Кръвта, която умива от всеки грях

Иисус взе хляба и като го благослови, разчупи го и като го даде на учениците Си, каза: Вземете, яжте, това е тялото Ми. И като взе потира, и след като благодари, даде им го, казвайки: Пийте от него всички, защото това е Моята кръв на завета, която се пролива за мнозина, за прошка на греховете* (Мат. 26: 26-28).

В последно време сред християните отново се съживи дискусията за това, дали е редно да се причастяваме често и как трябва да се подготвяме за това. Всъщност това е въпросът как трябва да се отнасяме към главното тайнство на Църквата – светата Евхаристия.

"Евхаристия" е гръцка дума и означава "благодарност". След като благодарил (eucharistisas), Господ Иисус Христос дал потира на учениците Си на тайната вечеря, казвайки: "Пийте от него всички, защото това е Моята кръв на завета, която се пролива за мнозина, за прошка на греховете". Ние, християните, благодарим на Бога и изразяваме любовта си към Него, като спазваме първата Му и най-важна заповед: когато се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови. Христос заповядва на всички Свои ученици да пристъпят към потира с Неговата Кръв; дори Юда, предателят, е приел Неговите Тяло и Кръв, но без вяра и любов, а с предателство.

Има християни, които приемат символично думите на Христа за Тялото и Кръвта Му. Те обаче рискуват да не изпълнят тази главна заповед на Спасителя и да се окажат неблагодарни и непричастни към "кръвта на завета, която се пролива за мнозина за прошка на греховете". Мнозина юдеи напуснали Христа, след като Той им заповядал да ядат Плътта Му и да пият от Кръвта Му, за да имат вечен живот.

Нека никой християнин не изпада в подобно неверие в думите Христови, а всички да пристъпваме към потира с Тялото и Кръвта на Христа за прошка на греховете и за вечен живот. Христос Бог от любов към хората им дава Своята Плът и Кръв, но не всички Го обичат и не всички пристъпват към Него с вяра в думите Му.

Онзи, който Му вярва и Го обича от все сърце, винаги копнее да е с Него. Само този, който не вярва на Христа, че това са Тялото и Кръвта Му, не различава Тялото и Кръвта Господни. Той се уподобява на Тома Неверни и изкушава Спасителя. Колко блажени са онези, които без да са Го видели, са повярвали на думите Му и приемат под вид на хляб и вино Плътта и Кръвта Му за прошка на греховете си и за вечен живот!

Християните, които се подготвят с пост и молитвено правило преди причастие, но нямат любов към Бога и ближния, грешат спрямо Тялото и Кръвта Господни. "Ако любов нямам, нищо не съм" (срв. 1 Кор. 13:3). Епископът, свещеникът или дяконът призовават християните: "Със страх Божий, с вяра и любов пристъпете!" Тези, които нямат страх Божи, вяра и любов към Бога и хората, не трябва да пристъпват без искрено покаяние. Нека помолят Бога и Той ще им даде истинско покаяние: "Сердце чисто созижди во мне, Боже, и Дух прав обнови в утробе моей".

Господ е всесилен и иска да се спасят всички хора. Той се е разпнал за нас и нашето спасение, и ако някой дойде при Него, няма да го изпъди вън. Той кани всички, но кой отива при Него?

Да приемем Тялото Христово – това е смисълът на участието ни в литургията. Само онези християни, които мразят ближните си и не се каят за греховете си, не бива да пристъпват към потира. Как благодарим (eucharistumen) на Господа, като не участваме в Евхаристията? Само на теория ли? Да не бъдем благодарни на Христа само на думи, но да Му благодарим и да Го обичаме от все сърце, като се причастяваме всеки път с Неговите Тяло и Кръв и си спомняме по този начин постоянно за Неговата жертва на кръста.

Да не се уподобяваме на християните, които смятат, че хлябът и виното на Господнята вечеря са само символи! Когато присъстваме само молитвено на литургия, за нас, макар и да не го съзнаваме, Тялото Христово се превръща в нещо символично. Ние не се приобщаваме към Христа и не се очистваме от греховете си. Забравяме думите на св. Йоан Богослов: "Кръвта Христова ни очиства от всеки грях"(1 Йоан 1: 8 ).

Нека винаги сме готови с чиста съвест на всяка литургия да пристъпваме към Тялото и Кръвта Христови, за да обикнем от все сърце Христа и нашите ближни и да наследим Царството небесно, умити с Христовата кръв от всички грехове.

* Преводът е на автора по гръцкото издание на Новия Завет: Nestle-Aland. Das N. T. G. und D. 27. Auflage.