Защо християните трябва да си върнат смъртта и погребението

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Един от най-очевидните начини, по които нашето западно общество — говоря особено като американец — е било опустошено и секуларизирано, буквално откъснато от историческите си корени в християнската вяра, е отношението ни към болестта, умирането, смъртта и погребението. Загубили сме традиционната си християнска ориентация спрямо смъртта. И бих искал да поговоря за това.

Това се проявява по много конкретни начини – например с прехвърлянето на смъртта към болниците, което беше толкова гротескно разкрито по време на COVID, но се случваше в нашата страна от много дълго време — поне от 50–60 години. Това прехвърляне на смъртта към болниците, тъжната свръхзависимост от лекарите — когато си болен и се изправяш пред животозастрашаваща болест, си изкушен да се обърнеш към лекарите така, сякаш това е най-важното.

Те може да ти купят още една седмица, може би месец или няколко месеца, но суматохата, свързана с подобна нагласа, когато смъртта наближава, често е много неразумна и представлява огромно прахосване на ресурси и време. Повечето американци навярно знаят, че огромната част от средствата за здравеопазване се изразходват през последната година от живота на хора, които се опитват да се задържат, защото не са подготвени за следващия живот. Те със сигурност не го очакват с надежда, не се подготвят за него, и затова са готови да направят почти всичко и да похарчат всякаква сума, само за да спечелят още няколко дни, още няколко месеца.

Всичко това е напълно гротескно, разбира се, и е проява на огромна липса на традиционна християнска вяра.

Освен тази тъжна свръхзависимост от лекарите, наблюдаваме и главоломно нарастване на кремациите — нещо, което няма нищо общо с християнската вяра. Това е ярко нарушение на всички традиционни християнски норми относно отношението към тялото и начина, по който обичаме и се грижим за починалите. То има езически произход, без никаква връзка с християнството.

Нека спомена и компромисите, които протестантите почти напълно са приели, както и Римокатолическата църква, която, как да кажа, твърде много се е приспособила и не е устояла срещу навлизането на кремацията… Дори нашите католически братя, за съжаление, са отишли твърде далеч в приспособяването към сегашната култура.

Ние, православните, не вярваме в кремацията. Не я допускаме при никакви обстоятелства. Тя просто е езическа практика и няма нищо общо с нашата вяра.

Ще ви кажа — имал съм редица много лично смущаващи преживявания на католически погребения на приятели, скъпи приятели. Да видиш нормалната структура на традиционно погребение, но лишена от самото тяло. Това е много странно. Да влезеш на католическо погребение и да видиш свещеник да кади малка кутийка с прах…

Тамянът е за почит към тялото. Как можеш да кадиш това, което току-що си обезчестил? Хвърлил си тяло, което ще възкръсне от мъртвите, в огъня, превърнал си го в прах и после го кадиш, сякаш го почиташ, сякаш самото тяло съдържа Божията благодат — а то я съдържа.

Можете ли да си представите Света Богородица да беше свалила тялото на Сина си от честния Кръст и го беше хвърлила в огъня, защото така е по-евтино? Не. Нямаше да има „Пиета“, ако беше така.

Вместо това сме вдъхновени от Богородица, която държи съкрушеното тяло на своя Син с пълна преданост, обича Го, плаче над Него, грижи се за Него, подготвя тялото Му, очиства Го, измива Го, облича Го, повива Го, полага Го в гроб и след това скърби.

Така правим ние. Така правим.

Идеята, че можем да запазим външните форми, докато изпразваме същината — да кадиш това, което току-що си обезчестил — колко тъжно е това. Колко тъжно.

И към всичко това се прибавя комерсиализацията на индустрията на смъртта. Това важи както за гробищата, така и за погребалните домове, които са се превърнали в огромен бизнес.

Преди години — може би преди десетина — разговарях с православен погребален агент и той ми каза, че това вече е индустрия за 85 милиарда долара в Америка. И това със сигурност съответства на онова, което съм виждал през годините на своето пастирско служение — пълната комерсиализация на погребалната индустрия. Дотам, че да погребеш някого днес струва повече, отколкото да си купиш нов луксозен автомобил. Може направо да си купите Порше — толкова струва вече погребението. Наистина това е напълно абсурдно и тъжно.

Едно от първите неща, които направих, когато станах предстоятел на енорията си, беше да се срещна с всички местни погребални агенти. Посетих ги и им казах: „Вижте, ако ми кажете истината, обещавам да ви уважавам и да използвам услугите ви. Но искам да знам колко плащате за тези неща. Искам да ми кажете цените на едро — колко реално плащате и колко взимате от мен и от моите хора.“

Никой не ми каза. Обиколих погребален дом след погребален дом. Никой собственик не ми каза истината, освен един. И аз уважавам този човек. През последните 30 години използвам само него за всички погребения. Той стана част от семейството и част от катарзиса на нашата енория около погребването на любимите ни хора. Много скъп приятел след всички тези години.

Уважавам го толкова много, защото служеше от сърце. За него погребалният дом и параклисът не бяха просто източник на доход — той истински се грижеше за хората.

Тогава той отвори компютъра си и каза: „Плащам за ковчега толкова и толкова. От вас за ковчег взимам толкова и толкова.“

Бях напълно поразен. И го попитах: „Дийн, мислиш ли… Ние, православните, сме свикнали сами да се грижим за своите. Мислиш ли, че можеш да обучиш малка група жени и мъже за основната подготовка на телата на нашите покойници?“

Той каза: „На сто процента мога.“ И го направи.

Така успяхме за първи път в нашата енория да създадем традиционно погребално братство — група мъже и жени, които знаят как да се грижат за починалите.

Често взимаме нашите близки направо от хосписа, веднага след като починат. Ако това стане в хоспис тук, в Калифорния, не се налага да чакаме съдебен лекар с дни за смъртен акт и разрешение за погребение. Дийн урежда това за нас. Имаме проста договорка: той осигурява транспорт, ако е нужен. Довежда покойника в нашия погребален параклис към храма. Жените посрещат починалата, ако е жена; мъжете — ако е мъж.

След това ние — обучени, по съвсем прост начин — подготвяме тялото. Четем Псалтира, докато това се случва. Могат да се правят бдения, така че семейството да бъде с покойния, да се молят и да четат Писанието. После извършваме опелото, погребалният агент се връща, пренасяме покойника към гробището, четем молитвите там и след това се събираме на трапезата за помен.

Така се прави. Това е нормалният начин.

И ще ви кажа — това погребално братство беше истинско вдъхновение за нас. Намали разходите за погребение с около 80–90%. Така можем да помогнем дори на хора с финансови затруднения да погребат своите близки. Защото погребението вече не струва 25 000 долара.

Има една много насърчителна книга, която силно ме мотивира. Написана е от много обичан дякон — дякон Марк Барна. Срещнах го преди години в Каролините. Току-що беше публикувал книга, озаглавена „Християнски край“ (A Christian Ending). Тя е посветена на традиционните християнски практики за грижа за покойниците. Тази книга беше голямо вдъхновение за мен. Всъщност ме подтикна към собствено изследване и преди около 15 години публикувах поредица от седем лекции, озаглавена „Християнски край на нашия живот: смърт, погребение и християнски обичаи в края на живота“. Надявам се някой ден да я издам като малка книга, която да помогне на хората да възстановят изгубеното разбиране за края на живота и свещените обичаи, които Църквата винаги е пазила относно грижата за починалите.

Защо не, скъпи мои? Защо да не възстановим традиционните си обичаи около смъртта?

Впрочем, това не са само православни обичаи. Не са само и традиционни католически обичаи. Това са и традиционни протестантски обичаи. Така се е правело някога в Америка. Копаехме сами гробовете си. Бдяхме над покойниците си във всекидневните си, върху диваните. Обръщахме ги на изток. Канехме хора да дойдат да отдадат последна почит в дома. Подготвяхме телата. Погребвахме близките си. Обличахме ги и ги изпращахме към рая с горещи молитви.

Това сме правили. Това християните винаги са правили.

Защо да не започнете погребално братство във вашата собствена църква? Защо не?

Защо да не възстановим тази невероятна любов към починалите и да възвърнем християнското отношение към най-възвишения период от живота — когато човек разхлабва връзката си със земния живот и преминава към място, за което се надяваме и се молим да бъде рай в присъствието на Христос?

Защо не?

Нека Бог ви помогне да приложите християнската си вяра към смъртта и погребението на вашите близки и нека бъдете вдъхновени. Нека бъдете вдъхновени.

Бог да бъде с вас.

Източник: YouTube

Дарение с кредитна/дебитна карта