Богословие в Шумен – защо не?

Един мой познат пътувал с влак. В неговото купе бил седнал един пенсионер, който обвинил “учените”, че причинили злото в света. Тогава моят колега го запитал кой е създал часовника на ръката му и влака, с който пътува – “учените” или “простите”. Старецът не могъл да отговори и повече не се заяждал.

Подобна нагласа имат някои хора, които се чудят какъв “келепир” има от богословието и защо изобщо се изучава. Само човек, който не го познава, може да се отнася презрително към него. То не случайно се нарича “царица на науките”. Другите науки са възникнали в неговото лоно и дължат на него голяма част от своята методология и инструментариум. И днес, когато отидете в най-реномираните университети в света – Оксфорд и Кеймбридж, можете да установите, че имената на техните колежи всъщност са имена на манастирите, от които са възникнали. През двата Златни века на България – ІХ-Х и ХІV век – богословието също е било на голяма висота.

Както в други дисциплини, така и в богословието влизат студенти с различна нагласа. Едни идват с желанието да се подготвят за професионална реализация в църквата, други искат да усвоят богата обща култура, а трети си въобразяват, че богословието е едва ли не най-лесното следване. Последните много скоро разбират, че са сбъркали и че то не е някакво неделно училище, в което се разказват детски приказки и се рисуват картинки. Няма друга специалност, в която да се изучават толкова много чужди езици – старобългарски, църковнославянски, руски, западен, гръцки, латински, еврейски. Предмети като историята на религиите или историята на църквата дават панорамен поглед върху развитието на световната и християнската цивилизация. За да се справи с други предмети като екзегетика, догматика и апологетика, човек трябва много добре да познава Библията. Християнската етика дава отговор на най-новите предизвикателства, които поставя развитието на генетиката и медицината. Омилетиката (проповядването) подготвя студентите за обществена изява.

В Шумен като център на регион със смесено население действа голямо ислямско духовно училище. Богословската катедра в университета (www.shu-bg.net/FHN/KT), основана преди 15 години е неговото християнско съответствие. Тя е акредитирана първа в България. От седем години се въведе задочно обучение и броят на студентите се удвои. Богословие записват да следват дори и шуменски доценти, главно филолози, както и някои лидери на протестантските общности у нас. Обучението е редовно и задочно за бакалавърска, магистърска и докторска степен и се признава в чужбина. Катедрата разполага с достатъчно хабилитирани кадри с утвърден авторитет. В града има две църкви, в които се провежда вседневно богослужение. До с. Златар, Шуменско, се намира девически манастир „Св. Ап. Петър и Павел”. Недалеч са разположени старите български столици Плиска и Преслав и древното светилище Мадара с техните уникални старини.