Какво би станало?

Чудиш се как се сетих за тебе, какво като живеем врата до врата. Надявам се, че си добре със здравето, но за друго ти пиша. Вчера прочетох, че населението на Земята е вече 6,5 милиарда. Какво от това, си помислих. Просто едно число. Знае ли някой, колко са звездите на небето, колко са червените кръвни телца във вените, колко са шишарките в нашата гора? После отхвърлих тази мисъл и си казах: та това са хора като учителя от горния етаж, който ме научи да сричам; като господина от мезонета, клепоухия сополанко, който стреляше с прашка по врабчетата; като скитника, който спи под терасата на първия етаж; като мен, който мисля сега за това; като теб, който ще си помислиш, какво ли толкова чудно има в тази статистика. Но аз продължих. Помниш ли, че цифрите някога ми се отдаваха? В тях търсихме тайните на света, а не забелязахме, че най-голямата не е в числата, а в нас. Направих справка и знаеш ли какво пресметнах? 4,5 милярда са неграмотни, 5,2 милиарда нямат жилище, 3.25 милиарда са недохранени, всеки ден се раждат 65 милиона и 60 милиона умират, 319 милиона притежават повече от половината световно богатство, 715 милиона са хомосексуалисти…

Спрях да броя. Твърде много ми дойдоха числата. Твърде болезнени ми станаха въпросите, свързани с тях. Помислих си, зная ли колко ябълки съм изял през живота си, колко цветя съм подарил на мама, колко пъти съм казал добра дума на човека до мен. Колко ли злини са направени до сега и колко от тях са мои. И тогава едно прозрение ме обзе. Затова искам да го споделя с теб – човекът от съседната врата. Ти ще го разбереш, сигурен съм. Ще го кажа на теб, ти го кажи на друг. Новината ще се стрелне като пощенски гълъб, като комета, като знамение. Какво би станало ако 6 милиарда човеци кажат само веднъж на ден „Обичам те!”?