Любовта е оптимистична

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

“…на неправда се не радва, а се радва на истина”
1 Коринтяни 13:6

Когато синът ни растеше, той обичаше да гледа анимационния сериал „Кайю“. Той беше за едно малко, доста странно на вид момче без коса (нещо като евтина имитация на Чарли Браун), което нямаше много приятели. Всеки път, когато Кайю се канеше да направи нещо, майка му казваше нещо обезкуражаващо. Например, Кайю казваше: „Ще играя с приятелите си.“ И вместо да се зарадва, че синът ѝ е приет и че има нещо приятно за правене, майката казваше нещо от рода на: „Дано не те блъсне автобус!“ Гледах това предаване с Никълъс и си мислех: „Това е върховният песимист! Тя никога няма да каже нещо добро.“

Всички знаем онзи пример с чашата, пълна наполовина с вода. Един човек ще погледне чашата и ще каже: „Наполовина пълна“ (оптимист), а друг ще я види като „наполовина празна“ (песимист). Двама души гледат едно и също нещо, но единият избира положителната гледна точка, а другият – отрицателната. Когато гледаме чашата, това, което виждаме, е въпрос на избор. Наш избор е дали да видим чашата наполовина пълна или наполовина празна. Понякога обаче изборът как да възприемаме нещата зависи и от обстоятелствата. Например за човек, който е много жаден, да види чаша, пълна наполовина с вода, може да бъде разочароващо: „Толкова съм жаден, а имам само половин чаша вода?!“ Но някой друг може да каже: „Толкова съм жаден и, слава Богу, има поне малко вода, която да изпия.“

Има моменти, когато всеки би се разочаровал. Например отивате в ресторант, очаквайки с нетърпение да си поръчате определено ястие, но точно в този ден го няма. И ви е трудно да се утешите с думите: „Е, поне имам храна.“ А всъщност точно това би трябвало да направим, защото има много хора по света, които нямат никаква храна. Разочарованието е допустимо – не знам как бихме могли да преминем през живота, без в някакъв момент да бъдем разочаровани или тъжни.

Напълно нормално е да бъдем разочаровани и тъжни, когато някой почине, особено ако е много млад, или когато се разболеем сериозно. Но каква е общата ви нагласа? Склонни ли сте да бъдете по-често разочаровани или по-често удовлетворени? Търсите ли доброто в нещо или в някого, или търсите онова, което е отрицателно?

Понякога този избор се влияе и от хората около нас. Ако те са постоянно негативно настроени, това може да ни направи негативни и нас. Ако човек е израснал в дом, в който родителите са били песимисти, той също може да израсне като песимист. Ако човек е имал родител като майката на Кайю, това със сигурност ще му се отрази и като възрастен. Ако някой е отгледан от родител, който постоянно казва: „Не знам дали ще се справиш добре“, това може да подкопае самочувствието на младия човек. Ето още една причина да бъдем насърчителни в отношенията си с другите. Защото думите и тонът, които използваме с хората около нас, действително могат да наклонят везните в посока на повече позитивност или повече негативност.

Благословен съм да имам около себе си няколко оптимистични хора. За съжаление, песимистите са много повече. Когато изпадна в негативно настроение – което, за съжаление, трябва да призная, че се случва често – положителните послания, които получавам, ми помагат. А позитивните хора около мен са достатъчно близки с мен, за да посочат, когато съм в негативно настроение, и това ме кара да преосмисля начина, по който гледам на дадено нещо (макар че понякога ме и дразни – „оставете ме да си се потопя в негативните си мисли, заслужавам го!“). Но като цяло ги ценя. Опитвам се да насърчавам другите, дори когато самият аз не се чувствам насърчен, защото хората имат нужда да чуват думи на окуражаване. Особено защото толкова голяма част от реториката в света е негативна и обезкуражаваща.

Начинът, по който виждаме нещата, е наш избор. Спомням си една карикатура, на която са изобразени няколко души, използващи различни средства за придвижване – хеликоптер, луксозен автомобил, стара кола, велосипед и инвалидна количка. Човекът в луксозния автомобил поглежда към хеликоптера и си казва: „Иска ми се и аз да имам такъв.“ Човекът в старата кола гледа човека в луксозния автомобил и си мисли: „Иска ми се да можех да си позволя такава кола.“ Човекът на велосипеда гледа старата, очукана кола и казва: „Иска ми се да имах каквато и да е кола.“ Друг човек върви пеша, поглежда велосипеда и казва: „Иска ми се да имах велосипед.“ Човекът в инвалидната количка гледа онзи, който върви пеша, и казва: „Иска ми се да можех да ходя.“ А накрая има човек, който гледа през прозореца на болнична стая, вижда човека в инвалидната количка и си казва: „Иска ми се само да мога да изляза навън.“ Ето ви една доста добра промяна на перспективата.

Винаги имаме избор дали да погледнем на дадена ситуация положително или отрицателно. И макар че песимизмът вероятно е придобито поведение, никъде не е казано, че песимистите не могат да станат по-оптимистични. Съществува и избор дали да допринасяме положително или отрицателно към света и трябва да знаем, че начинът, по който се държим, влияе върху оптимизма или песимизма на другите. Хората, които постоянно са негативни в отношенията си с околните, насаждат песимизъм.

Много от нас са преживявали онзи момент, когато телефонът ни светне и видим, че ни звъни някой песимистично настроен човек – например началник. И когато видим името му на екрана, кръвното ни се покачва, защото знаем, че каквото и да предстои, няма да е нещо положително. Ето един важен въпрос за самоанализ: попитайте се честно, когато се обадите на някого, дали този човек ще си помисли, че го очаква добър, позитивен телефонен разговор, или лош и песимистичен? Аз бих била ужасен, ако си помисля, че някой вижда името ми на телефона си и се тревожи дали да ми вдигне.

Като християни сме призвани да обичаме. Св. апостол Павел пише, че любовта “на неправда се не радва, а се радва на истина“. Може би не мислим за християнското призвание към оптимизъм или за това да бъдем хора, които виждат чашата като наполовина пълна, но всъщност това е част от нашето призвание като християни – да бъдем оптимисти, да виждаме най-доброто в хората и в обстоятелствата. Нашият оптимизъм влияе върху чувството ни на благодарност и удовлетвореност. Всички тези неща са свързани. Песимистът е по-малко благодарен и по-малко удовлетворен. Всичко това работи заедно.

Това не означава, че нямаме право да бъдем разочаровани или тъжни. Колкото и оптимистични да сме, не сме имунизирани срещу някои поражения в живота. Но каква е общата посока на живота ни – не в даден ден или при дадено обстоятелство, а като цяло? Напълно естествено е да погледнем към бурното небе и да кажем: „Днес не съм много позитивно настроен, май няма да е ден за плаж.“ Но не бива да бъдем като майката на Кайю, която намира нещо нередно във всичко. В това няма любов.

Ако искате да видите най-лошото в мен, със сигурност ще намерите нещо лошо, което да видите. Не съм съвършен. Никой не е. Именно затова постоянното търсене на негативното възпрепятства любовта, а единственият начин любовта да съществува между хората е да направим избора да виждаме доброто в тях.

Господи, помогни ми днес да бъда позитивен глас в света. Помогни ми да виждам доброто в хората. В моментите, когато се чувствам обезкуражен, помогни ми да намеря нещо положително, върху което да се съсредоточа. Когато животът изглежда тъмен и облачен, помогни ми да намеря слънчевия лъч. А когато не мога да го намеря, моля Те, ела и освети мен с него. Амин.

Избери да виждаш доброто в хората. А ако си човек, който вижда чашата като наполовина празна, трябва да поработиш върху това! И още нещо – благодаря на приятелите ми, които са оптимисти. Вашето влияние определено ми помага в дните, когато съм песимистично настроен. Благодаря ви за постоянната подкрепа и насърчение, дори когато самият аз не се чувствам насърчен.

Източник: Orthodox Christian Network

Дарение с кредитна/дебитна карта