Ще се обединяваме ли с католиците?

Всички мъже между 16 и 60 години са длъжни да се явят на 28 юли в община Вергин Мост, където ще бъдат кръстени от римокатолически духовници и така ще спасят живота си. Този, който не направи това, ще бъде наказан със смърт в собствения си дом. Също така всеки е длъжен да носи пари, с които да плати кръщелната такса.

Време на действието: лятото на 1941 г. Място: Балканският полуостров и по-точно – югоизточните хърватски краища, населени с православни.

Някои от "мъжете между 16 и 60" се явяват сами, други са доведени насила. На празника Илинден всички са закарани в православния храм "Св. Богородица" в село Глина. Очакват кръщението. Но вместо кръстове и епитрахили, "римокатолическите духовници" вадят ножове. Започва клане. Вместо празнична служба – писъци, вместо тамян – шуртене на кръв…

Иконите безмълвно гледат. Избити са 1567 души от околиите Кордун и Баня. След клането църквата е запалена и изгорена.

Така става известното "Глинско" или "Илинденско" клане. Тъй се е водел "православно-католическият диалог"…

"На много места "покръстването" на православните е било само повод, за да могат те да бъдат по-лесно събрани на едно място, завардени и избити, както се е случило в Глина, където те са били вкарани в православната църква и изклани до последния човек" (Шиме Бален: "Павелич", Загреб, 1952).

Не е зле да се сещаме понякога и за събития като това (защото то не е само едно), когато гледаме благите лица на католическите кардинали по телевизията, слушаме красивите им меси, проповеди. И когато четем католически списания, книги – винаги обвити в някакъв смирен, кротък дух. Ех, братя, братя… Откога и вие станахте кротки? А колко векове преди това тероризирахте целия свят и налагахте с огън и меч своята вяра? Говорим днес за ислямски джихад – ами джихадът на Рим? Инквизиции, кръстоносни походи, клади, мирис на изгоряло човешко месо над европейските градове…

През ХV век папата разделя земното кълбо на две половини: едната за испанците, другата за португалците. Да правят каквото искат – да колят и да бесят – но да вкарат в "правата вяра" човешкия род.

Ето как Римокатолическата църква е проповядвала Евангелието. Преди идването на испанците на остров Еспаньола е имало няколкостотин хиляди жители. През 1508 г. са останали 60 хиляди, през 1512 г. – 20 хиляди, а през 1548 г. – само 200 души. Скоро след това местните жители са изчезнали изобщо. Така е станало и на Куба, и на Ямайка.

Испанците заловили вожда на кубинските индианци Хатуеи и го осъдили на смърт. Преди екзекуцията при Хатуеи дошъл католически свещеник и започнал да го придумва да стане християнин, за да отиде в рая. "Какво е рай?", попитал Хатуеи. Монахът набързо му разправил за ада и рая. "А в рая има ли испанци?", попитал пак Хатуеи. "Разбира се", отговорил монахът. "Аз дадох живота си, за да се бия с испанците – казал вождът, – и ако в рая има испанци, предпочитам да отида в ада. Отмести се, досадни човече, и не ми пречи да умра".

Ще кажете, че всичко това е било преди векове? Но ето ви Глина – само преди няколко десетилетия. И къде е гаранцията, че подобни "Глини" няма да се повторят и в бъдеще?

Напоследък отново се заговори за съживяване на православно-католическия диалог, и то с тенденция за изглаждане на богословските разлики между Църквите. В православния свят има сериозни привърженици на сближаването, та дори и на обединяването с католическата Църква. Говори се, че Вселенският патриарх, който от години лидерства в този процес и е желан гост в Рим, подкрепя тази тенденция. Възможно е това да са преувеличения. Но ето че и представители на Москва, която традиционно е по-"хард" в отношението си към икуменизма, заговориха за "стратегически" православно-католически съюз. Наистина не в догматичен или еклисиологичен смисъл, а само като морален щит срещу разложението в съвременното общество.

Чел съм и анализи на автори, които твърдят, че католицизмът уж бил толкова отслабнал след Втория Ватикански събор, че едва ли не изгубил всякакви съпротивителни сили, разградил се вътрешно, плувал по течението. Че бил готов да се откаже по първо искане на православните от всичките си нововъведения след 1054 г., в това число и от прословутото Filioque и другите чисто римски догми. Че дори уж вече се бил отказал от тях.

Напразни надежди! Бих искал да напомня на тези мечтатели, че Рим съществува от хилядолетия и е сред най-мощните организми в световната история. Доказал е своята жизненост и жилавина дори и с това, че е успявал не един път да се преустрои в новите исторически условия, да мимикрира, да събере силите си в юмрук – и да оцелее в най-отчайващи ситуации, когато е изглеждало, че всичко е загубено, и да започне да настъпва отново.

И няма никакво съмнение, че той няма да се откаже и от най-малката чертичка, и от най-нищожната йота в своето учение.

Какво сме ние в очите на Рим? Жалки еретици, които падат под анатемите на Първия Ватикански събор:

"Който твърди, че Господ не е поставил блажения апостол Петър за княз на апостолите и видим глава, стълб и крепило на цялата Църква… да бъде анатема.

Който твърди, че св. апостол Петър няма приемници на своята върховна власт във вселенската Църква по божествено установление или че римският епископ не е приемник на Петровата върховна власт – да бъде анатема.

Който твърди, че папата няма пълна и висша законодателна власт в Църквата по въпросите на вярата и морала, а също така и във всичко, що се отнася към църковното управление и дисциплина… да бъде анатема.

Когато папата говори от своя престол като върховен пастир и учител на всички християни… тогава той, по силата на божественото съдействие, което му е обещано в лицето на св. апостол Петър, притежава онази незаблудимост, която божественият Изкупител е благоволил да даде на Църквата Си. Затова такива определения на папата (за вярата и морала) сами по себе си, а не поради съгласието на Църквата, са непроменими. Ако някой се осмели (пази Боже!) да противоречи на това наше определение – да бъде анатема".

Как мислите, ще се откажат ли те от тези свои анатеми? Едва ли. Та това е техният гръбнак, основата, върху която те се градят от хилядолетия.

А ако се откажат, ще рухнат, и католицизмът ще се разпилее на толкова църкви, колкото католици има по света.

То се вижда, че от "православно-католическия диалог" няма да излезе нещо кой знае колко фундаментално. Но поне да има мир – да не ни колят пред собствените ни икони. Както в Глина през 1941-ва…