Новинар: Парче от кръста на Христос

Уникален кръст привлича от няколко дни стотици посетители в Националния исторически музей. Реликвата е изработена от сребро с масивна позлата и според специалисти в нея е вградено парче от кръста, на който е разпнат Христос.

Уникалният предмет е от ХVII век и върху него са гравирани 15 сцени, следващи архаичната иконография.

В средата на предната страна на кръста е оставен отвор, в който е положено парче дърво. След реставрирането се оказва, че под металния обков за това парченце дърво е направена специална дървена рамка с легло, върху което има следа от смола, тъкани и златен прах.

Реликвата е с неизвестен произход, но вярващите смятат, че има целебна сила.

Впечатляваща е и другата експозиция в обновената зала N4, която представя средновековните български златни и сребърни съкровища. По своето художествено майсторство те не отстъпват на тракийските и в някои отношения ги надминават. До този момент те са били съхранявани в различни секретни фондове и затова не бяха известни на широката публика. Сега за първи път те се излагат, след като са били подложени на дългогодишна консервация и реставрация.

Акцент в експозицията са паметниците от т.н. Военен фонд, който доскоро бе засекретен. Историята на тяхното съхраняване започва през 1916 г., когато директорът на Народния музей Богдан Филов констатира в писмо до министъра на отбраната, че в Балканската, Междусъюзническата и началните месеци на Първата световна война много паметници на културата стават жертва на военните действия.

Гръцката армия подпалва манастирите при Струмица, английската артилерия съсипва Слимишкия манастир в Препа и катедралния храм в Дойран и т.н.

Движимите паметници се разграбват или от местното население, както става в Охрид, или от самите войници и офицери от воюващите армии, вземащи си "за спомен" ръкописи и църковна утвар. Затова се създава разузнавателен отряд от 200 учени и помагащи им войници, които за 3 години събират ценностите в застрашените райони и ги изпращат в Народния музей в София.
Общият брой на тези паметници е повече от 400. Между тях са златната корона на охридския патриарх златообкованото евангелие на Теофилакт Български с изображения от живота на Христос и св. Климент, златни и сребърни кръстове.

Запазени са и много накити, изработени от водещи художествени школи като Чипровската златарска школа и Охридската.

Те показват връзката на родното със западноевропейското изкуство. За първи път са показани и много икони, намерени в малки провинциални манастири.

Изключителна по своето майсторство е Дарохранителница от манастира Дечани – създадена в Чипровската златарска школа през 1626 г.

Тя е от сребро, позлата, скъпоценни камъни и впечатлява с изящно изработените библейски сцени и персонажи. За разлика от повечето творби на християнското изкуство, на нея са изобразени няколко голи фигури, които следват стила на късната античност.

В залата са представени и две олтарни двери от Охрид, които свидетелстват за високите достижения в дърворезбата и иконописта от 15 век. Сред непоказваните находки са мощехранителница от манастира "Св. Наум" край Охрид и сребърна дарохранителница от същия манастир, изработена през 1833 г.

Акцент в изложбата са различни паметници, свързани с богослужебната практика. Сред тях са църковни тъкани, украсени със златна и сребърна сърма и обшити с перли, мощехранителници със скъпооценни камъни, множество кръстове, под чиито обкови векове наред са се съхранявали реликви.

Добре запазени са и много потири, кадилници и кандила, сред които най-голямо е сребърното кандило с тегло 15 кг.

Задължителен богослужебен инвентар за пътуващите монаси, които събирали помощи за манастирите, са били таксидиотските кутии. В колекцията на НИМ са запазени такива кутии, подплатени с кадифе и украсени със златни и сребърни релефи.

За първи път в обновената зала е поставена специална витрина, в която са показани лични вещи на Апостола. Те включват неговата кама и бинокъл, както и снимки и документи.

За първи път са представени десетки оръжия от 15-и – 19-и век – саби, пушки, ятагани, инкрустирани със седеф, злато и сребро и свързани с развитието на националноосвободителното движение.

Уникални са и експонатите, включени в друга изложба в НИМ – "Сухо злато, чисто сребро". Тя включва 300 предмета, предимно накити от 15-и до края на 19-и век. Те впечатляват с филигранната си изработка, която следва традициите на българските средновековни накити. В част от тях се забелязват елементи от ориенталското изкуство, чието влияние е неминуемо. Най-характерният детайл от Изтока са висулките с множеството звънтящи при движение пластинки. Този тип елементи са много специфични и за накитите от 19-и век, когато се срещат едновременно арабески и западноевропейски барокови декорации.

Голяма част от орнаментите свидетелстват за християнската вяра на жените, които са ги носили. Те са вярвали, че образите на светци и библейски сюжети предпазва от лоши погледи и зли сили.