Може ли да не се стига до аборт?

Действията на сливенския свещеник Евгений Янакиев и отправените в публичното пространство анатеми и искания за забрани на аборта в България предизвикаха оживени дискусии през последните дни. По този повод Православие БГ публикува личната позиция на Ана-Мария Кръстева – журналист, автор и водещ на предаването „Благовестие” по програма „Христо Ботев” на БНР. В коментара си тя засяга въпроси и теми, за които в Църквата рядко се говори или са „табу”...

В последната седмица темата за абортите навлезе с пълна сила в публичното пространство. Убийство ли е абортът или не? Отговор от страна на Църквата е даден столетия назад в историята. Едва ли ние днес ще открием топлата вода. Разбира се, че абортът е убийство и заслужава най-тежко наказание. Но тук възникват и въпроси, които предшестват зачеването и аборта. Въпроси, за които рядко се говори в Църквата. Въпроси, които са табу, а не би трябвало да е така.

Трябва ли да се забрани аборта или не? Знаем много добре, че човек е създаден със свободна воля от нашия Творец и това е най-ценното у него. Адам и Ева нарушиха Божията заповед да не ядат от дървото за познаване на добро и зло и получиха своето наказание, което тегне над човечеството и до днес. Първородният грях се яви в света и човекът създаден за безсмъртие стана смъртен.

Практика на забраняване на аборта съществува в някои страни като Ирландия, Полша и Малта. Дори в Полша дясната партия – Лига на полските семейства, наскоро препоръча в конституцията на страната да се впише текст за “защитата на живота от момента на зачеването”. В изброените страни Католическата църква има силно влияние и съвсем естествено е държавните мъже и жени да се съобразяват с нея.

Да се върнем в България. По конституция Православието е традиционно вероизповедание у нас. По социологически проучвания 85% от българите се обявяват за православни. Чудесно, това са текстове от конституцията и цифри, но каква е истината? Има ли Българската православна църква необходимото влияние в обществото? Не! Защо? Причините са много и целта ми не е да се изброяват. Двама свещенослужители от Сливенска епархия се обявиха за забрана на абортите със закон. Обърнаха се към медиите и медиите отзивчиво ги приеха. Къде разбрали, къде не разбрали се стигна до там, че в публичното пространство се заговори за анатеми и отлъчвания. Стана ясно, че въпросните гинеколози, извършили аборти, не са анатемосани, а са спрени от църковно общение, т.е. те нямат право да приемат светото причастие до момента, в който не се разкаят за греха си.

Не виждам никаква драма в това. Както по горе казах, човекът е създаден със свободна воля и сам решава по кой път ще тръгне – този на спасението чрез благовестието Христово или този на греха. Лекарите, пристъпили към тайнството изповед, с този акт разкриват, че се опитват да вървят по пътя на спасението. Свещениците, отказали им право на причастие разкриват, че пътят към духовното извисяване и спасение не е лек. Това дава ли основание на Църквата да поиска от държавата да забрани абортите? Едва ли. Може би, ако не само по конституция и социологически проучвания българите бяха в голямата си част православни християни, отговорът на въпроса щеше да бъде друг?

Струва ми се все пак, че преди да се стигне до зачеването на нежелано дете и до аборта е време да се поговори за това как може да бъде предотвратен този акт. Не мога да споря с отец Силвестър и отец Евгений за това, че убийството в утробата на майката е грях, но техните лични мнения, че Църквата е против контрацептивите и че възможността да не се стига до нежелано зачеване се корени единствено в съпружеската аскеза, т.е. във въздържанието, ме кара да отворя възможността за една полемика.

“Предлаганите решения за “обезсексуализирането” на човека и на брака, в името на някаква духовност, противоречат не само на човешката природа, но и на творческата воля на Бога, Който сътвори човека мъж и жена и постави в живота на хората дълбокото тайнство на обаяниeто и общението на двата пола… Християнският брак трябва да бъде потвърждение и осъществяване на срещата между “ерос” и “агапи”. Дълбокото изживяване на брака не може да съществува, ако не се подхранва постоянно от непресъхващите извори на “ерос” и “агапи”. Това не са мои думи, а на проф. Георгиос Патронос от статията му “Бракът в богословието и в живота” (сп. “Мирна”, бр. 15 – “Тайната на пола”). Цитирах ги тук не за друго, а за да накарам да се замислят тези, които смятат, че единственото предназначение на християнския брак е създаването на деца. Доколкото ми е известно в православното богословие главната и крайна цел на брака е духовното и нравствено усъвършенстване на съпрузите. Разбира се, похвално е, че има семейства, които решават да имат повече от едно или две деца, но не бива да се забравя, че решението да се роди едно дете следва де е отговорно и зряло. Всеки християнин следва да мисли не само за отглеждането и изхранването на въпросните деца, но и за духовното им израстване.

Наистина в Църквата почти не се говори за контрацептивите, но това значи ли, че те са някакво зло или подтикват човека към греха? Трябва ли да приемаме, че сексуалното общуване в едно християнско семейство се изчерпва със създаването на поколение? Не прилича ли това на животинското възпроизвеждане? Въздържание – да. Във времето, в което е постановила Църквата. Но ако приемем, че единият от партньорите се отдаде изцяло на аскеза, това не подтиква ли другия към прелюбодеяние? Св. ап. Павел призовава мъжа да отдава дължимата любов на жена си, което, разбира се, в пълна сила важи и за жената, тъй като те двамата са призовани да бъдат “една плът”. Ние сме човеци и съвсем естествено носим последствията от първородния грях, отделно, че като несъвършени същества сме склонни към греха. Когато един от съпрузите не обръща необходимото внимание на другия и не го дарява с любов съвсем естествено се стига до изневярата. Кой е виновният? Виновен е този, който не оценява и не разбира отговорността на брака, на “тази велика тайна”. Защото “ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът” (Бит. 2:24). Те ще бъдат една плът не за веднъж, не за два пъти, а за цял живот. Живот, в който те двамата са длъжни да взимат съвместно своите решения. Имат правото да се отдадат на аскеза по взаимно съгласие, имат и правото да търсят в сексуалния акт нещо повече от обикновения акт но животинско възпроизвеждане. Ако те не са склонни към аскеза, а искат да намират целостта на своята богоустановена връзка в “агапи” и “ерос”, това грях ли е? Ако непрекъснато съществува страхът от забременяване и това застрашава брачната хармония, как трябва да се реши този проблем. Някой би казал – ами с аскеза. Но това ли е единственият път, ако Църквата наистина забранява контрацептивите. На помощ ни идва Пол Евдокимов, който в статията си „Сексуалност и брачно целомъдрие” пише: “Няма спор, че препоръчването на контрацептивни техники не бива да става с лека ръка – най-достойните решения са плод на сериозен духовен опит. Издигането до такава опитност става постепенно и човек я прилага независимо и свободно. Брачните партньори са “субекти” с взаимно уважение към качествата си на зрели, отговорни индивиди – те имат пълната свобода да избират и собствената си съдба, и изкуството за поддържане на взаимната любов” (сп. “Мирна”, бр. 15 – “Тайната на пола”). И за да приключим темата с контрацептивите ще се позова на един от най-съвременните православни църковни документи – “Основи на социалната концепция на Руската православна църква”, глава 12, чл. 2: “Църквата не се обявява априори против всички видове средства за контрацепция, а определя своето становище към тях в зависимост от това дали имат аборативно или неаборативно действие”. Т.е. контроцептивните средства, които се взимат превантивно не се отричат от Църквата.

Защо написах този дълъг текст, който може да се стори някому и объркан. Целта бе да помогна на свещенослужителите и архиереите на БПЦ да се справят, доколкото позволяват силите им с проблема на абортите в България. Зная, че мога да бъда обвинена от някои крайни течения в БПЦ, че си позволявам волността да говоря на тази тема и то открито. Също така осъзнавам и нуждата да кажа това, което мисля, тъй като се надявам, че ще има човеци, които ще се замислят върху писаното. Абортите в България могат да бъдат забранени със закон, когато БПЦ има полагащото се място в обществото. Смея да твърдя, че още много вода трябва да изтече, докато това се случи. Без да елиминирам достойните свещенослужители и духовни пастири на БПЦ, не мога да не отбележа факта, че голяма част от свещенослужителите на нашата църква, на която и аз съм член, са далеч от своите пасоми. В момента много по-лесно и по-реално е БПЦ да се заеме с това да разясни на христовите последователи как да не се стига до аборт чрез просветителската си дейност. Но защо ли, струва ми се, че тя в своята цялост не е готова да стори и това.

Ще се опитам да помогна и да подскажа как това може да се случи. В България жените не раждат. Не става дума за онези нежелани деца, които са родени по силата на обстоятелствата и захвърлени на улицата или в дом за деца без родителски грижи. Като християни нямаме право да съдим едно дете явило се на света без да е желано от своите родители, тъй като от акта на зачеването му то е личност. Личност, която е оставена без контрол и без родителски грижи. Докъде може да доведе това? В Библията ясно е казано, че децата следва да слушат родителите си, но също така е разкрито, че родителите не бива да дразнят децата си (срв. Кол. 3:20-21). Нормално ли е децата да растат без родителски контрол? Едва ли! Но колко често това се случва в общество ни?

Наскоро някои празнуваха деня на жената – 8 март. Основан, защото някакви жени стачкували за равни права с мъжете. Аз съм жена и не искам да бъда равна на мъжете, но искам мъжете да осъзнават своите задължения и права, което, разбира се, важи и за жените. По тази причина не приемам 8 март като ден на жената. За християните съвсем естествено денят на жената следва да бъде 25 март – Благовещение. Денят, в който св. Богородица разбира, че ще роди Син. Защо? Жената е призвана да бъде дарител на живот, колкото и мъки да й причини това. Мъки, които са следствие на първородния грях. Въпреки това не може да се отрече Божията милост и любов, която явно проличава от думите на св. ап. Йоан: “Жена кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света” (Йоан 16:21). Преди да заклеймява абортите в България Светият Синод на БПЦ би следвало да помогне на жената да осъзнае своето призвание. Съвсем естествено това може да се случи, когато призове държавните мъже и жени да приемат като ден на жената-християнка 25 март.

Но тук бих потърсила отговорност и от мъжа, който в християнския брак следва да е духовен наставник на жената. Колко често се случва това? Къде да търсим вината? Дали мъжете в нашето съвремие са достатъчно зрели, за да бъдат духовните колоси на една жена-съпруга. Казвам жена-съпруга, защото единствено в брака мъжът може да докаже своята зрялост. В повечето случаи наблюдаваме мъже, които се опитват да покажат своята съвършеност и опитност в професията, в обществото. Търсят изява на своята сексуалност извън дома и семейството. Може би единствената причина за това е, че мъжът в нашето съвремие се страхува от това да поеме отговорност, което е следствие на отдалечаването му от Бога. Може ли една жена да разчита на този тип мъж. Едва ли! Какво остава тогава на жената? Да търси права, които има, но по същата причина – отдалечаването от Бога – не е разбрала, че притежава. Когато с помощта на Църквата мъжете и жените осъзнаят своите права и задължения, може би няма да се налага да говорим за аборта, тъй като няма да се налага да се стига до там.