Нощта шуми
Нощта шуми с крила над планината,
снегът на бели гроздове вали.
И, сгушен мълком, дебне светъл вятър
там в меките люлякови мъгли.
Стоя. Насипва. Цял потънах вече –
главата ми остава само вън.
И знам, че туй е сетната ми вечер,
и тоя сън – последният ми сън.
И знам, че няма връщане от тука,
но чакам пак и тръпна във нощта –
и в моя взор, заключен с ледни куки,
пак грей любов и жажда през леда.
И ето: виждам сребърна одежда
и златен кръг, и румени страни,
и Сам Христос над мен глава привежда,
и буди ме и шепне ми: стани!
Стани и пей: душата ти е млада,
вземи, що сляп отмина във света:
небето, зноя, синята прохлада,
ръцете и засмените уста.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си.
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
За дарения по банков път, използвайте тази сметка: Титуляр: Фондация Покров Богородичен, банка:Обединена българска банка, IBAN: BG90UBBS81551067092215
