Новинар: Чудесата в Мало Бучино

Вярвате ли в чудеса? А вярвате ли в това, че чудеса се случват и в полите на Люлин планина? Сред красотата на зелените хълмове откривате софийското село Мало Бучино и неговите 431 жители (статистиката е от миналия септември – б.а.), които вярват в пророческите сънища. Знак за вярата им е храмът "Св. Спас", построен именно защото е бил сънуван.

Преди малко повече от 20 години Виолета и Васил изпращат сина си Асен войник в поделението в Балчик. Далече е и съпрузите се молят и надяват да преместят детето им по-наблизо, за да го посещават по-начесто и да могат да му пращат повече подаръци. Както се надяват и го мислят, така изгубват връзка с Асен. По телефона им казват, че не е вече в Балчик, но къде е – не се знае. От тревога и грижи майката загубва съня си и по цели нощи седи, плаче и мисли. "Десет дена така, разказва Виолета. Най-после една нощ заспах и сънувам Богородица. Идва и ми говори. Синът ти Асен е тук, до София е. А ти жалиш ли олиото, пита ме Богородица." Виолета казва, че не жали олиото, затова в съня й е посъветвана да купи бутилка, която да разлее в кандила и да запали светлини при основите на разрушената стара "черква". Това е първият път, когато Виолета сънува подобен пророчески сън. Потресена е от случилото се и в 2 часа вече е будна и трескаво чака утрото, за да отвори магазина и да купи олио. На зазоряване буди и съпруга си Васил, за да му разкаже и на него за съня, Богородица и намирането на Асен. Съпругът трезво напомня на жена си, че мястото на старата черква вече е продадено на частник и не може току-така да си влиза и да пали свещи. Виолета настоява да изпълни съня си. Отива с бутилката олио, пали свещи и кандила, които разполага по камъните от основите на разрушения храм. Едно кандило обаче не горяло и Виолета се сетила, че указанията били да излее цялото олио, а тя била оставила малко на дъното. Когато изпразнила бутилката, всички свещи и кандила започнали да пламтят, майката видяла усмихнатото лице на Богородица, усетила спокойствие, а същата вечер синът й Асен се прибрал у дома в Мало Бучино.

Семейството започнало да разказва историята за пророческия сън на Виолета, споделели и с местния поп. А той отсякъл: "Богородица си иска черквата. Върху основите на разрушения храм трябва да вдигнем нов." Така жителите на Мало Бучино започнали да събират дарения за бъдещата черква. Отишли да преговарят със собственика на мястото да се откаже от него. "А той от години го имаше това място, земята, но нищо не можа да построи там – или не искаше, или Господ не му даваше", обяснява Виолета. Три пъти стрелял собственикът на мястото по пратеници за преговори с него. Опитвал и да разтури курбана, който Виолета и Васил започнали да правят около старите основи на храма, както била родовата традиция на деня на свети Спас, в първия четвъртък на юни. Минали години, толкова, че името на бившия собственик на парцела не се помни, но хората помнят, че накрая той се предал и се съгласил да се премести на друг парцел. Някъде по това време в историята се намесва и основният дарител за строежа на храма. Един ден, както местният поп Ангел си пътувал в междуселския автобус, отново разказал историята за пророческия сън на Виолета и как хората събират пари, за да изпълнят волята на Богородица. Разказа чул и млад мъж, който веднага поискал попа да го заведе на мястото. Оказало се, че Валентин също имал лична история, заради която искал да построи църква. И така на мястото, където преди векове е била страта черква, сега е китният малък храм "Св. Спас". За него се грижат Виолета и съпругът й Васил, синът им Асен също помага, неговият сън и той. Поп Ангел идва да прави служби и да осветява нови икони. В двора на черквата е запазен камък от основите на стария храм. За него хората твърдят, че е вълшебен, има лечебна сила, успокоява и е събрал енергии от Космоса, с които зарежда, ако приседнеш наблизо. Виолета обаче твърди, че за нея не е полезно да е край камъка, но с уважение разказва чудната му история. Камъкът на няколко пъти е бил преместван и се е връщал на мястото си. През годините различни хора си го харесвали, за да го сложат в основите на къщите си. Стигнал и до Перник чак. Връщали го на старото му място, защото камъкът носел болести и неволи на хората, които си го присвоявали. Щом го извадели от дома си, за да го закарат в Мало Бучино, нещастията също си тръгвали, даже нови радости ги настигали, разказва притчата Виолета. Тя самата не е имала пророчески сънища от вечерта след първия опит за освещаване на новата черква. Първия път освещаването според нея не станало добре – прекалено много хора имало, не се чували песнопенията и тя останала недоволна. Вечерта на сън й се явили Иисус Христос и апостолите. Били застанали край дървото до входа на новия храм "Св. Спас" и си говорели какъв е хубав и как добре е минало освещаването му. "И Светата Майка цял ден сред хората беше, усмихната и доволна", казал на Виолета Христос. Този сън успокоил жената и засилил още повече вярата – нейната и на съселяните й, и обичта им към местната черква.