Св. Игнатий Старозагорски

Тук преди се подвизавал неговият вуйчо Иван Калпакчиев, в монашество Игнатий. Бивш разбойник, тоя негов вуйчо се покаял и със свои средства построил постницата и църквата “Св. Лука”, недалече от манастира.

Като послушник Игнатий попаднал в ръцете на груб и жесток старец. Търпеливо шест години той понасял ругатни и побои. Но когато грубостта и жестокостта на стареца станали вече непоносими, той напуснал манастира и се завърнал у дома си.

Скоро след това турци убили баща му и насила заставили да приемат мохамеданството майка му и двете му сестри.

Бягайки от такова насилие, Игнатий трябвало да се крие на много места. Ходил и в Букурещ. Оттам решил да мине през България и да отиде в Света гора. По пътя около Шумен турци разбойници го заловили и като го заплашили, че ще го убият, го заставили да даде обещание, че ще смени своята християнска вяра с мохамеданска.

Пуснат на свобода, той горчиво се разкаял за това изнудено обещание и решил да изкупи греха си, като публично похули мохамеданството и приеме мъченическа смърт за Христа.

От Шумен дошъл в родния си град Стара Загора. Оттук с един срветогорец заминал за Света гора. С цел да се подготви за предстоящия подвиг, той постъпил в Атонския манастир Григориат, където прекарал известно време. Посетил още някои обители и се установил в един скит – високо, диво и непристъпно място. Тук се предал на най-тежки подвизи. Неговият опитен духовник Никифор се възхитил от строгия му подвижнически живот. Узнал твърдото му решение да бъде верен изповедник на името Христово, той го постригал в монашество, с името Игнатий. Благословил го и го изпратил за Цариград, където Игнатий бил решил да приеме мъченически венец. Определил му за спътник опитния старец Григорий, който би могъл да го поддържа в мъченическия подвиг.

След гореща молитва, облечен като турчин, монах Григорий се явил в мохамеданското съдилище, застанал пред страшния съдия и казал:

– Лоши хора дават подправената монета за истинска и с насилие принуждават човека да я вземе.

– Да, това не е хубаво нещо – казал съдията. – Но кои са тия нечестни хора?

– Това са някои мохамедани. На млади години ваши хора чрез насилие ме принудиха да дам обещание, че ще се откажа от Христа и ще приема мохамеданството. Виждам сега нечестието на своето обещание.

Като казал това, преподобни Игнатий снел от главата си зелената чалма, свещена за мохамеданите, и я захвърлил на земята.

– Кой те е довел тук? – гневно запитал съдията.

– Моето собствено желание да очистя съвестта си – казал Игнатий. И като изкарал от дрехата си иконата на Спасителя, добавил: Виждаш ли Съдията на вселената?

– Остави това – поскал да го прекъсне съдията. – По-добре ще бъде, ако изпълниш обещанието си. Ще бъдеш и на почит, и с пари. Иначе те очаква смъртно наказание.

След безрезултатни увещания от страна на съдията, започнало жестоко мъчение, което завършило с обесването на преподобния.

Това станало на 8 октомври 1814 година.

Три дни след това старец Григорий откупил мощите на мъченика и на 20 октомври пристигнал с тях в Света гора. От тях са ставали чудеса на изцеления.

Главата на светия преподобномъченик Игнатий Старозагорски, се пази в руския манастир на Атон “Св. Панталеймон”.