Как да сме съработници на Бога?

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Във всяко свое дело, в което не сме съработници с Бога, ние се явяваме строители на някаква Вавилонска кула. Всяко такова наше дело е обречено. Не защото Бог е лош, а защото такива са законите. Не може да се направи снежен човек през лятото. Не може да се направи небостъргач от пясък. Не може да се придобие знание без четене. Не може да се създаде семейство без любов. Не може да има любов без Бога. Който не събира с Бога, той разпилява (вж. Мат.12:30).

Друг е въпросът, че мнозина се опитват да правят всичко това. Живеем в епохата на тоталната подмяна. Затова не е трудно да сгрешим, да се излъжем, да се подведем. Ала това не е фатално. Фатално е, ако не изпитваме себе си, ако не сме критични към себе си. Когато сме в живо и реално общение с Бога нашите духовни сетива се усъвършенстват и с тях усещаме дали сме Негови съработници или си разпиляваме енергията в суетни и обречени дейности.

Творецът ни е създал така, че нищо да не можем да правим сами. Най-неоспоримо това се открива във факта, че никой индивид не може да се възпроизвежда сам и, ако нямаше общение, Земята щеше да бъде пустиня. Ако имаше само физическо общение, а нямаше любов, Земята щеше да бъде духовна пустиня. Ако някой много трудолюбив земеделец посее песъчинка вместо семе, колкото и да копае и да полива, нищо няма да израсте. Защото Бог е Този, Който е вложил живота в семето и в света (вж. І Кор., 3 гл.). Но ако се уповаваме само на това и не копаем и не поливаме, едва ли ще дочакаме някакъв плод. Т. е. ние сме призвани от Самия Творец да бъдем Негови съработници. С такава идея сме създадени от него. Тази идея е заложена още в проекта и затова обратното е обречено на неуспех, провал и гибел.

Но в какво се изразява реалното съработничество с Бога? В съработничеството помежду ни, чрез което се доближаваме до Бога. Каквато и работа да вършим, ние се нуждаем от помощта, от съработничеството на други хора. Така е в обществото, така е в Църквата, така е в семейството. Затова св. ап. Павел в посланието си до Ефесяни (5 гл.) отъждествява Църквата и семейството. И затова откъс от този текст се чете при венчанието. Съработници Божии сме тогава, когато живеем по Неговия закон. Когато Неговата и нашата воля са съпосочни.

В семейството мъжът и жената се изграждат като  съработници на Бога. Семейните взаимоотношения не бива да разбираме като задължения, а като взаимно подпомагане в духовното израстване. Именно семейството е най-добрата среда за духовното усъвършенстване. Защото в семейството не могат да бъдат скрити личните слабости и пороци, които често успешно прикриваме извън него. В семейната среда най-трудно виреят егоизма, двуличието, безсърдечието, лъжата. Семейството е най-добрата среда, в която зрее “плодът на духа: любов, радост, мир,  дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (Гал. 5:22).

Божието благословение да бъде над тебе и над твоето семейство.

Дарение с кредитна/дебитна карта