РЕШЕНИЯ НА ЧЕТВЪРТИЯ ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР



2-4 юли 1997

Четвъртият църковно-народен събор с отговорност пред светата Българска православна църква, народ и държава, в заседанието си на 2-4 юли 1997 година, взе следните решения:

1. За членове на бюрото – секретари избра: свещеник Петко Балджиев (82 гласа), прот. Йосиф Серев (60 гласа), Войно Войнов (68 гласа) и Велка Ганчева (53 гласа), съгласно чл. 132 от Устава на БПЦ.

2. За членове на Комисията по пълномощията избра: Доростолския и Червенски митрополит Неофит, прот. Петко Пандов, прот. Тодор Иванов, Ивайло Йорданов и Стефан Митев.

3. За членове на Комисията по поздравленията избра: Старозагорския митрополит Панкратий, иконом Николай Коцев, Стоян Тодоров и Георги Мекерев.

4. За членове на събора – пет духовни лица и пет миряни – общественици, съгласно чл. 29, т. 6 от Устава на БПЦ, избра: духовни лица: архимандрит Гавриил (71 гласа), иконом Милко Топузлиев (54 гласа), прот. Васил Коцев (53 гласа), иконом Спас Михайлов (43 гласа) и прот. Величко Михайлов (33 гласа); миряни: Александър Господинов (72 гласа), Марин Буров (70 гласа), Николай Хаджиев (70 гласа), Тимо Златанов (67 гласа) и Стоян Могилков (65 гласа).

5. Приема с промените и допълненията Правилника за вътрешния ред на Четвъртия църковно-народен събор.

6. Изложението на Св. Синод за състоянието на Българската православна църква да не бъде четено в цялост, а само началото, по-важните раздели и заключението, тъй като е раздадено на членовете на събора и те са запознати със съдържанието му.

7. Избира за говорител на събора господин Николай Хаджиев, директор на Националния църковен историко-археологически музей.

8. Одобрява текстове за благодарствени писма до предстоятелите на Поместните православни църкви, изпратили свои представители на събора, до г-н Иван Сунгарски, председател на Парламентарната комисия по правата на човека и религиозните изповедания, за поднесеното приветствие, до г-н Иван Костов, председател на Министерския съвет на Република България, за присъствието на представител от Дирекция по вероизповеданията, до княз Кирил и до гоцеделчевската общественост за изпратените поздравления.

9. Одобрява следните синодални наредби (чл. 108, т. 8 от Устава на БПЦ):

а) 04.07.1963 г. – за устройството и управлението на Българската православна епархия в Америка и Австралия.

б) 19.11.1968 г. – за попълване списъците на епархийските избиратели.

в) 04.07.1969 г. – за допълнение и изменение на чл. 4 от УБПЦ, относно задграничните епархии на БПЦ.

г) 04.07.1969 г. – за устройство, функциониране и задължения на Музейния комитет.

д) 05.09.1969 г. – за реда и условията, при които може да се отпускат за временно използване църковни икони на нецърковни учреждания.

е) 13.06.1972 г. – за сливане на Акронската и Детройската епархии в един общ диоцез на Акронската епархия.

ж) 17.04.1986 г. – за каноническото устройство и управление на българските задгранични източно-православни епархии и църковни общини от Българската патриаршия.

з) 17.12.1993 г. – за назначаване на наместник на овакантен митрополитски престол.

и) 28.02.1994 г. – за възстановяване на историческото седалище на Неврокопска епархия в гр. Гоце Делчев (Неврокоп).

10. Приема предложените от Св. Синод изменения и допълнения в Устава на Българската православна църква. Направените допълнителни предложения ще бъдат разгледани в определената от събора комисия, която ги внася за обсъждане и решение в следващо съборно заседание.

11. Определя Високопреосвещения Видински митрополит Дометиан да възглави Комисия по проекторешенията с членове от всяка епархия.

12. По случай навършването на 2000 години от рождението по плът на Господ Иисус Христос предлага на Светия Синод да оповести програма пред православния български народ за достойното отпразнуване на годишнината.

13. В своето устройство и управление Българската православна църква е автокефална, тоест самоуправляема, и тя е неотделен член на Едната света, съборна и апостолска църква.

Историческият опит в последните 53 години доказа, че намесата на държавни органи в нейния каноничен, административно-устройствен и духовно-просветен живот е пагубна както за Църквата, така и за народа и държавата.

Съборът апелира към законодателната, изпълнителната и съдебната власти, чрез действията си да не препятстват, а да съдействат Църквата да изпълнява своята спасителна мисия в обществения живот за благото на род и Родина.

Православното изповедание в България да получи конституционен статут на официално изповедание на Българската държава.

Сега действащият Закон за изповеданията от 1949 г. в много отношения е противоцърковен. Подготвяният нов Закон за изповеданията да бъде обсъден и съгласуван с БПЦ.

14. В новите тежки за българския народ икономически реалности Българската православна църква настоява пред съответните държавни и общински органи за пълна и безусловна реституция на всички църковни имоти със закон.

Българската православна църква да бъде освободена от данъци, мита и такси, и да бъдат въведени данъчни облекчения за нейните дарители съобразно съвременната европейска и световна практика. Да бъде предвидена и осигурена субсидия по държавния и общинските бюджети за съхраняване на църковно-историческото и културно наследство, подпомагане на храмостроителството и духовно-просветната дейност.

Чрез закон държавата да защити изключителното право на Църквата да произвежда и разпространява предмети за църковна употреба.

15. Да бъде въведено православно вероучение в училищата под духовното ръководство на БПЦ; БПЦ да има изключителното право духовно да обгрижва армията, полицията и лишените от свобода; да има възможността за проявяване на душегрижие в болничните заведения, старческите и инвалидни домове и сиропиталищата. Съборът предлага на Комисията за радио и телевизия към Народното събрание да направи всичко необходимо за придобиване право на ефирно време в националните средства за осведомяване (телевизия, радио), в които да се излъчват богослуженията по време на големите господски, богородични и национални празници; да се предостави също така подходящо време за просветни, детски и популярни православни програми.

16. Четвъртият църковно-народен събор застава на твърда позиция срещу сектантството във всичките му прояви.

Апелира към държавата да спазва собственото си законодателство и да предотвратява навлизането и дейността на зловредни за народа и държавата сектантски учения.

17. Епархийските началства отново да приканят енорийските свещеници да възстановят православните християнски братства и младежки православни християнски дружества за възпитание във вяра, добродетелност, морал и родолюбие.

18. Съборът апелира Църквата, държавата и благотворителните организации да обединят усилията си за насърчаване на съвместната социална дейност.

19. При благовремие да се създаде специален фонд за социално подпомагане на клирици, просветни и административни служители; да се построят и поддържат домове за стари, немощни и овдовели духовници и миряни; да се продължи полагането на грижи за издръжката на презвитери-вдовици и сираци от семействата на свещенослужители и църковнослужители; да се отпускат помощи на свещенослужители и църковнослужители с ниски доходи и пенсии.

20. Съборът настоява правителството да съдейства да бъдат върнати на Църквата отнетите храмове и манастири.

Да се полагат грижи за умножаването на манастирските братства.

Да не се допуска строеж на питейни, увеселителни и други неподходящи заведения в манастирите и в близост до тях, а съществуващите такива да се премахнат.

Да се преустанови започналият процес на одържавяване на храмове, манастири и църковни сгради, ползвани като музеи. Институтът по паметниците на културата да реставрира църковно-национални обекти само с писменото съгласие на Св. Синод.

Св. Синод и епархийските началства да отправят своите основателни искания до прокуратурата по места за връщане на иконите, собственост на църковните поделения. За изложби в Родината и чужбина да се правят копия на оригиналните икони и църковните утвари.

21. Епархийските началства строго да следят за съблюдаването на каноническите изисквания за клирическо служение и църковна дисциплина от духовниците. Да се поощрява използването на съвременния български език в богослужението.

22. Разколът като пагубно явление в живота на БПЦ е осъден с решенията на Архиерейските събори на БПЦ въз основа каноните на светата Православна църква.

Четвъртият църковно-народен събор осъжда разкола и действията на отпадналите от единството на Църквата и изразява дълбоко съжаление, скърби за отпадналите от единството на Църквата и в името на любовта Христова ги призовава към истинско покаяние и завръщане по съответния каноничен ред в лоното на Майката Църква, като изпълнят решенията на архиерейските събори.

Съборът призовава родолюбивата българска общественост да съдейства за преодоляване на разкола.

23. Съборът призовава представителите на БПЦ зад граница да продължат усърдното обгрижване на българските църковни общини за тяхното духовно и морално укрепване.

Светият Синод да полага грижи за всички сънародници извън пределите на Родината.

Съборът настоятелно моли правителството да съдейства на Св. Синод за духовното обгрижване на българите извън страната, където няма наши организирани български църковни общини.

24. Съборът единодушно осъжда всички репресивни действия на безбожния комунистически режим срещу Българската православна църква и нейните верни чеда.

Четвъртият църковно-народен събор се прекланя пред паметта на жертвите на комунистическата власт и моли извинение и прошка от българския народ за всичко онова, което клир и миряни не са успели да направят в тяхна защита.

25. Четвъртият църковно-народен събор се откри на 02 юли 1997 година и в своята пълнота е постоянно действащ орган през четиригодишния си мандат, съгласно чл. 39 от Устава на БПЦ.

Между сесиите му работят следните комисии, с председател архиерей и членове – двама духовници и двама миряни – от състава на събора:

а) Юридическа комисия – Неврокопски митрополит Натанаил;

б) Икономическа комисия – Варненски и Великопреславски митрополит Кирил;

в) Комисия по социалната дейност – Врачански митрополит Игнатий;

г) Комисия по кадровите въпроси – Старозагорски митрополит Панкратий;

д) Комисия по просветна и възпитателна дейност и противодействие на сектите – Великотърновски митрополит Григорий;

е) Комисия по междуцърковната дейност и връзки с обществеността и масмедиите – Видински митрополит Дометиан;

ж) Комисия за отношенията между Църква и държава – Доростолски и Червенски митрополит Неофит;

з) Комисия за издирване на избитите, мъчените и безследно изчезналите духовници и църковнослужители по времето на тоталитарната власт и издигане на мемориал в тяхна памет – Велички епископ Галактион.

При необходимост комисиите да привличат специалисти.

Комисиите да започнат своята работа след 15 септември и да се отчетат за дейността си на следващата сесия на IV Църковно-народен събор, съгласно чл. 39 от Устава на БПЦ. Комисиите да изпратят изготвените материали в Св. Синод в срок от шест месеца.

26. За членове на Върховния църковен съвет, съгласно чл. 42 и чл. 126, т. 4 от Устава на БПЦ, избра:

духовници: иконом Милко Топузлиев (63 гласа) и иконом Николай Коцев (46 гласа); подгласници: прот. Мина Минчев (36 гласа) и иконом Борис Хаджистоянов (19 гласа);

миряни: Аспарух Карастоянов (65 гласа) и Кирил Льосков (48 гласа); подгласници: Кольо Божков (11 гласа) и Андрей Кирилов (9 гласа).

27. Четвъртият църковно-народен събор отправя Възвание към клира, монашеството и народа, което да се прочете от църковния амвон в българските храмове.

Членовете на Четвъртия църковно-народен събор изразяват съжаление, че поради краткостта на времето не са успели да обхванат в пълнота наболелите в последните петдесет и три години проблеми, но с вяра и упование в Бога ще се трудят за осъществяване на приетите решения и ще продължават през мандатния период от четири години да полагат усилия и старания ЦЕРКВИ И ОТЕЧЕСТВУ НА ПОЛЬЗУ.

КОНЕЦ И БОГУ СЛАВА!

Председател на Църковно-народния събор

+ МАКСИМ

Патриарх Български

Членове на бюрото:

1. Свещ. Петко Балджиев

2. Прот. Йосиф Серев

3. Войно Войнов

4. Велка Ганчева

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...