Сърбия: дебатите около новия проектозакон за вероизповеданията

Източник: Форум 18

На 17 април 2006, Народното Събрание на Сърбия започна обсъждането на отдавна отлагания проектозакон за вероизповеданията, който трябва да замести комунистическия закон, отменен от парламента през 1993 година. Срещу настоящия проектозакон възникнаха множество разногласия и недоволство от страна на много религиозни общности и правозащитни организации, които се противопоставят на дискриминирането на религиозните общности с различен статут и категоризирането им.

Отредено е преимущество на Сръбската Православна църква за сметка на другите вероизповедания, липсва адекватна защита на не теистичните вероизповедания, на религиозните общности с подобни имена от държавната регистрация; липсва защитен механизъм и срещу доброволен отказ от регистрация – около тези спорни моменти в проектозакона е ориентиран днешният дебат в Сърбия

„Нашето основно оплакване е срещу факта, че законодателите се поддават на натиска на националните църкви”, заявява Зарко Джорджевич от Сръбското Баптистко Дружество пред Осведомителната агенция Форум 18.

Проектозаконът за Църквите и Религиозните Общности (шести пореден за последните тринадесет години) беше одобрен от правителството на 3 март т.г. и изпратен в парламента въпреки широкото неодобрение, с което беше посрещнат.

Представителството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в Белград, която е ангажирана с проследяването на настоящия проект, е отказала да коментира дискусиите, „поради липса на време да се запознае с последната версия на текста”.

Част от религиозните общности и граждански организации възразяват срещу настоящото разделение на общностите на пет категории с различен статут: Сръбска Православна Църква, шест други „традиционни” религиозни общности, по-малки религиозни вероизповедания, разпознати по време на Комунистическия режим (наречени „вероизповедни общности”), по-нови религиозни общности, кандидатстващи за регистрация (фигуриращи под името „религиозни организации”) и такива, които нямат регистрация. Много секуларисти са разтревожени, че ако проектозаконът бъде приет, това би позволило на „традиционните” религиозни общности – в частност Сръбската Православна Църква – да упражняват прекомерно влияние. Други изразяват своето недоволство за това, че теистичните вероизповедания са защитени, докато другите не са.

На 13 април Коалицията за секуларна държава е внесла в парламента документ от 40 страници с препоръчителни поправки.

Социологически проучвания сочат, че 96 процента от сърбите определят себе си като вярващи, от тях 85 процента принадлежат към СПЦ; данните се оспорват.

Опитите да се отреди привилегирована позиция на Сръбската православна Църква се определят като „явна политическа цел” на този закон, възразяват противниците му.

Според проф. Владимир Илич, директор на Центъра за Развитие на Гражданското общество, този проектозакон изразява напрежението между традиционните църкви и европейските стандарти. „Нашето правителство е раздвоено между европейските стандарти и натиска от страна на местни силови групи и понякога това води до противоречиви положения”, казва той.

„В действителност този закон цели някои църкви и религиозни общности да бъдат в по-тясно сътрудничество с държавата от други”, допълва проф. Илич.

Според становището на министъра по религиозните въпроси Радулович, изказано на 6 март пред телевизия В92, основната цел на този закон е не толкова да определи религиозните свободи, доколкото свободата на вероизповедание е конституционно право, а да гарантира колективните права на религиозните общности.

„Хората върнаха църквите към публичния живот; 96 процента от населението принадлежат към църква или религиозна общност. Ако това е така, ние не сме в състояние да продължаваме да твърдим, че вярата е личен въпрос”, смята Радулович.

Според него религиозните общности трябва да бъдат възприемани като „социален феномен” и „част от публичния живот на обществото”.

Единствена проф. Сима Аврамович от Белградския университет дава обяснение по какъв начин е постигнато противоречивото определение за „традиционната църква”, позовавайки се на договорености с индивидуални религиозни общности, съществуващи от периода преди Втората световна война. „Нужно беше да изберем ясен критерий. Не можехме да приемем броя на вярващите като критерий, ето защо решихме, че всяка църква, която е била разпозната в пред-комунистическата епоха, трябва да получи легален статут”.

Член 12 описва СПЦ като „изиграла изключителна историческа, национално определяща роля в оформянето, опазването и развитието на сръбския народ” – определение, което много други религиозни общности оспорват, доколкото това дава неофициално преимущество над другите „традиционни” религиозни общности.

Според проф. Ракич-Водинович, проблематичен момент в закона е, че: „авторитетът на държавата и религиозните общности се сливат. Там се казва, че държавата няма право да оказва въздействие на религиозните общности, но не се заявява безусловно, че религиозните общности нямат право на въздействие върху държавните дела. Проблемът е, че много от политиците, включително министър Радулович, смятат, че разделението на църквата и държава е дете на комунизма, а не наследство от цивилизацията”.

Въпреки че новият закон, определящ различен статут на различните религиозни общности, все още не е приет, разграничението е в сила според някои от вече съществуващите закони – например този за данъчното облагане, от който са освободени „традиционните” вероизповедания.