Противоестествено срещу естествено

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Бог е създал човека „свръхестествен“ в смисъл, че той не е подчинен на природната необходимост като господар и цар на творението и следователно не е подвластен на смъртта. Той е създаден, за да бъде безстрастен и безсмъртен, т.е. нетленен. В това състояние се връщат богоозарените, безстрастните, посветилите се на Бога безбрачни, миряни и монаси, както и онези, които преодоляват следгреховната егоистична логика чрез любовта и всичко останало, което е насочено срещу егото в името на Бога и ближния.

Чрез греха човекът изпада от свръхестественото в „естественото“. Той преминава от нетление към тление, от безстрастие към страстност, като същевременно е подчинен на природните закони, тъй като и природата следва същия ход като човека, които са установени именно от Твореца, за да има ред в природата, в човека и в човешкото общество. 
Целият комплекс от механизми за продължаване на живота след заплахата от изчезване на човешкия род и на природния свят, произтичаща от естествената смърт, която се оценява като дадено от Бога избавление от господството на греха и разрушителния ход на тлението, също е част от същите закони.

Ето защо, като се има предвид разрушителното присъствие на естествената смърт за човешкия род, Бог, Който винаги се намесва, за да предпази човека от негативните и разрушителни последици на неговия погрешен избор, въвежда естествен механизъм за възпроизводство и запазване на живота, който се прилага пропорционално за цялото творение. Той прави човека не хомосексуален, а хетеросексуален, първо, като утвърждава общностната природа на човека, и второ, като установява принципа на взаимното допълване както като основа за възстановяване на единството между половете, нарушено след греха, така и като средство за възпроизводство на живота и като гаранция за здравословното възпитание на децата. Това означава, че нито един от двамата, мъжът или жената, не може по природа да възстанови единството на човешката природа, защото представлява едната половина, нито пък може да възпроизвежда живота, нито пък, разбира се, да създава потомство, още повече че възпитанието на децата се смята за много по-трудно и важно от раждането на дете.

Такъв е естественият ред на нещата, що се отнася до живота, и той е бил следван от всички културни традиции доскоро, когато бе преценено от една малцинствена част от системата, която по парадоксален начин е склонна да стане доминираща, че в модерната епоха, епохата на правата, естественото трябва на първо място да бъде релативизирано, а след това оценено от гледна точка на равенството като равностойно на това, което досега е характеризирано като противоестествено, докато настане времето за новото му вписване като противоестествено. Това, което в момента се случва с рекламираните права на еднополовите хора: еднополови бракове, безполови роли с премахване на бащинството и майчинството, осиновяване.

Творецът е имал възможност да установи различен ред на нещата, когато в по-подробния разказ за сътворението на човека в Книга Битие е установил, че не е възможно мъжът да бъде сам, а е необходимо съществуването на жената, но не като автономно и самодостатъчно същество, а като тясно онтологично зависима от мъжа, нещо, което впоследствие се уравновесява, когато мъжът получава живот от жената. Така се обяснява това, което установява св. ап. Павел, а именно, че няма мъж без жена и жена без мъж[1]. Тоест, Творецът имал възможността, така да се каже, да допълни самотата с друг, същия по пол партньор, установявайки начин за възстановяване на целостта и единството на човешкия и репродуктивния живот, различен от този, който познаваме. Но това не станало, най-вече защото би било неработеща и безплодна схема, а и очевидно чужда на свързващия и обединяващ принцип на взаимното допълване. Поразителното е, че това се отнася не само за човека, но и за целия природен свят, където принципът на взаимното допълване между мъжкия и женския пол също се прилага като основен принцип на възпроизводството и поддържането на живота на естествените същества.

От гореизложеното следва, че Бог създал само два, и то различни, пола, и никакви други, трети или междинни полове. Абсолютно същото важи и когато процесът на възпроизводство е бил поверен на природата. Откакто е известна човешката история, та чак до наши дни това е било правило. Опитът да се установят други междинни или допълнителни полове е неестествен и изкуствен, продукт повече на избора и по-малко на природата. Съществуването на съответните генни предразположения се разбира от богословска гледна точка като следствие от греховните наклонности на човека, както и други предразположения като клептомания, агресия, и т.н., нагони, които не се третират като нещо естествено или самоочевидно, а като нещо, което води до грях и следователно трябва да бъде третирано по съответния начин.

Принципът на взаимното допълване като обединяващ и репродуктивен принцип[2] не би могъл да функционира без съответната органична другост на половете, която не се прилага по принцип, а само във връзка с възможността за възпроизводство. Така, докато всички органи са еднакви при двата пола, органите за възпроизводство са специални, незаменяеми и със сходна специфична аналогична употреба. Такава е природата на нещата. Всяка друга употреба или злоупотреба с тези органи е неестествена и изкуствена и не обслужва биологичните нужди, заради които те съществуват, а само фашивите инстинктивни нагони. Подобна употреба прави безполезна обединяващата и плодотворна функция на интимната любов, която е дадена от Бога, за да направи двете хетеросексуални (двете половинки, както споменава св. Йоан Златоуст) едно, от което възникват многото[3].

Очевидно е, че сексуалната връзка между еднополовите двойки не може да бъде описана като любовна, тъй като тя не е нито обединяваща, нито плодородна.

Организираният опит в името на човешките права да се характеризира противоестественото използване на органите като естествено не само обижда природата, човешката история и култура, но и Създателя, като косвено Му показва, че Той не ги е сътворил правилно или завършено, поради което е необходима политическа и социална коригираща намеса и легитимация. Съображение, което се отъждествява с древната гордост, поради което се оценява от библейската и светоотеческата традиция като грях, т.е. като атеистично движение за обезсилване на Твореца и отказ от участие в тайната и полезното управление на дара на продължаването на живота. Това е и причината, поради която дяволът го приел, който като човекомразец желае изчезването на човешкия род, както коментира свети Йоан Златоуст. „ Мъжът и жената е трябвало да бъдат едно цяло и именно за това служи сношението. Дяволът унищожава това желание и го насочва към друг начин на задоволяване, като отделя половете един от друг, превръщайки едното в две части, противно на Божия закон. Тези две части той ги въвлича във война както срещу самите себе си, така и един срещу друг. И така жените уязвявали жените, и не само мъжете, но и мъжете били изправени един срещу друг и срещу женския пол“[4].

Очевидно е, че там, където присъства дяволът и съзнателно се следва грехът, там Божието благословение и присъствие не са възможни. Това са две напълно несъвместими състояния. Бог обича грешника и се радва, когато той се покае, но мрази и осъжда греха. Църквата се държи по същия начин. Христос присъства в естественото семейство, което е създадено в Негово име, структурирано е от присъствието на Светия Дух и следва троичния модел (баща-майка-деца), но Той не е в състояние да направи същото в изкуствено изграденото „семейство“, където бащинството и майчинството отсъстват или се смесват, или където синовството е чуждо тяло, което освен това не само демонстративно Го игнорира, но и Му се противопоставя.

Борбата за противоестественото да се утвърди като естествено обаче не се ограничава само до противоестественото използване на органите или противоестествения „съюз“ на половете, но и до репродуктивния процес, не само по отношение на еднополовите, но и на хетеросексуалните двойки.

Физическата невъзможност за създаване на потомство, която парадоксално върви успоредно с желанието да се роди дете, води еднополовите двойки до също толкова неестествения и очевидно неморален избор – или осиновяване, или сурогатно майчинство, дори това да избрано и от хетеросексуални двойки. Както при всеки изкуствен избор, и тук възникват проблеми не само за бъдещите родители, но и за самата сурогатна майка и най-вече за самото дете, което е принудено да се роди и да расте в изкуствена среда, в която липсват всички естествени условия за здравословно развитие. Засега тези възможности може и да са забранени със закон, но никой не може да ги изключи, особено сега, когато необузданият райтизъм доминира и командва.

Същите проблеми съпътстват всяко прибягване на хетеросексуалните към изкуствени методи за възпроизводство, особено когато те включват чужд генетичен материал. Следователно е възможно детето да се сблъска с картината на изкуствено семейство, което включва до петима родители: двама естествени, двама донори и една сурогатна майка.

Това, което в случая обожествява противоестественото е не толкова опитът да се идентифицира с естественото, колкото опитът да се замени естественото с нравственото. Защото едно е мъжът да се чувства като жена или жената да се чувства като мъж поради органични дисхармонии, а съвсем друго е мъжът или жената да определят пола си не въз основа на физиологията, а въз основа на волята си, което е част от по-общия и напорист опит за замяна на биологичния със социален пол, когато полът ще се определя не въз основа на биологичните му характеристики, а въз основа на социалните изисквания. Това проправя пътя към премахването на пола, за да се улесни премахването на бащинството и майчинството, изискване, което обслужва желаното еднополово размножаване, и да ги замени с генетично неутралните „родител 1“ и „родител 2“ или дори „родител 3“ с подобни обозначения и за техните потенциални деца.

Всичко това се основава върху прословутия райтизъм (фиксация върху индивидуалните права – бел. ред.), който не се задоволява със социалната сфера, принуждавайки обществото да защитава основните права на човека, а след като се обърна срещу правата на Бога, сега се опитва да се намеси в правата на природата, като е отговорен първо за екологичната криза, а днес за налагането на противоестественото в името на равенството и за сметка на правата на децата, чийто интерес изтъква, но всъщност жертва в името на правата на възрастните, в резултат на което правата на децата се нарушават. Това е особено очевидно в днешно време, когато въпросът не е дали е в интерес на детето да живее в противоестествено еднополово „семейство“, а как могат да бъдат защитени правата на еднополовите двойки да създават потомство по какъвто и да е начин. Правата могат да бъдат установени в едно общество, но никога в природата. Никой не може да се оплаче, например, защото природата го е направила нисък или рус, но едно дете може основателно да се оплаче от неестественото си осиновение и да попита с какво право обществото го е включило в отклонението, а не в нормалността.

От гореизложеното виждаме, от една страна, кулминацията в конфликта между обществото и природата, когато обществото желае по различни начини да я обезсили напълно, възхвалявайки изкуственото пред естественото, а от друга страна, културното отклонение, когато обществото в името на райтизма се саморазрушава, изкоренявайки собствените си устои, като например институцията на семейството. Докъде ще доведе това, само Бог знае.

Апостолос Николаидис е професор в Атинския университет

Превод: Константин Константинов
Източник: alopsis.gr

____________________
Бележки:
[1] 1 Κορ. 11:10
[2] Βλ. περισσότερα ΑΠ. Β. ΝΙΚΟΛΑΪΔΗ, Η ανθρώπινη ζωή μεταξύ επιστήμης και ηθικής, έκδ. Αποστολική Διακονία, Αθήνα 2020, σ. 83 εξ.
[3] Ι. ΧΡΥΣΟΣΤΟΜΟΥ, Εις Κολ. 12, 5, PG 62, 387.
[4] Ι. ΧΡΥΣΟΣΤΟΜΟΥ, Εις Ρωμ. 5, 2, ΕΠΕ 16Β, 412.

Дарение с кредитна/дебитна карта