Благовещение на Пресвета Богородица: Еортология, богословско съдържание и иконография

Еднозначно за литургично почитание на деня на Благовещение се говори в Liber Pontificalis от времето на папа Сергий І (687-701 г.), където Благовещение влиза в числото на трите празника, посветени на Божията Майка, когато в Рим се извършва тържествена процесия. Календарът на Полемий Силвий, епископ на гр. Ситен в Северна Италия (435-455), предназначен както за светска, така и за църковна употреба, поради което съдържащ, наред с християнските, и езически празници, упоменава 25 март не като ден на Благовещението, а като ден на Кръстната смърт на Спасителя. В първата редакция на Сакраментария от Геласий (VІІ век) Благовещение не е посочено, но в Сакраментария на Григорий Велики (3-та четвърт на VІІ век) празникът се намира на 25 март (а също и в Сакраментария на Геласий от VІІІ век). Във всички по-късни паметници на римската традиция на този ден се празнува Благовещение.

В историята празникът на Благовещението се възприемал и като Господски, и като Богородичен празник. В четиристишия на Теодор Продром (ХІІ век) са назовани 12 главни празника, сред които с изключение на Благовещение, Богородичните отсъстват. В Гротатератския Типикон (ХІІІ век) Благовещение е упоменато сред 14 Господски празници. След установяването и на Богородичните празници, Благовещение става и един от тях.

Целият текст в Литернет >>>