За една българска загадка в Истанбул

С тази загадка се сблъсках за първи път не в Истанбул, а в Страсбург.

През 2004 г. Турция направи изложба в Двореца на Европа и наред с различни турски културни ценности и документи бяха представени и снимки на мощите на Св. Йоан Кръстител, намиращи се в двореца Топ Капъ Сарай в Истанбул.

Като разглеждах богато украсената със злато и скъпоценни камъни поставка, в която е вграден черепът на Христовия Предтеча, забелязах надпис на кирилица, направен при самото изработване на златната плоча. Този надпис беше на старобългарски език и за моя изненада беше възможно да се разчете. Той гласеше: “Мощи на Върховния Първоапостол Петър”.

Текстът беше коректно преведен и на английски отстрани в обяснителните бележки до снимката. И все пак заглавието, което стоеше невъзмутимо най-отгоре, посочваше, че това са мощи на Св. Йоан Кръстител.

Спомних си историята с мухата, която Аристотел някога описал като насекомо с четири крака и векове наред никой не се усъмнил в това поради неоспоримия му авторитет. А тя, както и всички насекоми, има шест крака. Явно екземплярът, описан от Аристотел, е бил увреден (може би при залавянето му).

Показах противоречието на тогавашния македонски посланик при Съвета на Европа, чийто род е от Прилеп, който се оказа, че стои до мен и също разглежда изложбата.

– Да не би надписът да е на македонски? – попита ме той.

– Македонският е бил измислен през 1944 г., а надписът е средновековен – отвърнах му аз. – Няма начин!

На 9 май 2005 г. бях в Истанбул и видях с очите си мощите и надписа зад бронираното стъкло в Топ Капъ.

Всичко това поражда куп въпроси! Дали това са мощите на Кръстителя? Или на Св. Петър? Защо надписът е на български? Как се е озовал в Истанбул?

В литературата се откриват много данни за различни места по света, които претендират, че притежават главата на Св. Йоан Кръстител.

Освен мощите в Топ Капъ само за половин час търсене в Интернет намерих следните данни:

Твърди се, че главата на Св. Йоан Кръстител се намира в Тур (още от IV век), но също така се намира в Сен Жан д’Анжели – не много далеч от Тур, и едновременно е в Дамаск (където е обект на поклонение и от мюсюлманите), и в Кампо Марцио, и в Москва, и в Париж (като подарък на крал Луи Свети от латинския император на Константинопол -Балдуин II де Куртене – да не се бърка с Балдуин I Фландърски), а също и на брега на р. Йордан в територията на Йордания в открити от археолозите обекти от евангелско време, където се предполага, че е проповядвал Св. Йоан Предтеча.

Няма как всички тези мощи да са на Св. Йоан Кръстител. Все пак той е имал само една глава. Очевидно останалите мощи са на други светци. Това означава, че мощите в Топ Капъ спокойно може и да не са тези на Кръстителя.

Известно е, че най-голямото пренасяне на мощи и реликви на Запад става след превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. Тогава вероятно е била пренесена и Торинската плащеница с отпечаталото се на нея изображение на Христос, която по свидетелството на рицаря Робер де Клари се е съхранявала дотогава във Влахернската църква. Ето защо има голяма вероятност мощите на Кръстителя, които се съхраняват в Париж, да са онези, пазени някога в Константинопол.

Впрочем в т. нар. Джамия на розите (Гюл камий) в Цариград, която до превземането на града от турците е била църква на името на Св. Теодосия (обявила се срещу иконоборството и загинала като мъченица), е запазен странен надпис на турски език, гласящ, че там е гробът на Апостола – ученик Христов. Не е ясно за кой от апостолите става дума и защо надписът е на турски. Но явно мощите на някои от апостолите са се пазили в Цариград. Престолът на Цариградския патриарх е основан от Св. ап. Андрей Първозвани. Но неговата глава се пази в Света Гора в едноименния атонски скит.

Тогава все пак чии са мощите в Топ Капъ? Ако самият надпис посочва, че са на Св. Петър, защо трябва да се съмняваме в това?

Известно е, че мощите на Св. Петър бяха намерени при разкопки “там, където трябва да бъдат” – в Рим, и неговият саркофаг, както и този на апостол Павел, бяха открити от археолозите. Но Светият Престол не разреши да бъде нарушен покоят на погребаните светци. Така остана неясно каква част от мощите се съхранява в тези саркофази.

Възможно ли е част от мощите да са били пренесени в Константинопол? Мисля, че това е почти сигурно. Още по времето, когато Константин Велики установява столицата си в Цариград и по-късно, когато византийските императори владеят голяма част от Италия, различни реликви от цялата империя биват концентрирани в “новия Рим”.

Защо обаче текстът е написан на български? Възможно ли е реликвата да е дошла от България? Например при приемането на християнството при княз Борис I папата може да му е изпратил част от мощите на Св. Петър? Или подаръкът е направен при сключването на унията от цар Калоян, останала в сила чак до цар Иван Асен II? За съжаление нямаме сведения за такива актове, които по онова време би трябвало да предизвикат голямо обществено внимание, което да се запише от хронистите. Такава хипотеза не трябва да се изключва априори, но за нея няма данни. Има и още една възможност. И до днес е запазена традицията в знак на уважение към някоя икона вярващ или група вярващи да заплатят за изработване на ризница на иконата от сребро или друг материал или да я украсят със скъпоценни камъни. При това върху ризницата остава дарителският надпис. В Света Гора, а и у нас има изобилие от примери за такава традиция. Иконите са украсявани, без да са собственост на дарителите. Възможно е някой от българските царе да е направил такъв жест, украсявайки мощите на Върховния Първоапостол. Странно е, че на надписа липсва име на дарител (за сравнение на едно златно енголпие от Ватопедския манастир цар Георги Тертер е оставил името си – изписано на кирилица, за да бъде споменаван и да се молят за спасението на душата му). Всъщност не се знае дали тази златна плочка не е част от по-голям предмет, включващ мощите, като дарителският надпис не се е запазил. Възможно е и дарителят да е демонстрирал скромност – особено ценено християнско качество – и да е пожелал да не записва името си (ако е бил духовно лице например), и такъв акт очевидно би бил широко адмириран по онова време. Логичен въпрос е защо кръстоносците не са отмъкнали и тези реликви на Запад? Може би те са били укрити или не са били в Константинопол, докато той е владян от латинците (1204-1261 г.), или са били в някой манастир, или в България? Как тогава пък са се озовали в Константинопол? Тези въпроси засега нямат отговор. Ако приемем версията за жест на български владетел, бил в добри отношения с Византия, към реликва, намираща се в Константинопол (цар Петър I или цар Иван Асен II например), остава въпросът защо дълго време надписът не е бил разчетен, в това число и от турците, за да остане легендата, че това са мощите на Св. Йоан Кръстител. Може да се каже, че в Топ Капъ се пази черепът на Апостол Петър, който някога е бил почетен от българите, направили в негова чест украса със злато и скъпоценни камъни.