Много шум, малко любов

Аз Обичам, Живея, а дали умея да пиша стихове – това никой не го интересува. Прекрасно е, че има позиция за това как не трябва или трябва да реагираме на посещението на Буш или на който и да е върховен глава на дадена страна, или прекрасно е, че изобщо някой реагира или нещо казва за това. А! Буш ще идва! И какво от това!? – Питам се, ако насреща беше руски президент или било то някой европейски, мерките щяха ли да бъдат по-различни ли? Не, просто това е политика, охрана, задължения и няма да продължа, защото може би ще стана смешна! Какво значение има кой те кара да се чувстваш некомфортно – твоята същност или въздуха, който дишаш! Това не е проблем нито на духа, нито на тялото! Това е проблем на не-то… На онова не, което не можем да изкажем, на онова не, което така и не знаем, на онова не, което така и не ни бърка, защото в крайна сметка играем на нюанси и неизпитани невъзможности! Е, проблема е, че не можем да признаем, че някой може, иска или вярва! И залага всичко за вярата и любовта си без изобщо да го интересува дали Буш е насреща или който и да е друг.

Проблемът не е в това, че Буш идва, а в това, че той стои пред теб. Това не е американският президент, това не е икономическият ти проблем, това не е съдебната корупция – пред теб застава собствената ти същност. Тук вече нося отговорност, защото това не просто е България, а това е страната, за която бих дала живота си, защото това е родината на моето дете!

И в крайна сметка повечето хора в тази България са Православни и всъщност посещението на Буш е повод да се замислим за това, че България не е единственото Православие и Буш не е врагът.

Христос не ни е дал ЛЮБОВТА, за да съдим, а за да обичаме и посланието Христово е не да съдим, а да израстваме в любовта и да свидетелстваме за Нея, да станем по-добри и ако може да направим така, че ближните нам да бъдат обзети и да обземат ЛЮБОВТА!

Моля се само да бъдем по-добри!