Те говорят за Истината, като стоят извън Истината

Политически сили се опитват да узурпират и подменят това учение и да го направят придатък или дори слуга на политическия и обществения живот. Те използват отделни лица от църковната йерархия, за да постигат целите си.  Тези лица са т. нар. политически икуменисти. През 1948  се създава Световният съвет на църквите (ССЦ) със седалище в Женева, който е механичен конгломерат от различни изповедания. От този момент нататък, когато се каже “икуменизъм”, почти никой не възприема първоначалния смисъл на това понятие, а се разбира съвременното движение за обединение на всички християнски деноминации. А на  един по-следващ етап – и на всички религии. Поведението на политическите икуменисти е опасно, защото, спекулирайки с най-съкровените чувства на  вярващия народ, те го подвеждат в погрешна посока, обслужвайки почти винаги политически интереси. Политическите икуменисти са опасни и лукави. Те

обслужват политически интереси

прикривайки се зад маската на вярата и благочестието. Когато до виден политик или бизнесмен застане един архиерей, някак по особен начин олекват  греха и вината на  политика или бизнесмена  в очите на вярващите. Ако св. Иоан Златоуст беше стоял на паради до царица Евдоксия, дали щеше да има силите да я изобличава? Политическите икуменисти в крайна сметка винаги застават на страната на властта срещу собствения си народ.  Това е историята на революцията в Русия.

По стечение на обстоятелствата в един по-ранен период от моя живот познавах отблизо такива икуменисти, свързани със ССЦ. Ако бях останала  само  с тяхното знание, сигурно никога нямаше да се запозная с истинското учение на Църквата. Това са

хора атеисти,  най-често свързани със службите

и тяхното участие в ССЦ  не е повече от дипломатическа работа. Слава Богу, че завинаги разбрах, че политическият икуменизъм няма нищо общо с православието, а е просто един не толкова труден път към слава и пари. Но не можеш да продадеш “Небесното миро” – Христос, за тридесет сребърника и  после да не платиш скъпо. Казвам това отговорно, познавайки част от най-съкровения живот на тези окаяни хора.

Напоследък се чу, че след завръщането на нашата делегация от Порто Алегре, към България  отново е отправена  покана за връщането ни в ССЦ. В печата бе изказано съжаление, че през 1998 БПЦ е напуснала ССЦ. Истина е, че всичко това се случи под натиска на Божия народ и на няколко епископи, които съзнаваха  безсмислието на  нашето присъствие в ССЦ  в този му вид.

Но в ССЦ не се е променило нищо

което да ни мотивира да се върнем там. Предлагам да започне дискусия на тази тема. Ние имаме прекрасни православни сайтове, богословски образовани и най-вече  честни хора, които трябва да дадат мнението си по този въпрос. Ако това не се случи,  политически спекуланти, макар и облечени в раса, ще подменят избора на нашия народ. За разлика от политиката обаче веровият избор касае спасението ни и вечния  ни живот. И всеки от нас един ден ще трябва да даде отговор пред  Праведния Съдия.

Ще припомня, че ССЦ е конгломерат от псевдотолерантности към женско свещенство, към хомосексуалистите, към езическите ритуали на аборигените и т. н. Сигурна съм, че ако Фройд беше жив, би изрекъл изобличителни слова за тази организация, в която се толерира патологията в повредената човешка природа. А какво ли биха правили политическите архиереи, които са там, уж

за да лекуват чрез любов

Бих могла да се  дистанцирам от категоричните оценки, че  въобще не бива да участваме в ССЦ (строго погледнато, никой не ни принуждава да го правим, католическата църква например е само наблюдател), но съм категорична, че в ССЦ не бива да ни представляват  политически икуменисти –  хора, богословски неграмотни и жадни за пари и власт. Мисля, че в тази обществена дискусия трябва да се включи и епископатът на БПЦ, така както това се прави в други държави, където миряните задават въпроси, а епископът отговаря. Така всеки може да чуе гласа на Църквата в лицето на епископа.

За съжаление една

ужасна подмяна грози Църквата

И тя е в това, за което говореше един  от най-духовните мъже на нашето съвремие, православният американец о. Серафим Роуз. Той предупреждаваше, че  православната църква може формално да остане вярна на догматите и каноните, но всъщност отвътре  да бъде изпразнена от съдържание и подменена. И още нещо – лъжа е, че политическите икуменисти  участват в междурелигиозните форуми от любов към другите. Те отиват там  от корист, експлоатирайки най-съкровените чувства на своя народ – онази дълбока и естествена потребност да живее в мир с евреи, мюсюлмани, езичници. Те говорят за Истината, като стоят извън Истината.

Преди време се сблъсках със следния случай. Мъж и жена, които живееха на семейни начала, бяха сполетени от голяма беда – почина шестмесечното им некръстено дете. Те искаха да се извърши опело над него. Свещеникът, при който отидоха, им обясни  защо това е невъзможно –  Църквата не опява  некръстени хора. Той се сблъска с техния ужасен гняв и бунт, граничещ с бунт срещу немилостивия  Законодател.

Този свещеник бе добър човек

и по своему скърбеше за тези хора и за това, че не е бил разбран. След около три месеца те отново го потърсиха, този път, за да ги венчае. И бегло споменаха, че се е намерил свещеник, който да опее тяхното дете… срещу пари.

Защо тези хора се върнаха при първия свещеник,  на  когото се разгневиха, считайки го за жесток? Защото в негово лице се срещнаха с категоричните правила на Църквата.

Голямо е безумието на политическите икуменисти, които с цената на много компромиси предават православието  в името на една сладникава и човекоугодна любов. Но вместо да утешат човека, го тласкат към още по-голяма безнадеждност. Затова един съвременен богослов казва, че политическият икуменизъм е път от земната любов към вечното блато.

Политическият икуменист най-спокойно би могъл да бъде наречен най-долен популист. Защото ако един кмет е популист, когато обещава, че ще премести  бунището, а не го прави, политическият икуменист  убеждава хората, че

бунището не мирише чак толкова лошо

Как ще помогнеш на другия, когато неговите рани загнояват и смърдят, когато той е обезсмислил дори светостта на собствения си живот, когато  уж в името на своя бог  принася и себе си, и другите  в  жертва?  Как ще му помогнеш да разбере заблудата си? Като му казваш, че християнският  Бог  и  неговия  бог  са едно?

Аз не вярвам, че тези икуменисти  могат да обичат  друговерците  и че  правят  всичко това от любов и в името на европейското единство. Православието е терапевтично познание. То е съхранило най-истинските лекарства, с които Църквата разполага още от времето преди разделението през ХІ век. Това, че онези,  които  пазят рецептите за тези лекарства, често са недостойни, не означава, че лекарствата не  действат.

Политическите икуменисти в своята безпринципна толерантност

не могат да бъдат лекари

Православната Църква никога не е заклеймявала нито едно морално престъпление, но тя винаги е гледала на неговия носител като на болен човек, който се нуждае от адекватно и изпитано лечение. Затова смятам, че нашето присъствие в ССЦ в лицето именно на тези  представители и чрез тези средства  е поведението на  некадърен лекар, който за да печели пациенти и  пари,  лъжливо успокоява с “билки от Хималаите”, докато туморът  расте.

Не е достойно да стоим в ССЦ като неми наблюдатели или участници. Ето например един резонен въпрос, който биха задали   много религиозни хора: Как да повярвам в догмата за непогрешимостта на папата, когато предишният папа  осъждаше кръстоносните походи, а сегашният обяви пак така  “непогрешимо”, че кръстоносците са  мъченици за  вярата. Ако те са мъченици, какви са тогава  нашите 26 зографски мъченици на Света гора, запалени живи в кулата на манастира  от кръстоносците? Православните икуменисти по дълг трябва да попитат  за това папата. И

не  от  реваншизъм, а поради  верови причини

Когато папата беше на посещение в България, тук  беше и един мой познат италианец, бизнесмен, собственик на болници,  ревностен католик. Той ми каза: ”От моята баба зная, че вашата религия е по-древна от нашата”. Той знаеше и това, че  от най-дълбока древност всички епископи по света са равни по достойнство и  затова му направи впечатление, че нашите епископи прекалено ниско се кланят на папата. Трудно ми беше да защитя поведението на  епископата  пред този честен католик.

Искам да бъда разбрана правилно. Другостта е реалност. Аз не съдя  нито протестанти, нито католици, нито евреи, нито мюсюлмани, нито езичници. Имам приятели  от различни вероизповедания. Част от тях са преминали в православието от други религии, търсейки Истината и жадувайки Истината. Често спорим, но никой  не иска  от мен да отстъпвам от вярата си. Догматите и каноните на православната Църква, които ревниво са пазили нашите предци, не са  нещо застинало във времето, от което аз трябва да се отърсвам. Те звучат несъвременно, само когато поради недостатъчно  познаване ги използват  заблудени или некомпетентни хора.

Човекът, създаден по образ Божи

независимо от кое вероизповедание е,  носи в себе си  знанието за  милост, истина, любов и справедливост. Християнството  според определението на Паскал е съчетание от външни обреди и съкровени чувства. За политическия икуменист обаче християнството не е съкровено чувство, а външна обредност за пред своите. И в обкръжението на онези, които смятат, че тази обредност е нещо безсмислено, той се разсъблича от нея. Така – и без съкровените чувства,  и без външната обредност политическият икуменист  остава…гол. 

Моля за дискусия в медиите всички онези, които Христос е облякъл чрез кръщението в Своята благоуханна одежда. Вярвам, че

младите хора, които са  духовно грамотни

трябва да поемат мисията на лекари. Те, макар и плахи, и неуверени,  познават рецептите, които са ни оставили светите отци. Това е честното поведение на православния икуменист в най-истинския и първоначален смисъл на това понятие. За да излекуваш другия, който е болен, първо трябва да поставиш точно диагнозата, а след това да понесеш греха му, без да го съдиш, но и без да го лъжеш, че е здрав. По този начин ще излекуваш и него, и себе си. Днешните политически икуменисти са измамници, които почти винаги очакват  само да им се  плати. Мисля, че това е долно поведение към онези, които очакваме да ни приемат в Европа  и които често  са по-искрени и по-доверчиви от нас.

Ето защо на политическите икуменисти ще кажа: Не Църквата се е разделила. Хората са се разделили и за съжаление нямат силите да лекуват чуждите рани. Единственото, което ни остава, е да лекуваме собствените си рани, употребявайки най-изпитаните лекарства, които православието ни е оставило.