Църквата е фактор за обединяването на Европа


Черногорски и Приморски Митрополит Амфилохий пред конференцията „Държава и Църква в търсене на пътища за решаване съвременните проблеми на обществото”, февруари 2006, Цетине, Черна гора

След много столетия – струва ни се, за първи път след цар Теодосий Велики /ІVв./ и в духа на същите тези начала – Европа и европейските народи се опитват да се обединят именно в наши дни. Факторът, който е създал единна Европа, нейното обединяващо начало в първото хилядолетие след Христа, се явява Църквата. За съжаление, отделянето на Римската Църква от Православния Изток през ІХ век, а също и протестантската Реформация през ХVІ столетие,твърде много е съдействала за дезинтеграцията на Европа. Френската революция и Нaполеоновите войни представлявали известен опит за обединението й, но на секулярни основи. Национал-фашизмът се появи като своего рода възраждане на универсалната идея и пореден опит да бъде обединена Европа и целия свят по насилствен начин, изхождайки от расовия и регионален идеал. Същото се опитаха да направят и марксизмът и болшевизмът въз основа на секуляризираната библейско-месианска идея, поставяйки на мястото на избрания библейски народ Божии, пролетариата.

В наши дни, след победата над национал-фашизма и след катастрофата на комунизма, в действителност имаме ново универсално движение, плод на всичко онова, което се е извършвало в рамките на евро-американската цивилизация, особено от времето на Реформацията до ден днешен. Идеята за глобализма, съграден на основите на западната демокрация, върху правата на човека, върху всъдесъщата и всепроникваща технология и икономика, се създава и оформя нов световен ред, според редица свои отличителни белези, явяващ се единствен в историята на човечеството. Не е случайно това, че този ред, възлизащ към езическата римска идея и секуляризираната иудео-християнска традиция, се съпровожда от два вида екуменизъм в Християнството на Запада: римоцентричен и женевоцентричен екуменизми. Православната Църква на Изтока, по силата на Христоцентричната си вселенност като иерусалимска майка – Църква на всички останали църкви, внимателно следи този процес в западното Християнство, като участва в него в съответствие със своите принципи. С включването на първо място на православната Елада /Гърция/ в Европейското Съобщество, а също така и подготовката за включване в състава му и на други народи и държави с преобладаващо православно население, пред Православната Църква възникват нови задачи и нова отговорност.

В този смисъл Православието има двойна роля. Първо, негов дълг е да лекува дълбоките рани от марксистко-болшевишкия секуларизъм и тоталитаризъм в народната душа в самите Православни страни, да възражда духа на братството и християнския етос в народите, да действа благотворно върху всички прояви на обществения живот. В това отношение е необходимо да бъде постигнато истинно възраждане, духовно и нравствено преображение, което задължително да произхожда от многовековния опит на Църквата, но заедно с това, отчитайки наследения от господстващите до скоро режими опит за насилствена атеизация на цели поколения и революционния волунтаризъм, релативиращ всички правови норми и ценности на човешкото общество. Той не само поставяше под въпрос господството на истината и справедливостта, но дори и духовния фундамент на истинното и непреходно достойнство на човешката личност. Следователно фундаменталната задача на Православието е да върне на народите съзнанието за достойнството на собствената им култура и тяхната обща идентичност

Второ, с присъствието си и влизането си в Европа Православието излиза напред в качеството си на свидетел на изгубеното равновесие на самия Запад. Възвръщайки се към Западна Европа то възражда и възкресява равновесието на европейския разум и европейската култура. В същото време, Православието завръща Западна Европа и евро-американската цивилизация към техните иерусалимско-средиземноморски и софийско-балкански корени, осветява вертикалата на живота, почти невидима в тъмнината в този момент.

Не случайно папа Иоан Павел ІІ назова Православната Църква “вторите бели дробове” на Европа. В скорошния си личен разговор с известния и умен кардинал Каспер ние чухме следното значително свидетелство: “Не мислете, Православни, че ние смятаме, че имате нужда от нас. Ние се нуждаем от вашето присъствие. Православният Изток е съхранил вертикалата на живота. Западът е заплашен от опасността да се разтвори и да изчезне духовно в хоризонталата на земното и житейското”. Православният Изток, от своя страна, се обръща с лице към Запада, обогатявайки се с практическата организация на живота, технологичните познания и умения приложими в практиката. В същия дух се изказа някога в Ню Йорк, Светият Владика Николай Охридски и Жички в знаменитата си реч със заглавие: “ To be or to do” – “Да бъдеш или да действаш”. В тази своя реч той изказва мисълта, че на Изтокът е свойствено да бъде, а на Западът – да действа, да работи, като в същото време само в Синтеза да бъдеш и да действаш се осъществява пълнотата на човешкия живот. И действително, в онтологически, исторически и есхатологически смисъл даденият синтез на битието и екзистенцията веднъж завинаги получава своето осъществяване в тайната на въплъщението на Бога Логос, съединяването в Личността Му на Божествената и човешка природа, в тайната Му на Бог и Неговото Богочовешко деяние във времето и Вечността /Иоан 5,17/.

Църквата, като Неговото Богочовешко тяло, е призвана да осъществява без прекъсване този синтез в историята на човека и света. Ако Бог Отец, Син и Свети Дух създава света и непрекъснато действено съзидава, то тогава човекът е призван да бъде “Божи сътрудник” /І Коринтяни 3, 9/. Върху този новозаветен принцип Владиката Николай обосновава позицията си за необходимостта от съединението на да бъдеш и да действаш., като справедливо посочва непълното осъществяване на този Богочовешки синтез в историята на християнския Изток и Запад.

В Самия Бог, следователно, неразделимо присъстват битието и деянието. Историята на човека и света е призвана да бъде осъществяване и разкритие във времето и пространството на този Божествен образ на Битието. Божествената литургия, като дело Божие и човешко е всенародна /самата дума “Литургия” има точно такова значение/. Тя не е нищо друго освен същността и есхатологичната мяра на Църквата и нейните хора. Когато един западен журналист през шейсетте години на миналия век попита знаменития по онова време в Съветския Съюз Митрополит Николай Крутицки, по какъв начин Руската Църква осъществява своята Мисия в условията на тоталитарния режим, той отговаря простичко: „Ние отслужваме Литургия”.

И действително, в Литургическото единство на Бога и човека, дъха и материята, времето и вечността; в литургическото отдаване на самия себе си и един на друг на Христос Бог /Сами себе, и другъ друга, и весь животъ нашъ Христу Богу предадимъ/ и единодушното изповядване на Отца и Сина и Светия Дух /Возлююбимъ другъ друга, да единомислиемъ исповямы Отца и Сина и Свянтаго Духа”/; като и в Литургическото разделение на Агнеца Божий и приемането на Тялото и Кръвта Христови /Раздроблянетсян, и разделянетсян агнецъ Божий, раздроблянемый и неразделянемый, всегда ядомый, и никогдаже иждиваемый, но причашчаюшчыонсян освяншчаонй/ – се съдържа цялата програма на човешкия живот. Постигането на взаимната всечовешка и Божия любов с пълното уважение към светостта на живота и светостта на природата /така се решава по възможно най-добър начин и един от най-сериозните проблеми на съвременния човек –екологическият/ – ето на какво учи, за какво свидетелства и какво дава на хората Църквата Божия. По този начин Църквата по своето битие и дело е безсмъртно утвърждение на битието на света и всевечното човешко житие, деяние и творчество.

В осъществяването на мисията си в съвременния свят, обаче, на своето исконно пространство, тя се сблъсква с духовното и нравствено опустошение, с политическата, икономическата и правова анархия и обедняване, които остави след себе си комунистическата утопия. С включването в Западна Европа и нейния нов глобалистичен ред и проекти, тя се сблъсква с Харибдата на потребителското общество; с хедонистичното и егоистично свеждане на живота до неговата иманентна плоскост, намираща се от тази страна на земното битие, а това от своя страна, неминуемо води до злоупотреби и отравяне на природата, и в крайна сметка – към смъртта и нищожеството на човека, към обезличаването на човешкото общество и цивилизация. При сблъсъка ни с така оформила се реалност, видимо само Църквата ясно осъзнава факта, че в бъдеще от брака на споменатото опустошение, анархичност и нищета с могъщото потребителство и хедонистичен дух на западната цивилизация ще се раждат /и вече започнаха да се раждат/ чудовища, каквито историята не познава. Затова, влизайки в Европа, Православната Църква на Изтока, тази, както ние казахме , майка Църква на всички църкви – има за задача и отговорност да свидетелства и пробужда у всички хора и народи паметта и възпоменанието, че “Господ и Бог и Спасител наш Иисус Христос” е жертван “за живота и света”, както е Алфата и Омегата на всичко съществуващо, а по този начин е и памет за самопожертвователната Любов като основа и крайна мяра за живота и света. Пробуждането на тази памет означава напомнянето на Европа за нейните исконни християнски ценности, без които всеки глобализъм, включително и евро-американския, води света и човечеството към нова утопия. Хоризонталата и вертикалата на живота ни се откриват и проявяват в тайната на Кръста Христов. В тази тайна на битие и деяние е същината на двуединната тайна на глобалното, всеобщо преображение на живота и света. По такъв начин, ето, човечеството и днес, както е било много пъти в историята му, отново се намира пред избор между два пътя: пътят на живота и пътят на смъртта, пътищата на правдата и пътищата на тъмата /Иеремей 21,,8; Притчи с. 12,28; 2,12;22,,13;44,10;4,19/. От Европа, от хората и народите на цялата земя, от всички нас зависи – какъв път ще изберем.

Текстът бе любезно предоставен на Православие БГ от г-жа Елисавета Миленова, представител за България на МОФ "Единство на православните народи"

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...