Относно частната молитва?
Бих искал да допълня, че самата частна молитва е също важна и не трябва да се изоставя. Като пример бих посочил утринните молитви, предвидени в молитвениците за миряните, които продължават около 30 мин., както и тези преди сън или пък преди причастие, а също и молитвата „Отче наш”, която е добре да се казва от всички заедно било преди обяд на масата или по друго време. Отговорността за това трябва да носи главата на семейството, който е глава и на домашната църква. Добре е децата също да се приучват в молитвени навици; има специални молитвеници за деца. Трябва децата да се молят за своите родители и близки, както пък родителите – за своите духовни бащи (това обикновено са енорийските свещеници) и т. н.
Надявам се, сте съгласни с мен, ако не – моля, простете ми.
Никой не оспорва полезността на молитвите в молитвениците, „Отче наш”, благодарствените молитви на трапезите и правилата преди свето Причастие.
Просто исках да посоча центъра, към който те се фокусират, и реалната опасност тези молитви да станат самодостатъчни, както при добросамаряните например. В Русе има такава общност, която прави бдения в домашни условия и възприема Църквата и богослуженията като допълнение към личния им подвиг; св. Причастие – като награда за това, а литургията – като частна служба, която поръчват. За жалост много християни днес мислят по този начин.
Когато на Света Гора говорих с един пустинник, той ми каза, че Иисусовата молитва при тях замества всички молитви от денонощния кръг без молитвите преди свето Причастие. Мисля, че тази монашеска практика е много показателна.
Може би не сте разбрали моя отговор и сте взели само един сегмент от него.
Надявам се сега да съм станал ясен и да не съм Ви послужил за съблазън.
Ваш в Христа: О. Добромир

