Какво е домашна молитва?

Живеем във време, когато пред нас като християни стои едно голямо предизвикателство, може би по-голямо от всички ереси и това е секуларизмът, т.е. осветскостяването на Църквата.

Стремежът на секуларизма е да изтласка християнството в живота на човека до някакво частно дело, което няма връзка с реалния живот. Секуларизмът изисква да бъдем само християни, когато сме в семейството си скрити от другите и затворени в домовете си. И така, живеейки в тази шизофрения, да превърнем вярата си в правила и норми, а Църквата – в институция.

Пиша всичко това, защото ми се струва, че днес много хора питат за частно молитвено правило, домашни молитви, касаещи личния им живот, изпълнен с много проблеми. Според мен тази тенденция се задълбочава.

На пръв поглед мнозина ще кажат: „в това няма нищо лошо, добре е, че хората все пак се молят”.

Проблемът обаче е в индивидуализма и тази самост на молитвата. Мнозина обичат да влизат в храма, когато са сами, дори са доволни от тази своя практика, разграничавайки се от “неделните” християни като такива, които афишират своята вяра.

Тези хора си представят молитвата като духовно усъвършенстване или терапия, целяща решаването на житейските им проблеми, телесни недъзи и сбъдване на плановете им. Това само по себе си не е лошо, но молитвата има друга цел.

За християните най-важната молитва винаги е била евхаристийната, общата молитва на светата Литургия: молитвата, на която всички се молим с „едно сърце и една уста”; молитва, чрез която се превръщаме от смъртни индивиди в безсмъртни личности, заради съединението ни с Господа Иисуса Христа и един с друг.

Всички други молитви, които четем в “домашни” условия, трябва да са подготовка и път към тази обща молитва.

Забележете, че в нашите молитвеници, молитвите написани там се използват от църквата в нейното общо богослужение. А тези т.нар. „частни” молитви, които се четат например над болен, имат за цел възстановяване на здравето на този човек, за да може той да се върне в събранието, в литургичната общност, „та да прослави Бога”. Молитвите за задомяване се четат, за да може самотният християнин да намери своята половинка и заедно да са едно в Христа; молитвите за покаяние – за да можем да се върнем на Божествената трапеза.

С една дума, няма индивидуални молитви, това са молитви касаещи събранието, т.е. Църквата.

А колкото до въпроса кой може да ги чете, препоръчвам ви да се съберете събота вечер вкъщи и всеки да прочете по една песен от Правилото преди свето Причастие в молитвеника и заедно в неделя сутринта да се причастите с позволение на вашия енорийски свещеник. Това би било целта и завършекът на вашата „домашна” молитва.

Ваш в Христа: о. Добромир