„Ни чул, ни видял“

Уважаема редакция,

Пиша Ви, защото споделям тревогата на българския народ за духовно – нравственото състояние на децата ни. На криминалната страница на в-к “Труд” от 23. 11. 2006 г. прочетох следните три заглавия: “Малчуган рани дете с пушка”, “15-годишен преби приятел заради момиче”, “Сексскандал в училище за глухи”. Тревога! След 17 години “демокрация”, училищните истории изместиха мутренските от криминалните страници на вестниците.

Тези явления са следствие на безверието и бездуховността на нацията ни. Въпреки, че Българската православна църква , предлага изход от този бездуховен лабиринт чрез задължителен предмет “Религия” /вероучение/ в българските училища, от МОН няма реакция. Чухме само мъглявото обяснение на министър Вълчев, че нямало кабинети и че влизането в Европа щяло да направи свободно преминаването на хора с различни вероизповедания от една страна в друга.

Това оправдание, г-н министър, е нелепо, защото присъединяването ни трябва да бъде с достойнство и с Православната вяра и традиции, които са ни завещали Светите Апостоли и дедите ни. Свободното преминаване през границите не ще ни направи “по-католици от папата”, а и дълбоко се съмнявам, че мнозинството католици ще станат православни.

Предметът “Религия” се изучава в почти всички Европейски държави, така че, г-н министър, не се правете на “ни чул, ни видял” и не си заравяйте главата в пясъка, защото проблема с агресията сред нашите деца е много дълбок и ако днес не вземем мерки, утре този проблем ще ни се стовари върху главите с двойна сила.