Диктовка на Ангела
Роман Нови Сладкопевец
Глас на дякон, пение от клира,
златен лъч във димния олтар,
тайнствения говор на Всемира
и мъжа във огнена порфира,
страшен като пламък на пожар.
Не аз, не аз, Господи, го пиша –
друг ми го диктува вътре в мен.
В сенника на нощите ми диша
юношата, ясен като ден.
И дорде зорницата угасне,
с утринните свежи ветрове
идат тези горди, самовластни
и порфирородни стихове.
Публикувано в „Българска християнска лирика”, Т&Т, София 1991 г.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си.
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
За дарения по банков път, използвайте тази сметка: Титуляр: Фондация Покров Богородичен, банка:Обединена българска банка, IBAN: BG90UBBS81551067092215
