминали земния си път с такива немощи, изкушения, болести и скърби, с каквито се сблъскваме ние – имаме образци за това как, живеейки земния живот, трябва да търпим, да обичаме, да се молим, да заглаждаме своите грехове, да удържаме езика си от лъжи и неправди, да пазим сърцето си в чистота.
Светите Божии люде не само ни учат как е нужно да живеем, но по нашите молитви към тях, имат дръзновението да измолват и подават на нас, техните по-млади братя и сестри, помощ от Бога във всички обстоятелства на нашия земен живот, и преди всичко, в делото на вечното ни спасение.
Нека светите угодници да придружават невидимо всекиго от нас по пътищата на земния живот със своите напомняния, грижи, молитви! Чрез примера на подвизите си и целия си живот нека те да пробуждат нашите заспиващи в суета и грехове безсмъртни души, и да ни вдъхновяват да ги следваме към вечния живот, към вечните радости, към вечната слава, с които, по молитвите на светиите, Господ да удостои всички нас!
Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru, от сборника „Радост и утешение на християнина“

