Новинар: Силата на Светия синод

Източник: в. Новинар, бр. 285

Всеки ден в София някое момче умира от свръхдоза, младо момиче застава на магистралата, за да не рови с майка си из кофите за боклуци, жена захвърля детето си в сиропиталище, старица умира в самота или в страдания заради липсата на обезболяващи. На Коледа вратите на стотици църкви по селата за кой ли път ще останат залостени заради липсата на свещеници.

От жълтите павета, където се издигат сградата на Светия синод и патриаршеският храм "Ал. Невски", от висотата на златните куполи всичко това не се вижда. То обаче е всекидневие в крайните квартали и в провинцията. На площада истинският живот диша единствено чрез вещите, разпилени по антикварните сергии. Историята на няколко поколения наднича от старите медали, каски, мандолини и акордеони, от очуканите матрьошки, от потъмнелите бързовари, от дантелените покривки на бабите. Но православният клир е еднакво отчужден и от реалния живот на паството си, и от мистичния живот на вещите.

За първи път след възстановяването си патриарх Максим напомни за себе си само за да поиска площадът да се разчисти от сергиите, за да не загрозявали "благоукрасата и великолепието на столицата".

Ако Столичната община отстъпи сега, след време синодът ще поиска столицата да се разчисти и от низшите – от сакатите, от болните, от просяците, от наркоманите. Отново за да не загрозяват благоукрасата. И на площада ще остане само студеният пламък на Вечния огън, който няма да сгрява никого.

А достолепните синодални старци и техните по-чернобради следовници ще продължат да правят това, което могат най-добре – да осветяват частни кръчми и банкови офиси. Там им е силата.