L’enfer, c’est les autres

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това
на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
Мат. 25:40

Казвам ви, че наказваните в Геената от бича на любовта са поразени.
Исаак Сириец **

“Другите – това са Адът”; тъй правдата на Ада
Адът изповяда.
Разум, разбери: в другия,
във всеки друг, във всеки, който
аз не съм, посреща ме неотменимо
Единственият и Единният – чуй,
Израилю! *** – и неотменимо Той се връща
към Своето единство, и свръх всички
отделяния и разделяния Той е онова,
що на другия отдадено е: хляб – и камък,
любов – и нелюбов. И макар на другите
да са безброй, безчет тълпите;
и макар за земното ни чувство близостта
да е липса на пространство, що ни задушава, –
Той от Себе си не може да се отрече: за приятеля –
и Приятел е, и Приятелството въплъщава; за нелюбовта
– наистина е Друг. Любовта като любов
е огън нетърпим, неотразим,
преизподнята измъчващ. За Геената
затворът на неразделността блажена
е липса на пространство, що я задушава.

Друг ли – или “Друже”; всеки ли – или
“Любими”;
враг ли – или “Боже”. Не може Бог да няма
и всичко в огъня на любовта Му се намира,
и огънят за всички е един; но Бог е Ад за Ада.

Москва, 1986

* “L’enfer c’est les autres” (фр. “Другите – това са адът”) – популярна крилата фраза от пиесата на Ж. П. Сартр “При закрити врати” (“Huis clos”).

** Исаак Сириец (Сирин) – светец, аскет, един от Отците на Църквата. Живял през VІІІ век, епископ на Ниневия.

*** “Чуй, Израилю!” (евр. shemah Israel) или “Слушай, Израилю!” (Втор. 6:4) – думи, с които се въвежда знаменитото изповядване на единния Бог, който трябва да възлюбим “от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили”.

Превод: Емил Ив. Димитров

© LiterNet

Дарение с кредитна/дебитна карта