Статуя на Христос във Франция провокира вярващите

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Христос с автомати в ръце: къде свършва „провокацията“ и започва оскверняването?

В Марсилия една нова художествена инсталация предизвика остри реакции сред християните и отново постави въпроса за границата между свободата на художественото изразяване и употребата на свещеното като средство за шокиране на публиката. Става дума за двуметровата скулптура „Tu ne tueras point“ („Не убивай“) на френския художник Джеймс Коломина, която изобразява разпнатия Христос, държащ по един автомат „Узи“ във всяка ръка. Произведението, изработено от смола и покрито с характерния за автора яркочервен цвят, беше поставено първоначално на открито пред новооткритото пространство за улично изкуство и хип-хоп L’Aérosol в северната част на Марсилия. След възникналите реакции то беше преместено във вътрешността на изложбеното пространство.

По информация на френския вестник Le Parisien, решението за преместването е било взето както поради опасения, че скулптурата може да бъде повредена, така и за да не бъдат засегнати религиозните убеждения на част от жителите на квартала. Самата творба обаче не е свалена от изложбата и остава достъпна за посетителите. Тя е част от първата голяма експозиция в обновеното културно пространство, посветено на уличното изкуство и хип-хоп културата, която се помещава в сградата на бивша фабрика за сапун.

Заглавието на скулптурата е взето от библейската заповед „Не убивай“. Самият Коломина представя произведението като протест срещу противоречието между моралните принципи, които обществата провъзгласяват, и насилието, което същите тези общества упражняват. В това отношение замисълът на автора е заявен достатъчно ясно: Христос и оръжията трябва да произведат зрителен сблъсък, който да говори за разминаването между декларираните ценности и реалността на насилието.

И все пак именно тук започва по-същественият въпрос. Ако целта е осъждането на насилието, защо за нейното постигане трябва да бъде използван именно образът на Разпнатия? И още повече – защо Христос трябва да бъде въоръжен с автомати, когато самото значение на Кръста е неразривно свързано с доброволното отказване от насилието?

За християнина Кръстът не е просто разпознаваем културен знак, който може свободно да бъде пренареждан според нуждите на всяка следваща художествена концепция. Той е образ на Христовата жертва. В евангелския разказ Христос не побеждава чрез оръжие. В момента на Своето арестуване Той спира Петър, който посяга към меча, и приема страданието, без да превръща Своите ученици във въоръжена сила. Именно тази привидна беззащитност на Разпнатия е част от християнското разбиране за победата над злото.

Поради това поставянето на автомати в ръцете на Христос не е неутрална визуална метафора. То променя самия образ, върху който се основава посланието. За един невярващ зрител Иисус може да бъде сред множество исторически, политически или културни символи, с които изкуството свободно борави. За християнина обаче Той не е символ сред други символи. Затова и реакцията срещу подобно произведение не може да бъде сведена просто до неспособност да се разбере „съвременното изкуство“.

Впрочем самият контекст на творчеството на Джеймс Коломина показва, че провокацията е важна част от неговия художествен език. Художникът е известен с яркочервените си фигури и с интервенциите си в публичното пространство, които засягат политически и социални теми. Неговите произведения често са замислени така, че да предизвикат незабавна реакция и обществено обсъждане. Това не означава непременно, че всяка подобна творба трябва да бъде тълкувана като пряка атака срещу християнството. Самият автор представя „Не убивай“ като антивоенно и антивиолентно послание. Но намерението на автора не изчерпва значението на произведението, особено когато то използва образ, който за милиони хора е предмет на вяра, молитва и поклонение.

Случаят в Марсилия показва и още нещо характерно за съвременната културна среда. Провокацията все по-често се представя като почти самостоятелна художествена ценност. Колкото по-разпознаваем и свещен е един образ, толкова по-силен е ефектът от неговото преобръщане. Така религиозната традиция започва да се използва като своеобразен склад от мощни символи, от които художникът може да вземе онова, което гарантира най-силна реакция.

Фотография: Матю Хобин. Снимката е с илюстративна цел.

Дарение с кредитна/дебитна карта