Дума: Богословският факултет с нови стенописи на Великден

Зографът Иво Ковачев работи върху евангелските сцени вече половин година

Богословският факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски" грейва с нови фрески за Възкресение Христово. Стенописите, които са работа на зографа Иво Ковачев, всъщност са в коридора на втория етаж. Благодарение на умелото авторско решение обаче те се явяват естествено продължение на миниатюрния параклис, в който на практика няма място нито за студентите, нито за богомолците.

Иво Ковачев полага първите щрихи и мазки за новата си работа на 6 декември 2005 година. Цялата площ, която почти вече е изписал, е от 100 кв. метра. Проектът е одобрен и от архиереите на Светия Синод.

"Правил съм много други стенописи, но тук се чувствам като на изпит. Не е лесно да се работи пред очи, които познават каноните и изискванията на ермениите (задължителните правила на православната църква за зографии, б.а.), още повече пред студенти, които навсякъде като всички млади хора са и най-взискателни", разказва зографът Иво Ковачев.

Стенописите са изцяло с новозаветни сюжети, пресъздаващи евангелски събития, но има и такива, които не присъстват в Светото Писание (Библията), но пък са залегнали в Светото Предание, което православната църква признава също за достоверен източник. Такъв сюжет във фреските е слизането на Христос в ада след Възкресението Му.

Таванът е изписан с четири медальона, издържани напълно в типична българска традиция, със заемки и на възрожденски мотиви. Те са Христос Пантократор, Богородица – Ширшая небес, Бог Саваот и Свети пророк и предтеча Йоан Кръстител. Фонът е син със златни звезди.

Иво Ковачев споделя, че докато е рисувал медальоните, се е притеснявал най-много от  изписването на Бог Саваот.

Този образ още от първите векове на християнството дори до днес изкушава не един и два академични умове да спорят по въпроса допустимо ли е да бъде изобразявано като човешко първото лице на Светата Троица – Бог Отец, или не. Общоприетият начин на изображението е символът на равностранния триъгълник с всевиждащо око в средата. Иво Ковачев обаче след прецизна консултация и благословение от Светия Синод се захваща да направи именно антропоморфното Му изображение.

"Спорът дали да се изобразява или не антропоморфно Бог Отец е много стар. Основание за изображението ни дава иконографският тип, описан в Книгата на пророк Даниил 7:9-13. Другата посока за точността на това изображение е от Откровение 1:14, където се говори, че косите Му са бели като бяла вълна. Това дава основание Той да бъде изобразяван антропоморфно в иконографията", разяснява специалистът и преподавател по църковна археология и християнско изкуство д-р Иван Рашков. Още по време на т. нар. Шестоглав събор, наречен така заради участието в него на шест духовни глави на поместни църкви, в 1551 г., се чуват гласове против. Този тип изображение се появява първоначално в западната иконография, а едва по-късно си пробива път и на изток.

На северната стена са концентрирани сюжетите от двата най-големи господски празници.

Така в православието се наричат празниците, свързани с различни моменти от живота на Исус Христос. В случая става дума за изобразяването на Рождество Христово и Слизането на Христос в ада, за да спаси душите на праведниците, починали преди Неговото Възкресение.

Художникът Иво Ковачев е пресъздал момента от Рождество Христово колкото традиционно, толкова и своеобразно със свое собствено творческо виждане за някои от детайлите.

Вместо традиционния белобрад дядо – сборен образ на покланящите се на Спасителя овчари в пещерата, зографът изобразява овчарче с типично българско калпаче, ямурлук и цървули с навуща. Тримата влъхви вместо на камили, както според библейското описание са се придвижвали към пещерата с Младенеца, тук са възседнали коне. Впрочем да се изобразяват именно върху атове е традиция, навлязла в християнското изкуство още през ХVI век както в източната, така и в западната църква. Нетрадиционен, но напълно в канона тук е образът на Йосиф.

Библейският дърводелец обаче не е над яслата на Младенеца, както обичайно го изписват, а встрани от центъра на композицията, пред входа на пещерата. Седнал е и е оборил глава угрижено върху ръката си, а леко встрани от него съмнения за почтеността на Мария му нашепва грозно гърбаво човече – гротеска, олицетворяваща духа на злото.

На отсрещната стена са сцените Благовещение и Успение на Пресвета Богородица.

Почти готов е стенописът Благовещение, но зографът Иво Ковачев все още прецизира по него някои детайли. По негова преценка последната мазка ще бъде сложена след около два месеца.

"Всеки светски художник има свой собствен почерк, но тук има образци, които не позволяват големи отклонения. Въпреки това Иво Ковачев е успял да внесе свой дух в изографисването на Богословския факултет", обобщава д-р Рашков.

Художникът с име на вятър

Художникът Иво Ковачев – Мистрал, е роден на 15 март 1955 година. Завършил е Художествената гимназия, а след това и Художествената академия, специалност стенопис в класа на проф. Тома Върбанов. Името му по паспорт всъщност е Иван, но с него го водят само по документи.

"Когато ме потърсят по телефона като Иван, направо питам какво да му предам, защото така ме търсят само от институциите", обича да се шегува Мистрал.

Коридорът параклис на Богословския факултет не е първият му стенопис на църковна тематика. Ковачев е рисувал олтара на черквата в столичния кв. "Слатина", зографисал е две черкви в Банско и един болничен параклис в Пловдив.

"Да се захвана с църковна зография за мен бе предизвикателство още от студентските години", разказва Иво Ковачев. На технологиите в тази област го научил, без да крие нито една тайна, проф. Атанас Шаренков.